Виктор Пасков
Аутопсия на една любов (3)

* * *

Онази вечер седяхме с Ина на високите столчета в бара, докато се зазори. Светльо великодушно ми отстъпи мястото си и изчезна някъде в тълпата. Музикантите се сменяха на подиума. Само Милинката бе несменяем. Сякаш искаше да изсвири от душата си цялата музика, която бе насъбрал там през дългите, лишени от екстаз години в луксозната пудриера Дания. Младоците също се качиха по едно време при него и бяха прекрасни.

За какво си говорехме, докато смучехме фалшивото шотландско уиски? — не помня вече. За обединена Германия, която слабо ме интересуваше, за живота в театъра, който не бих заменил за три обединени Германии, за абсолютно побърканата ситуация в България, която простаци и демагози наричаха „демокрация“, за работата й в някакъв вестник, където тя била рекламен агент и колко е трудно да склониш мутрите от банките да пуснат някой лев за реклама…

Но като я гледах как седи на столчето до бара с тази къса пола, която по-скоро бе препаска на папуас, и как между дългите й бедра блещукаше с черни искри триъгълникът на слипа й, и как дебелата й, червена коса падаше на равни вълни над източеното й по азиатски яркозелено око със зеница като точица, а тя я отмяташе с пресметнат, елегантен жест на тънката си ръка… и тези ситни, еротични лунички около предизвикателното чипо носле, посипани нехайно по кожата, бяла като корем на пъстърва — по дяволите, едва ли беше толкова трудно да измъкне от банкерските мутри куп мангизи за скапания си вестник.

Всички познаваха Ина. Всички се изредиха да идват на бара — целувчица по едната бузка, целувчица по другата, отъркване на нослето — „Как я караш, бейби?“ — и въпреки че повечето от старите колеги любезно ме разпитваха и мен как я карам в шибаната Германия, чувствах, че притегателният пункт е тя.

Странно може би, но това ми доставяше удоволствие. Ина бе еднакво мила с всички. Гласът й — дълбок, кадифен и със сребристи интонации в горния регистър напомняше звука на английски рог, свирещ бавна и протяжна мелодия. Този глас се увиваше около тялото ми и падаше меко и на нежни гънки по него като тюлена материя, като съзвездия от цветни мехурчета, блещукащи на лунна светлина.

Към четири сутринта успяхме да се измъкнем — както си мислех — незабележимо. Сега съм по-склонен да вярвам, че всички са ни забелязали, но тъй като случката е била част от програмата, никой не е счел за нужно да променя хода на събитията.

— Накъде? — попитах делово, след като се натоварихме на аудито.

— „Екзарх Йосиф“, до църквата — отговори тя също тъй делово.

Това някак ми хареса. Направи ме сантиментален. Аз съм роден на „Искър“, само една пресечка над „Екзарх Йосиф“, и цялото ми детство е преминало в тази стара, прашна махала. Ина очевидно бе пришълец, защото нямаше как да не знам, че живее тук. Всяка къща и почти всеки обитател са ми познати от миналото. Аз съм олдтаймер.

Оказа се, че тя живее в къщата на Митко Хубавия, само че той бе на първия етаж, а тя — на четвъртия. Ина не познаваше Митко, както и предполагах. Ние завършихме навремето заедно първа гимназия на „Стара планина“, после Митко стана оператор в киното и заби в Канада, където следите му се губят.

Половината от едностайния й апартамент бе зает от огромно легло. Завивката му бе отметната, белите постели светеха матово в полумрака. Библиотека, телефон, маса с три стола в ъгъла, кухненски бокс. Баня.

— Ще вземеш ли душ? — въпросът й прозвуча съвсем естествено, сякаш ме питаше дали искам кафе и да ми донесе ли сутрешния вестник.

Също така естествено свалих тениска и джинси, събух слиповете и се упътих под душа. До огледалото имаше чаша, в която стърчаха неразпечатани четки за зъби. Дълго си мих зъбите и си жабурках устата. Уискито менте клокочеше в стомаха ми. Помислих си дали да не го изкарам оттам, но шумът щеше да се чуе в стаята.

Пуснах наказателните душове и дълго стоях под жестоката струя. Мъчех се да не мисля. Каденцата отново нахлу в главата ми. Спрях душа точно на онзи пронизителен, последен тон в четвърта октава. Чувствах се съвсем добре.

Когато влязох в стаята, тя лежеше в средата на огромното легло, с коси като пламъци, пръснати по възглавницата, а завивката се бе смъкнала на пода. Бе облечена в нещо като бяла лекарска манта, разкопчана до последното копче. Сложи ръце под дългата си шия и разтвори бедра. Къдравите й, червеникави косъмчета прозираха през мрежестия слип, а едрите й, крушовидни гърди с розови зърна излизаха три четвърти от тънката лента на черния сутиен. Дебелите й устни се разтвориха. Върхът на езика й пропълзя по тях.

— Ела — прошепна тя. — Бавно.

Много бавно се наведох над нея, целият стърчащ. Имах чувството, че лягам върху китайска ваза. Точно когато телата ни се докосваха, тя се извърна настрани и легна по корем. Паднах до нея. Сърцето ми бясно тупаше.

Тя се надвеси над мен, вкара палци в лентата на сутиена си и я смъкна надолу. Гърдите й, ухаещи на пъпеш, се залюляха пред лицето ми, а набъбналите й зърна докоснаха устните ми. Вдигнах длани да ги обхвана, но тя изшептя:

— Няма да правиш нищо. Няма да мърдаш. Няма да ме докосваш. Повтори…

— Няма да правя нищо…

Ина легна върху мен и прокара език по клепките, носа, устните, шията ми. Тялото й продължаваше да се смъква надолу по моето. Беше влажно и лепнеше. Тя засмука зърната на гърдите ми — първо лявото, после дясното, вкара ги между зъбите си и леко ги стисна. През тялото ми премина гърч. Езикът й кръжеше около вдлъбнатината на пъпа, влизаше и излизаше оттам, а пенисът ми, набъбнал до невероятни размери, се търкаше в люлеещите й се гърди и ги мокреше с лепкавата си слуз. Тя нежно пое главичката му с долната си устна. Обви го с шепа и го облиза. После затвори и горната около него и започна ритмично да върти глава, стискайки и разпускайки шепата си. Застенах и затреперих.

— Няма да мърдаш — прошепна за миг и пак го засмука. Този път до основата и аз се изумих, как е влязъл целият в устата й и докъде е стигнал в гърлото й. Същевременно тя отмести с два пръста ръба на слипа и започна да разтрива клитора си, да вкарва пръстите си вътре и да ги изкарва навън с онзи нежен, мляскащ звук, от който сетивата вибрират и съзнанието потъмнява. Опря ги до устните ми и аз ги облизах; имаха странен, леко сладникав вкус на варен кестен. Тя изсмука пениса ми, извади го от уста и започна да го масажира с шепа, стискайки и разпускайки пръсти. После се наведе и ме целуна, вкарвайки език дълбоко в гърлото ми.

— Само ще гледаш — прошепна пак — и нищо няма да правиш… Повтори…

— Нищо няма да правя…

Шепотът й ме замайваше и аз се чувствах странно олекнал и безволев, с единственото желание да го вкарам най-сетне вътре в нея и да се излея, излея чак до корена на родословното си дърво…

Тя се протегна и отвори вратичката на шкафчето до леглото. Извади дебел черен вибратор. Облиза го. Отново започна да гали с върховете на влажните си пръсти пулсиращата ми главичка. Стисна я леко и на върха й се появи едра, седефена капка. Тя я обра с пръст и я размаза по върха на черния член. Застана над мен, обхванала с бедрата си гърдите ми, отмести пак слипа си и затворила очи, започна да вкарва главичката на вибратора между устните на розовия си клитор, движейки го напред-назад. Инструментът тихо зажужа, а тя застена. Главичката хлътна вътре. Лека-полека целият грамаден, треперещ изкуствен пенис потъна в нея, а тя започна да мачка с пръстите на лявата си ръка зърното на гърдата си.

— Искаш ли да ми го вкараш… сега? — гласът й звучеше с цяла октава по-високо.

— Да…

— Къде?…

— Където искаш… Навсякъде…

— Кажи го…

— В устата… отпред… отзад… между гърдите…

Тя извади вибратора и по вътрешната страна на бедрата й, от разширената й дупка, потече лепкав сок. Хвана пениса ми, насочи го към отвора и ловко го вкара вътре. После седна върху него, а аз, не можейки вече да издържа, я обърнах по гръб, краката й се качиха на раменете ми и аз потънах целият в нея, чак до топките.

В момента, в който тя, стенеща и хлипаща, усети, че ще се изпразня, се отдръпна бързо, хвана го с две шепи и отново го налапа до основата.

В този миг аз се излях до последната фибра, излях се като варел, като потоп, спермата ми препълни устата й и потече на вади и локви по бузи, шия и гърди.

Тя я размазваше с длани по лицето си и по цялото си тяло, събираше капки в шепа и ги размазваше върху клитора си, а аз се изливах, изливах, изливах, докато не чух онзи финален, разкъсващ звук от каденцата, зад който вече няма никакви звуци, музики, светлини и усещания.