- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- The Pillars of the Earth, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 77 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Кен Фолет. Устоите на Земята. Част първа
Американска. Първо издание
ИК „Studio Art Line“, София, 2010
Редактор: Весела Ангелова
Коректор: Лидия Михайлова
ISBN: 978-954-92533-6-8
Издание:
Кен Фолет. Устоите на Земята. Част втора
Американска. Първо издание
ИК „Studio Art Line“, София, 2010
Редактор: Весела Ангелова
Коректор: Лидия Михайлова
ISBN: 977-925-33121-0-9
- — Добавяне
По-долу е показана статията за Устоите на Земята от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Устоите на Земята | |
| The Pillars of the Earth | |
| Автор | Кен Фолет |
|---|---|
| Първо издание | 1989 г. |
| Оригинален език | английски |
| Вид | исторически роман |
Устоите на Земята (на английски: The Pillars of the Earth) е исторически роман от Кен Фолет, публикуван през 1989 г. Действието се развива през 12 век и обхваща периода между потъването на Белия кораб и убийството на Томас Бекет. Основната тема е построяването на катедралата в Кингсбридж, Англия. Книгата разглежда развитието на готическата архитектура и съдбата на приората Кингсбридж на фона на актуални исторически събития от това време.
Книгата става първият бестселър на Фолет. Тя е посочена под номер 33 в класацията на Би Би Си „Big Read“ от 2003, която има за цел да определи любимата книга на нацията.[1] Фолет публикува продължението със заглавие Свят без край (на английски: World Without End) през 2007.[2]
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Том Строителя е беден, но уважаван майстор строител, нает за строежа на новата къща на младия аристократ Уилям Хамли, който се надява скоро да се ожени за Алиена, дъщеря на Бартоломю, граф на Шайринг. Когато Алиена го отхвърля, Уилям ядосано прекратява работата по къщата и уволнява Том. През зимата Том и неговото семейство се скитат бездомни, в опити той да намери нова работа. Съпругата му умира в гората при раждането на третото им дете. Том осъзнава, че не може да се грижи за бебето и няма с какво да го нахрани и оставя детето върху гроба на жена си, вземайки другите си две деца Марта и Алфред. На следващия ден срещат Елън и нейния син, Джак, които живеят в гората, криейки се от хората. Алфред започва да мрази Джак, тъй като той е по-умен от него и може да чете и смята. След много препятствия семейството се установява в Кингсбридж, където приорът Филип, глава на местната църква, се надява да построи катедрала.
Неговият брат Франсис е секретар на Робърт от Глостър, извънбрачен син на крал Хенри I. Преди смъртта си Хенри е настоял феодалните барони на Англия (сред тях са Робърт от Глостър, кралският братовчед Стивън от Блоа и Бартоломю, граф на Шайринг) да се закълнат, че ще подкрепят като негов наследник дъщеря му императрица Мод. Въпреки това, когато Хенри умира Стивън предявява претенции към трона. Франсис вярва, че Стивън би имал по-добро отношение към Църквата и когато научава, че неговият господар, полу-братът на Мод и граф Бартоломю планират въстание в нейна подкрепа, моли Филип да намери начин да предупреди Стивън. Тъй като не успява да се срещне с епископа на Кингсбридж, Филип доверява тайната за готвеното въстание на неговия архидякон, амбициозния и коварен Уеърлан Бигод. Отец Уеърлан предлага на сър Пърси, лейди Хамли и техния син Уилям едновременно да направят услуга на Стивън и да си отмъстят за преживяното унижение от отказа на Алиена, като арестуват баща ѝ, граф Батроломю.
Вижте също
- Устоите на Земята – тв сериал по книгата
Източници
- ↑ www.bbc.co.uk
- ↑ ken-follett.com, архив на оригинала от 15 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161015183708/http://ken-follett.com/bibliography/the_pillars_of_the_earth/, посетен на 13 февруари 2015
IV
Филип стоеше при Западната порта на стария християнски град Кентърбъри, облечен в пищните яркоцветни одежди на английски епископ и понесъл обсипан с драгоценни камъни жезъл на цената на кралски откуп. Валеше из ведро.
Беше на шейсет и шест години и проливният дъжд вледеняваше старите му кости. За последен път се отдалечаваше толкова от дома. Но нямаше да пропусне този ден за нищо на света. В известен смисъл днешната церемония щеше да увенчае целия му живот.
Минали бяха три и половина години от историческото убийство на архиепископ Томас. За този къс отрязък от време мистичният култ към Томас Бекет обхвана света. Филип не беше имал представа на какво поставя началото, когато поведе малката процесия със запалени свещи по улиците на Кентърбъри. Папата бе обявил Томас за светец с почти неприлична бързина. Съществуваше дори нов орден на рицари монаси в Светите земи, наречен „Рицарите на Свети Томас Акърски“. Крал Хенри не беше успял да се пребори с такова могъщо народно движение. Беше твърде силно, за да може да му устои който и да е човек.
За Филип значимостта на цялото явление бе в това, което то демонстрираше за властта на Държавата. Смъртта на Томас бе показала, че в конфликт между Църквата и Короната монархът може винаги да надделее с прилагането на груба сила. Но култът към Свети Томас доказа, че такава победа винаги би била куха. Властта на един крал не беше абсолютна, в края на краищата: винаги можеше да бъде озаптена от волята на народа. Тази промяна беше настъпила по време на живота на Филип. Той не просто се бе оказал неин свидетел, но бе помогнал и за осъществяването й. А днешната церемония щеше да ознаменува това.
Към града през мъглата на дъжда крачеше едър мъж с голяма глава. Не носеше ботуши или шапка. На известно разстояние го следваше голяма група хора на коне.
Мъжът беше крал Хенри.
Тълпата бе смълчана като на погребение, докато прогизналият от дъжда крал изгази през калта към градската порта.
Филип излезе на пътя според предварително уговорения план, закрачи пред босоногия крал и го поведе към катедралата. Хенри го последва с наведена глава. Наперената му обикновено походка беше сдържана, стойката му бе символ на покаяние. Стъписаните граждани зяпваха смълчани в краля на Англия, унизил се сам пред очите им. Кралската свита следваше от разстояние.
Филип бавно го преведе през катедралната порта. Могъщите крила на великолепния храм бяха разтворени широко. Влязоха вътре, тържествена процесия от двама души, която бе кулминацията на политическата криза на века. Храмът беше претъпкан с хора. Тълпата се раздвои пред тях, за да ги пропусне. Хората заговориха шепнешком, стъписани от гледката с най-могъщия крал в Християнството, прогизнал и пристъпващ бос в църквата като просяк.
Преминаха бавно през храма и слязоха надолу по стъпалата в криптата. Там, до новата гробница на мъченика, монасите на Кентърбъри чакаха редом с най-великите и могъщи епископи и абати на кралството.
Кралят коленичи на пода.
Придворните влязоха в криптата зад него. Пред всички, Хенри Английски, вторият с това име, изповяда греховете си и заяви, че е бил неволната причина за убийството на Свети Томас.
След като се изповяда, той смъкна наметалото си. Под него носеше зелена туника и власеница. Коленичи отново и изви гръб.
Епископът на Лондон сгъна жилава пръчка.
Кралят щеше да бъде бичуван.
Щеше да получи по пет удара от всеки свещеник и по три от всеки присъстващ монах. Ударите щяха да са символични, разбира се: тъй като присъстваха осемдесет монаха. Един истински бой от всеки би го убил.
Епископът на Лондон леко докосна кралския гръб пет пъти с пръчката. После се обърна и я връчи на Филип, епископа на Кингсбридж.
Филип пристъпи напред, за да бичува краля. Радваше се, че бе доживял да види това. След този ден, мислеше си той, светът никога вече нямаше да е същият.