Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (3)

3

— Как… какво е това? — запелтечи Майк.

Обърнахме се по посока на крясъците.

Изглежда идваха откъм отсрещната страна на платформата. Отначало си помислих, че Джей, Колин и техните приятели си правят майтап с нас, за да ни изплашат, имитирайки някакви животни.

После обаче видях уплахата по лицата им и облещените им очи. Джей, Колин и другите бяха замръзнали на място. Не те издаваха звуците.

Писъците се засилиха. Чуваха се все по-близо.

Писъци предупреждение.

И после, вторачен в далечината отвъд платформата, ги видях — малки черни създания. Търкаляха се ниско по равната земя, отмятаха главите си назад и приближавайки, издаваха тези възбудени крясъци.

— Какво е това? — извика Майк и пристъпи към мен.

— Това прерийни вълци ли са? — запита Дори с треперещ глас.

— Надявам се, че не — изписка едно от другите момичета.

Всички се покатерихме върху бетонната платформа и се сгушихме зад саковете и чантите.

Животните се приближаваха и крясъците им се чуваха все по-силно. Вече виждах, че са десетки. Препускаха към нас по равната земя, сякаш носени от вятъра.

— Помощ! Ще ни помогне ли някой! — чух писъка на Майк.

До мен Джей държеше два червени камъка, с които допреди малко играеше.

— Грабвайте камъни! — трескаво извика той. — Може да успеем да ги изплашим!

Съществата спряха на няколко метра от бетонната платформа и заплашително се изправиха на задните си лапи.

Сгушен между Майк и Джей, вече ги виждах съвсем ясно. Приличаха на вълци или на някакъв вид диви котки. Изправени на задните си лапи бяха високи около метър.

Телата им бяха слаби, почти кожа и кости, с петниста червено-кафява козина. Главите им бяха удължени. От лапите им излизаха дълги сребристи нокти. Дребните им червени очи, подобни на очите на бобър, ни гледаха втренчено и хищно. Издължените им муцуни се отваряха и затваряха и разкриваха два реда остри сребристи зъби като ножове.

— Не! Не! Помощ! — Майк падна на колене. Цялото му тяло потръпна от ужас.

Някои деца се разплакаха. Други гледаха вкаменени приближаващите се същества и не издаваха никакъв звук.

Бях твърде изплашен, за да извикам, да помръдна или да направя каквото и да било.

Гледах глутницата, сърцето ми биеше лудо, устата ми беше пресъхнала.

Животните се стаиха. Застанали на няколко крачки от платформата, те ни гледаха в упор, шумно и гладно щракаха с челюсти. От устата им започнаха да капят лиги.

— Те… те ще ни нападнат! — извика едно момче.

— Изглеждат гладни! — чух да казва някакво момиче.

Белезникавите лиги се процеждаха през острите им зъби. Продължаваха да щракат с челюсти. Чуваше се така, сякаш десетки метални капани се затварят едновременно.

Изведнъж едно от животните скочи на платформата.

— Не! — едновременно извикаха няколко деца.

Сгушихме се още по-близо, като се опитвахме да се скрием зад купчината сакове и чанти.

Още едно животно се покатери върху платформата. После още три.

Направих крачка назад.

Видях, че Джей замахва с ръка назад и хвърля камък към едно от животните. Камъкът се удари в платформата и отскочи.

Животните изобщо не се изплашиха. Извиха гръб, сякаш се готвеха за нападение.

Започнаха да издават пронизителен цвърчащ звук.

Доближаваха се все повече и повече.

Джей хвърли още един камък.

Този път успя да улучи отстрани едно от приближаващите се животни. Изненадано, то нададе остър писък, но продължи да се примъква напред. Червените му очи бяха фиксирани върху Джей. Челюстите му хищно щракаха.

— Махайте се! — извика Дори с треперещ глас. — Вървете си! Махайте се!

Нямаше никакъв ефект от виковете й.

Животните напредваха.

— Бягайте! — призовах аз. — Бягайте!

— Няма да успеем да ги надбягаме! — извика някой.

Пронизителното цвърчане стана още по-силно. Направо оглушително. В един момент ми се стори, че направо сме заобиколени от звукова стена.

Гадните същества се приведоха за нападение.

— Бягайте! — повторих аз. — Хайде, бягайте!

Краката ми обаче така бяха омекнали, че не искаха да се подчинят.

Опитах се да избягам от атакуващите същества, но се прекатурих от платформата.

Главата ми се удари тежко в земята и пред очите ми блеснаха звезди.

Ще ме хванат, помислих си аз.

Не мога да им избягам.