Ромен Гари
Корените на небето (11)

X.

Той обаче бе престанал да се шляе из Фор Лами. Колкото до петицията, беше я накъсал, запазвайки едно-единствено късче, подписано с женски почерк, което често съзерцаваше. Мина продължаваше да се грижи за бара, слънцето продължаваше своите сметки по белия циферблат на африканското небе според извечните ориентири: рибарските колиби — в десет сутринта, кафявите отвесни скали над Шари — по пладне, самотната палма на Фор Фуро — в четири часа, а към пет и половина — американският офицер, който преминаваше с коня си в бърз галоп по отсрещния бряг и изчезваше на същото място, където и слънцето, сякаш трескаво преследвано от него, а рижите му коси проблясваха в последните слънчеви лъчи като сграбчени в шепа. Понякога Мина го срещаше на пазара или в квартала на местното население — буен и недодялан гигант с овехтяло пилотско яке, с което не се разделяше никога, но един ден го намери проснат на пътя за Майдугури с лице в прахоляка, заобиколен от група негри, смеещи се с оня весел младежки смях — техният начин да посрещат всичко. Тя го настани в джипа и пристигна със своя безжизнен компаньон при полковник Бабкок, у когото беше поканена на вечеря. Състоянието на американеца огорчи полковника до немай-къде: с нетърпение бе очаквал тази вечеря на четири очи с Мина, която той канеше на вечеря редовно на всеки три месеца. Сложиха го да легне на терасата, покриха го със завивка, но след вечеря се върнаха да видят как е и го откриха прав, вторачен в нощта, обгърнала къщата в оная женствена бистрота, в която и стадата се чувстваха в безопасност…

— Следващия път, когато ме намерите в потока, оставете ме там — каза им той — или по-добре елате и вие при мен — там на човек му е много добре. Там ще се чувствате от другаде, не оттук.

Очите на полковника заискриха.

— Колата ми е навън — рече той. — Вземете я и си идете. Тази млада жена ви е спасила най-вероятно от пневмония, а вашата първа грижа, естествено, е да я обидите.

Американецът започна да се смее.

— А вие, естествено, смятате, че забележката ми се отнася единствено до нея, но не и до вас, нали, полковник? Не знам откъде англичаните черпят възхитителната си самоувереност; тя безспорно е проява на лицемерието ми. Бъдете спокоен, полковник, говорех и на вас, вие не сте изключен от голямото братство при потока. Разликата между англичаните и останалите простосмъртни е в това, че англичаните знаят много добре и отдавна истината за себе си, което винаги им позволява дискретно да я избягнат, да я заобиколят. Проклетото ви чувство за хумор е начин да хитрувате, да опитомявате тази истина, вместо да се съизмервате с нея. Беше време, когато и аз хранех илюзии. Само че ме сполетя нещастието да попадна в плен при китайците в Корея и те ме обсипаха със сведения за самия мен. Или по-точно, научих истината за тях, което е все същото. Роден в Юга, аз притежавам странността да не бъда расист и съм длъжен да призная, че и те са хора като мен. Без съмнение знаете, че бях позорно прогонен от армията, понеже бях признал по китайското радио, че съм разпръсквал над Корея пренасящи зараза мухи и че страната ми е започнала бактериологична война. Това, естествено, не беше вярно, но чудна работа, вярно или не — ето последствията. Дали комунистите ще скроят някоя дяволска хитрина, или американците ще посеят холера над Китай, е все едно — от значение е само, че и вие сте в потока, полковник Бабкок. Никога не ще успеят да отнемат на комунистите една тяхна заслуга, а тя е, че са погледнали човека право в очите. А не са го изпратили в Итън, за да го приучат да се прикрива. Западът може и да има цивилизация, но комунистите са усвоили една истина. Не ги обвинявайте най-вече в нехуманни методи: при тях всичко е човешко. Ние до един сме голямо и хубаво зоологическо семейство, не бива да го забравяме! Ето, полковник Бабкок, как и вие сте се озовали в потока. Не си правете труда да бягате на остров или да се правите на щраус, тоест на англичанин: потокът е там, пред вас, или по-точно вътре във вас, понеже тече във вените ви. С това да ви се представя — казвам се Форсайт, от Чарлстън, Джорджия. Радвам се, че се запознахме официално. Когато хората живеят в едно и също градче, по-добре е да се познават! Приятни сънища!

Стремглаво се спусна по стълбите на терасата и потъна в нощта. Полковникът го изчака да се отдалечи, после хвана Мина подръка и каза нежно:

— Горкото момче. Колко се заблуждава… по отношение на Англия.

Оттогава, колчем по здрач зърнеше високия силует да се отдалечава в галоп по отсрещния бряг на Шари, Мина го проследяваше с приятелски поглед. Неведнъж се опитваше да научи нещо за Морел, но отдавна не го бяха виждали във Фор Лами. Един ден отиде на кон до кирпичената колиба, която й бяха посочили в квартала с местно население, но откри само някаква беззъба старица, а тя клатеше глава, протягаше ръка и не знаеше нищо.