Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (5)

5

Майк, който оправяше леглото точно под мен, изпищя толкова силно, че и аз извиках и едва не паднах от стълбичката.

Скочих на пода с разтуптяно сърце и застанах до него.

Вперил поглед точно пред себе си, с широко отворена уста, Майк отстъпи от леглото.

— Майк, какво става? — попитах аз. — Какво има?

— Ззз… змии! — запелтечи той, отстъпвайки назад без да отмества поглед от неоправеното легло.

— Какво?! — проследих погледа му. Беше твърде тъмно, за да видя каквото и да било.

Колин се изсмя:

— Само не с този изтъркан номер! — извика той.

— Лари е сложил гумени змии в леглото ти — усмихнато каза Джей и пристъпи към нас.

— Не са гумени! Истински са! — настоя Майк с треперещ глас.

Джей се засмя и поклати глава:

— Не мога да повярвам, че се връзваш на този изтъркан номер — той се приближи към леглото и… после спря. — Ей…!

Приближих се и аз и видях вече съвсем ясно двете змии. Те се измъкнаха от сянката и извиха тънките си глави назад, готови за нападение.

— Истински са! — извика Джей и се обърна към Колин. — Две са!

— Вероятно не са отровни — каза Колин и също се приближи.

Двете змии изсъскаха гневно и се надигнаха от леглото. Бяха много дълги и тънки. Главите им бяха по-широки от телата. Езиците им трептяха напред-назад, а телата им се извиваха заплашително.

— Страх ме е от змии — тихо промълви Майк.

— Те пък може да се страхуват от тебе — пошегува се Джей и потупа Майк по гърба.

Майк изстена. Не беше в настроение да оцени грубоватата шега на Джей.

— Трябва да извикаме Лари или някой друг — каза Майк.

— В никакъв случай! — настоя Джей. — Ти можеш сам да се справиш с тях, Майк. Те са само две!

Джей закачливо бутна Майк към леглото. Искаше само да го стресне.

Но Майк залитна и… падна върху леглото.

Змиите атакуваха едновременно.

Видях как едната заби зъби в ръката на Майк.

Той се изправи на крака. Първоначално изобщо не реагира. Но после нададе пронизителен писък.

В горната страна на дясната му длан имаше две капки кръв. Той се загледа в тях и стисна ръката си.

— Тя ме ухапа! — изкрещя той.

— О, не! — извиках аз.

— Проби ли кожата ти? — запита Колин. — Кърви ли?

Джей се хвърли напред и хвана рамото на Майк.

— Ей, човече… съжалявам, наистина — каза той. — Въобще не исках да…

Майк простена от болка.

— Боли… наистина боли — прошепна той.

Дишаше много тежко. Гърдите му се повдигаха и се спускаха, като издаваха странен звук при всяко вдишване и издишване.

Змиите, скупчени по средата на леглото, отново засъскаха.

— По-добре бързо да намерим сестрата — каза Джей, все още с ръка на рамото на Майк. — Ще дойда с тебе.

— Н… не — изпелтечи Майк. Лицето му беше призрачнобяло. Здраво стискаше ръката си. — Сам ще я намеря!

Той светкавично изскочи от бунгалото. Вратата се тръшна след него.

— Ей, въобще не исках да го бутна, нали разбирате — започна да ни обяснява Джей. Видях, че наистина е много притеснен. — Просто се закачах, исках само да го сплаша малко. Изобщо не исках да пада на леглото или да стане нещо такова — гласът му заглъхна.

— Какво ще правим с тях — попитах аз и посочих двете завити на кълбо змии.

— Ще доведа Лари — предложи Колин и тръгна да излиза от бунгалото.

— Не, почакай — извиках след него. — Виж, те са върху чаршафа на Майк, нали?

Джей и Колин проследиха погледа ми към леглото. Двете змии пак проточиха глава нагоре, готови за нападение.

— Е, и? — запита Джей и се почеса по разрошената си глава.

— Ами, можем да ги увием в чаршафа и да ги изнесем навън — казах аз.

Джей се втренчи в мен:

— Иска ми се аз да го бях измислил това. Давай!

— Ще ви ухапят! — предупреди Колин.

Погледнах змиите. Изглежда и те ме изучаваха.

— Не могат да ни ухапят през чаршафа — отвърнах му аз.

— Но могат да опитат! — възкликна Колин и отстъпи назад.

— Ако сме достатъчно бързи — казах аз и предпазливо пристъпих към леглото, — ще успеем да ги увием, преди да са разбрали какво става.

Змиите изсъскаха предупредително и се надигнаха още по-нагоре.

— Как ли въобще са се оказали тук? — запита Колин.

— Може би лагерът гъмжи от змии — захили се Джей. — Може би и в твоето легло има, Колин! — засмя се той.

— Хайде по-сериозно — сурово казах аз, вперил поглед в увитите на кълбо змии. — Ще се пробваме ли или не?

— Да, хайде — отвърна Джей. — Поне това дължим на Майк.

Колин замълча.

— Обзалагам се, че мога да хвана едната за опашката и да я метна през прозореца — каза Джей. — Ти може да хванеш опашката на другата и да…

— Да пробваме първо моя план — тихо предложих аз.

Бавно тръгнахме към змиите, като пристъпвахме много внимателно. Това беше малко глупаво, защото те не отместваха очи от нас.

Посочих към единия край на чаршафа, който беше прегънат върху леглото.

— Хвани оттам — наредих на Джей. — И го повдигни.

Той се поколеба.

— А ако го изпусна? Или ако ти го изпуснеш?

— Тогава ще загазим — отвърнах мрачно. Без да отмествам поглед от змиите, посегнах към другия край на чаршафа.

— Готови? На три! — прошепнах аз.

Сърцето ми се беше качило в гърлото. Почти се задушавах.

— Едно, две, три.

Двамата грабнахме краищата на чаршафа.

— Дърпай! — извиках с такъв гласец, че направо не си го познах.

Издърпахме чаршафа и събрахме краищата на вързоп. Змиите започнаха бясно да се мятат. Мятаха се така силно, че вързопът се люшкаше напред-назад. Чух как челюстите им щракат.

— Не им харесва това — каза Джей, докато вървяхме към вратата с люшкащия се между нас вързоп и внимавахме да стоим колкото се може по-далече от него.

Бутнах вратата с рамо, за да се отвори широко, и изтичахме на тревата.

— Сега какво? — запита Джей.

— Върви — отвърнах аз. Видях, че едната змия си подава главата навън. — Бързо!

Затичахме се към храстите край бунгалата. Зад храстите имаше ниски дървета. Щом стигнахме дърветата, люшнахме вързопа назад и го метнахме към тях.

Докато падаше, чаршафът се разтвори. Двете змии моментално изпълзяха и се шмугнаха под дърветата.

Двамата с Джей шумно въздъхнахме с облекчение. Останахме за момент приведени, с ръце подпрени на коленете, опитвайки се да си поемем дъх.

Все още наведен, затърсих змиите с поглед. Но те се бяха скрили сред вечнозелените храсти.

Изправих се.

— Май трябва да вземем чаршафа на Майк — казах аз.

— Най-вероятно няма да иска да спи на него — каза Джей, но се протегна и го вдигна от земята. Смачка го на топка и го хвърли към мен.

— Сигурно е прогизнал от змийска отрова — каза Джей и сбръчка лице от отвращение.

Когато се върнахме в бунгалото, Колин вече беше оправил своето легло. Съсредоточено вадеше нещата си от сака и ги пъхаше в най-горното чекмедже на скрина. Щом влязохме, той се обърна.

— Как мина? — небрежно запита той.

— Ужасно — бързо отвърна Джей с тъжно изражение. — И двамата ни ухапаха. По два пъти.

— Никак не те бива в лъжите! — каза Колин и се засмя. — Въобще не си прави труд.

Джей също се разсмя.

Колин се обърна към мен.

— Ти си герой! — каза ми той.

— Благодаря за помощта — подигравателно му каза Джей.

Колин тръгна да отговаря, но в този момент вратата на бунгалото се отвори и се появи луничавото лице на Лари.

— Как е? — попита той. — Още ли не сте готови?

— Имаше малък проблем — каза му Джей.

— А къде е четвъртото момче? Онова набитото? — запита Лари и наведе главата си, за да не я удари в рамката на вратата.

— Майк е ухапан. От змия — казах му аз.

— Имаше две змии в леглото му — добави Джей.

Изражението на Лари не се промени. Не изглеждаше изненадан.

— И къде отиде Майк? — небрежно запита той и перна един комар върху ръката си.

— Ръката му кърви. Отиде при сестрата за помощ — отвърнах аз.

— Моля? — Лари зяпна.

— Отиде да намери медицинска сестра — повторих аз.

Лари отметна глава назад и започна да се смее.

— Сестра ли? — извика той, като продължаваше силно да се смее. — Каква сестра?!