Р. Л. Стайн
В гробницата на мумията (17)

17

Ахмед приближаваше, а ние отстъпвахме към центъра на залата.

Бягай, помислих си аз.

Можем да му избягаме.

Очите ми трескаво затърсиха откъде да се измъкнем.

Но нямаше изход.

Тунелът в ъгъла беше единственият отвор. За да стигнем до него обаче, трябваше да минем покрай Ахмед.

Видях, че Сари трескаво натиска сигналното устройство на кръста си. Погледна ме с изопнато от страх лице.

— Иииййй! — извиках аз, когато изведнъж се бутнах в някого.

Завъртях се и се оказах лице в лице с бинтованата глава на мумия.

Отдръпнах се от нея, като изпъшках силно.

— Да хукнем към тунела — прошепнах на Сари със свито и сухо гърло, така че аз самият едвам се чух. — Не може да хване и двама ни.

Сари ме погледна объркана. Не знам дали въобще ме чу.

— Няма измъкване — каза меко Ахмед, сякаш четеше мислите ми. — Няма измъкване от проклятието на Кала.

— Той… той ще ни убие! — изкрещя Сари.

— Вие поругахте свещената й зала — каза Ахмед и вдигна високо факела. Камата му беше на кръста.

Приближи се още.

— Видях вчера, че влизате в свещения саркофаг. Видях ви да играете в свещената обител на Кала. Тогава разбрах, че трябва да изпълня свещените си задължения. Аз…

Със Сари извикахме едновременно, защото нещо падна от тавана на залата.

Тримата погледнахме нагоре и видяхме от дупката, през която бях паднал, да се спуска въжена стълба. Тя се люшна напред-назад и стигна почти до пода.

— Там ли сте? Идвам долу! — извика ни чичо Бен.

— Чичо Бен… не! — изкрещях аз.

Но той вече слизаше по стълбата. Движеше се бързо, а стълбата се укроти под теглото му.

Когато стигна до средата, той спря и погледна към залата.

— Какво е това…? — извика той, обхождайки с очи невероятната гледка.

И тогава видя Ахмед.

— Ахмед, какво правиш тук? — извика изненадан чичо Бен и скочи на земята направо от третото стъпало.

— Просто изпълнявам волята на Кала — каза Ахмед с безизразно лице и присвити в очакване очи.

— Кала? Жрицата? — сбръчка лице объркан чичо Бен.

— Той ще ни убие! — извика Сари, втурна се към баща си и го прегърна през кръста. — Татко… той ще ни убие! А после ще ни превърне в мумии!

Чичо Бен хвана Сари и погледна Ахмед през рамото й. Погледът му излъчваше обвинение.

— Вярно ли е това?

— Залата е поругана. Аз трябва, докторе, да изпълня проклятието.

Чичо Бен сложи ръце върху треперещите рамене на Сари и нежно я отмести настрана. После тръгна бавно и уверено към Ахмед.

— Ахмед, да излезем и да обсъдим това — каза той, като вдигна дясната си ръка, сякаш така предлагаше приятелство.

Ахмед отстъпи крачка назад и вдигна заплашително факела.

— Волята на жрицата не бива да се пренебрегва.

— Ахмед, ти си учен, както и аз — каза чичо Бен.

Не можех да повярвам колко спокойно звучеше. Чудех се дали се преструва.

Положението беше напрегнато. Бяхме в ужасна опасност.

Но вече бях малко по-спокоен — чичо беше тук и знаех, че може да се справи с Ахмед и да ни измъкне… живи.

Погледнах по-уверено Сари, която, прехапала долната си устна, гледаше много съсредоточено как баща й се приближава до Ахмед.

— Ахмед, свали факела — подкани чичо Бен с протегната ръка. — Камата също, моля те. Да обсъдим това като учен с учен.

— Какво да обсъждаме? — запита глухо Ахмед, вперил изучаващ поглед в чичо Бен. — Волята на Кала трябва да бъде изпълнена, така както е било през всичките тези четири хиляди години. Това не подлежи на обсъждане.

— Като учен с учен — повтори чичо Бен, отвръщайки на погледа на Ахмед така, сякаш го предизвиква. — Проклятието е древно. Кала е била почитана много векове. Може би е време да бъде оставена на мира. Свали оръжието си, Ахмед! Да обсъдим това като учен с учен.

Всичко ще е наред, помислих си аз и облекчен въздъхнах силно. Всичко ще е наред. Ще се измъкнем оттук.

Но тогава Ахмед се премести с изненадваща бързина.

Без предупреждение, без нито дума той пъхна камата отзад, хвана факела с две ръце и замахна с все сила към главата на чичо Бен.

Факелът издаде шумно „бам“, когато докосна лицето на чичо Бен.

Оранжевите пламъци танцуваха в мрака.

Спирала от ярки цветове.

После сенки.

Чичо Бен изстена. Очите му се ококориха от изненада.

От болка.

Факелът не го подпали, но ударът го порази.

Той се свлече на колене. Затвори очи и се отпусна на пода.

Ахмед вдигна факела, очите му блестяха от вълнение, блестяха победоносно.

А аз знаех, че сме обречени.