Р. Л. Стайн
В гробницата на мумията (20)

20

Не е мумия, казах си наум.

Не може да бъде.

Буболечка е. Много голяма буболечка. Движи се вътре в саркофага.

Не е мумия. Не е мумия.

Думите се блъскаха в главата ми. Нямаше нужда дълго да мисля за нещото. Каквото и да беше, то приближаваше.

— Ей! — прошепна един глас.

Със Сари изкрещяхме.

— Къде сте, деца? Веднага познахме гласа.

— Чичо Бен! — извиках аз, преглъщайки тежко с разтуптяно сърце.

— Татко! — Сари се метна върху мен, за да стигне до баща си.

— Но… как? — запитах на пресекулки. — Как успя да излезеш оттам?

— Лесно — отвърна той и ме стисна уверено за рамото.

— Татко… не мога да повярвам! — изплака Сари.

Нищо не виждах в мрака на саркофага, но мисля, че тя плачеше.

— Добре съм. Добре съм — повтаряше той, като се опитваше да я успокои.

— Как се прехвърли от онзи саркофаг в този? — попитах аз, напълно объркан и смаян.

— Има отвор за измъкване — обясни чичо Бен. — Малък отвор с вратичка. На много от саркофазите египтяните са правели тайни вратички и отвори за измъкване. За да може душата на мъртвия да напусне.

— Леле! — казах аз. Нямах думи.

— Ахмед е толкова залисан в приготовленията за древното заклинание, че съвсем забрави за тази малка подробност — каза чичо Бен. Отново усетих ръката му на рамото ми. — Хайде, последвайте ме.

— Но той е отвън… — започнах аз.

— Не — бързо отвърна чичо Бен. — Излязъл е някъде. Когато се измъкнах от моя саркофаг го потърсих. Никъде не го видях. Може да е отишъл някъде, докато катранът се нагрее достатъчно. Или може да е решил просто да ни остави да се задушим в саркофазите.

Усетих, че по крака ми пропълзя буболечка. Пернах я и се опитах да я извадя от крачола на дънките си.

— Излизаме — каза чичо Бен.

Чух го, че изпъшка, когато се завъртя в огромния саркофаг. После го чух да пълзи към дъното му.

Видях малък правоъгълник светлина, когато той отвори тайната врата в дъното на саркофага. Беше толкова малък отвор за измъкване, колкото да се промушим през него.

Последвах чичо Бен и Сари, като се долепих до дъното. Изпълзях през малкия отвор и слязох на пода на залата на четири крака.

Трябваше ми известно време, за да свикнат очите ми с ярката светлина.

Червените пламъци продължаваха да танцуват в басейна с катран и хвърляха призрачни сини сенки върху стените на залата. Мумиите си стояха както преди — замръзнали из цялата зала, а сенките трептяха върху телата им.

Когато вече бях в състояние да фокусирам, видях, че чичо Бен има голяма тъмна драскотина отстрани на главата си. По бузата му беше засъхнала широка ивица кръв.

— Да се махаме оттук, преди Ахмед да се е върнал — прошепна той, застанал между нас и прегърнал ни през раменете.

Сари изглеждаше бледа. Трепереше. Долната й устна кървеше от силното дъвкане досега.

Чичо Бен тръгна към въжената стълба в центъра на залата, но после спря.

— Ще отнеме доста време — каза той на глас. — Хайде. Към тунела. Бързо.

Тримата се затичахме към тунела в ъгъла. Погледнах в краката си и видях, че тъпата ми маратонка отново се е развързала. Но за нищо на света нямаше да спра точно сега!

Още малко и се махаме оттук!

Само преди секунди бях напълно отчаян. Сега обаче бяхме излезли от саркофага и тичахме към свободата.

Почти бяхме стигнали тунела, бяхме само на няколко метра от входа му, когато проходът изведнъж се изпълни с оранжева светлина.

После от тунела изскочи Ахмед. Държеше нов факел, чиято светлина огря изненаданото изражение на лицето му.

— Не! — едновременно извикахме със Сари.

И тримата замръзнахме на място пред Ахмед.

— Не можете да избягате! — глухо каза той и бързо се съвзе. Изненаданото му изражение се превърна в ярост. — Няма да избягате!

Той замахна с факела към чичо Бен, който залитна назад, за да избегне съскащите пламъци. Падна на лакти и извика от болка.

Викът му предизвика мрачна усмивка върху устните на Ахмед.

— Вие разгневихте Кала — обяви той, като вдигна факела по-високо и се пресегна за камата, втъкната на кръста му. — Няма да се присъедините към другите нарушители в тази зала.

Брей! Въздъхнах с облекчение.

Ахмед явно е променил намерението си. Все пак няма да ни превърне в мумии.

— Тримата ще умрете в басейна с катран — обяви той.

Със Сари се спогледахме ужасени. Чичо Бен се изправи на крака и ни прегърна.

— Ахмед, не може ли да поговорим спокойно и разумно като учени? — попита той.

— Към басейна! Веднага! — заповяда Ахмед, замахвайки гневно с факела към нас.

— Ахмед… моля те! — проплака чичо Бен с толкова изплашен тон, какъвто досега не бях чувал от него.

Ахмед не обърна внимание на отчаяната молба на чичо Бен. Размахвайки факела зад нас, той ни принуди да тръгнем към ръба на басейна.

Катранът бълбукаше вече силно, като издаваше отвратителни звуци, подобно на мляскане и пукане. Пламъците отгоре бяха ниски и червени.

Опитах да се дръпна. Миришеше толкова гадно. А въздухът беше толкова горещ, че опари лицето ми.

— Ще скачате един по един — каза Ахмед.

Стоеше на няколко крачки зад нас, а ние гледахме бълбукащия катран.

— Ако не скочите, ще се принудя да ви бутна.

— Ахмед… — започна чичо Бен.

Но Ахмед докосна гърба му с факела.

— На мен ми се падна честта да изпълня волята на Кала — каза тържествено Ахмед.

Катранените пари бяха толкова мощни, че си помислих, че ще припадна. Басейнът се люшна пред мен. Зави ми се свят.

Пъхнах ръце в джобовете на панталона си, за да се съвзема. И ръката ми напипа нещо, за което бях забравил.

Призователя!

Ръката на мумията, която носех навсякъде е мен!

Не знам защо — въобще не мислех трезво — но извадих скъпоценния ми талисман.

Бързо се завъртях. И вдигнах високо Призователя.

Не мога да обясня какво точно ставаше в главата ми. Бях толкова ужасен, така обезумял от страх, че едновременно мислех за хиляди неща.

Може би смятах, че ръката ще разсее Ахмед.

Или ще го заинтересува.

Или ще го обърка.

Или ще го уплаши.

Може би просто се борех за време.

Или може би несъзнателно си спомних легендата за ръката, която ми разказа детето от гаражната разпродажба.

Легендата защо ръката се казва Призователя.

Как е била използвана да се викат душите на умрелите.

А може би не мислех за нищо.

Но завъртях и, държейки я за слабичката китка, вдигнах високо ръката на мумията.

И зачаках.

Ахмед я погледна.

Но нищо не се случи.