Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (13)

13

Джей зяпна и тежко изпъшка.

И тримата зяпнахме Лари без да вярваме на ушите си. Трябваше ни време, за да осъзнаем какво казва.

— Има някаква грешка — каза най-сетне Джей с треперещ от вълнение глас. — Претърсихме цялата столова, Лари. Но него го няма. Роджър не е тук.

— Той никога не е бил тук — каза Лари без грам емоция.

— Просто… просто не вярвам на това! — извика Джей.

— Какво ще кажете да поплуваме, момчета? — предложи Лари и посочи водата.

— Ами ти какво мислиш? — запитах Лари. Не можех да повярвам, че толкова спокойно приема всичко. — Какво мислиш, че се е случило снощи?

Лари повдигна рамене.

— Не знам какво да мисля — отвърна той, поглеждайки към плуващите в далечния край на брега. — Може би вие, момчета, се опитвате да ми скроите някакъв номер, а?

— Моля?! Това ли си мислиш? — извика Джей — Че е номер, така ли?

Лари отново повдигна рамене.

— Време е за плуване, момчета. Хайде малко разгрявка.

Джей искаше да каже още нещо, но Лари бързо се завъртя и се затича към зеленикавата вода. Направи три-четири подскока на брега и се гмурна, после бързо изплува и се понесе с дълги, равномерни загребвания.

— Няма да вляза — ядосано заяви Джей. — Връщам се обратно в бунгалото.

Лицето му беше яркочервено. Брадичката му трепереше. Видях, че ще се разплаче. Обърна се и се затича през храстите, като влачеше кърпата си по земята.

— Ей, почакай! — Колин се затича след него.

Останах сам и се зачудих какво да правя. Не ми се искаше да последвам Джей към бунгалото. Не можех да му помогна с нищо.

Може да се освежа, ако поплувам в студената вода, помислих си аз.

А може би нищо не е в състояние да ме накара да се почувствам по-добре, казах си тъжно.

Загледах се към момчетата във водата. Лари и един от лагерните помощници уговаряха надпреварване. Чух, че обсъждат в какъв стил да се плува.

Изглежда всички добре се забавляват, помислих си, като ги видях да се подреждат в редица.

А аз защо не се забавлявам?

Защо съм толкова уплашен и нещастен, откакто съм тук? Защо другите лагерници не виждат колко странно и страшно е това място?

Тръснах глава без да мога да си отговоря.

Трябва да поплувам, реших аз.

Направих крачка към водата.

Някой се протегна от храстите и грубо ме сграбчи отзад.

Започнах да крещя.

Но нападателят бързо запуши устата ми с ръка, за да ме накара да млъкна.