Р. Л. Стайн
В гробницата на мумията (13)

13

Мумия?

Светлината се стрелна по безизразното лице. Не можех да успокоя ръката си. Цялото ми тяло се тресеше.

Зяпах страховитата фигура замръзнал на място, без да мога да помръдна. Изведнъж осъзнах, че дишам шумно.

Опитах се да се успокоя, поех дълбоко дъх от отвратителния въздух и го задържах.

Мумията се беше вторачила в мен.

Стоеше вдървено, ръцете й висяха отстрани.

Защо ли стои по този начин, зачудих се аз. И пак поех въздух.

Древните египтяни не са оставяли мумиите си да стоят на пост.

Осъзнах, че тя не се движи към мен, за да ме нападне, и малко се поуспокоих.

— Спокойно, Гейб. Спокойно — казах на глас, опитвайки се да хвана здраво фенерчето, за да не трепери.

Изкашлях се. Въздухът беше толкова гаден. Толкова стар.

Изпъшках от болка, изправих се на крака и започнах да обхождам с фенерчето помещението около тихата безизразна мумия.

Бях в огромна зала с висок таван. Много по-голяма от залата, в която копаеха работниците на чичо Бен.

И с много повече неща.

— Майчице! — извиках глухо, когато бледата светлина на фенерчето разкри невероятна гледка. Тъмни бинтовани фигури ме бяха обкръжили от всички страни.

Огромната зала беше претъпкана с мумии!

Заради трепкащата светлина сенките им сякаш се протягаха към мен.

Потръпнах и отстъпих крачка назад. Бавно преместих светлината, за да разгледам по-подробно тази странна и противна гледка.

Светлината се промуши между сенките и разкри бинтовани ръце, тела, крака, лица.

Бяха толкова много.

Имаше мумии, подпрени на стената. Мумии, лежащи на каменни маси с кръстосани върху гърдите ръце. Мумии, наклонени под странен ъгъл, приведени или изправени, с ръце протегнати напред като чудовището Франкенщайн.

Саркофази с отворени капаци бяха наредени в редица до едната стена. Завъртях се и проследих светлината на фенерчето. Осъзнах, че се намирам в средата на помещението.

Зад мен открих невероятно разнообразие от инструменти. Странни уреди, които приличаха на пинсети. Не бях виждал досега такива. И големи топове плат. Също гигантски делви и съдове.

Спокойно, Гейб. Спокойно.

Дишай по-бавно!

Направих няколко крачки напред без особено желание, като се опитвах да държа фенерчето стабилно.

И още няколко крачки.

Запътих се към големите топове плат. Най-вероятно ленено платно. Платът, използван за мумиите.

Събрах смелост и разгледах някои от инструментите. Нищо не докосвах. Само ги гледах на трепкащата светлина на фенерчето.

Инструменти за правене на мумии. Древни инструменти за правене на мумии.

Отдръпнах се. Завъртях се към тълпата неподвижни фигури.

Светлината мина през помещението и спря върху тъмен квадрат на пода. Приближих се заинтригуван, като заобиколих две мумии, които лежаха по гръб с кръстосани ръце на гърдите.

Спокойно, Гейб!

Маратонките ми силно изскърцаха, докато вървях колебливо през обширната зала.

Тъмният квадрат на пода беше с размерите на плувен басейн. Когато стигнах до ръба му, се наклоних, за да го разгледам по-отблизо.

Повърхността му беше мека и лепкава. Като катран.

Дали това не е древен басейн за катран? Дали този катран е използван за мумиите, разхвърляни толкова заплашително из цялото помещение?

Внезапна тръпка ме накара да замръзна на място.

Как е възможно този катран да е мек след четири хиляди години?

Как така всичко в тази зала — инструментите, мумиите, лененото платно — може да е запазено толкова добре?

И защо тези мумии — или поне две дузини от тях — са оставени по този начин, разпилени из цялото помещение в странни пози?

Осъзнах, че съм направил невероятно откритие. Падайки отгоре, аз съм открил тайна зала — залата, в която са били правени мумиите. Открил съм всички уреди и материали, използвани за мумиите преди четири хиляди години.

Киселата миризма отново ме удари в носа. Задържах дъх, за да не повърна. Това е миризмата на тела на четири хиляди години, сетих се аз. Миризма, която е била затворена в тази древна тайна зала… досега.

Загледан в странните изкривени фигури, които ме гледаха с неясен ужас, посегнах към сигналното устройство.

Чичо Бен, трябва бързо да дойдеш, помислих си аз.

Не искам повече да стоя тук сам!

Трябва веднага да дойдеш!

Издърпах сигналното устройство от колана си и го приближих до светлината.

Единственото, което трябва да направя, е да натисна бутона, спомних си аз, и чичо Бен и Сари ще дотичат.

Стиснал здраво апаратчето в ръка, насочих пръст към бутона… и извиках тревожно.

Сигналното устройство беше повредено. Унищожено. Смачкано.

Бутонът не можеше да се натисне.

Сигурно съм паднал точно върху него.

Устройството беше напълно безполезно.

Бях абсолютно сам тук долу.

Заедно с тези древни мумии, тихо втренчили в мен безизразните си лица през дълбоките тъмни сенки.