Мишел Бюси
Черните лилии (21)

20

Инспектор Серенак настойчиво наблюдава Беатрис. Трудно му е да проумее какво се крие зад ироничната й усмивка. Верандата изведнъж заприличва на стая за разпити. А жената на Силвио леко зъзне под шала си.

— И така, Беатрис, в какво сте сигурна, като гледате тези снимки, дело на мошеник.

— Говорех ви за учителката. Как се казваше?

— Стефани. Стефани Дюпен.

— Да, Стефани. Момичето, което според Силвио ви е завъртяло главата.

Серенак мръщи вежди.

— Залагам си ръката — казва Беатрис, — че това момиче никога не е ходило на срещи с Морвал.

После внимателно разглежда една по една петте снимки върху пластмасовата маса.

— Доверете ми се. Тя е единствената, която не е имала никакъв физически контакт с него.

— Кое ви кара да мислите така? — пита Серенак и се опитва да се усмихне загадъчно.

Отговорът го удря през лицето, прост е като „добър ден“.

— Той не е нейният тип.

— А! И какъв е нейният тип?

— Вие!

Колко е пряма бременната жена!

В това време влиза Силвио с бира „Гинес“ и висока чаша със същия надпис. Слага и двете пред колегата си.

— Мога ли да остана с вас, докато работите? — пита Стефани.

Силвио страхливо върти очи, а Серенак натапя устни в пяната на бирата.

— Ами какво значение има, при положение че той ви разказва всичко после?

Бенавидиш се въздържа от коментар. Шефът му плъзва по масата първата снимка.

— Добре, започваме — казва Силвио.

Беатрис и Силвио свеждат поглед към снимката. Жером Морвал буквално е залепнал към коленете на някакво момиче зад едно затрупано с документи бюро и я целува право в устата.

— От гледна точка на разследването, това е един вид загряване… Снимката е направена в кабинета на Жером Морвал. Името на девойката е Фабиен Гонкалв. Една от секретарките му. Млада и безсрамна. Дантелени гащички и прочие под бялата риза…

Силвио стеснително прегръща Беатрис през рамото. А тя като че ли се забавлява много.

— Според една приятелка на секретарката, връзката е била преди пет години. Фабиен не е била омъжена тогава, сега вече е… Приключението е било кратичко и едва ли може да бъде повод за престъпление от страст — коментира Силвио.

После обръща снимката.

— А какво може да означава написаният отзад код двайсет и три нула две?

— Нямам представа. Липсва и най-малкият намек за улика. Не отговаря на нищо — нито на рождена дата, нито на ден, когато са се срещнали. Сигурно е само, че втората цифра не обозначава месеца…

— Извинете, че ви прекъсвам, шефе, но и аз минах през тези разсъждения. Идентифицирах момичетата, но не намерих нищо, което да отговаря на кодовете: три нула едно, двайсет и едно нула две, петнайсет нула три. Може би това просто е начин, по който архивира детективът, направил снимките… — предполага Силвио.

— Може би… Дори да е така, тъй като няма да открием детектива и понеже Патрисиа Морвал продължава да се преструва, че не ни ги е изпратила тя, ще тъпчем на едно място. Е, добре, ще видим по-късно. Твой ред е.

Силвио не сваля ръката си от Беатрис. Дори е успял да сграбчи шала и да го придържа върху рамото на жена си. Извърта се като пружина, за да вземе снимката. Тя очевидно е направена в някакво нощно заведение. Жером Морвал е сложил ръката си върху гърдите на младо момиче. То е силно гримирано, а гърдите му стърчат предизвикателно извън роклята. Серенак подсвирва с уста. Очите на Беатрис заблестяват, а Силвио кашля.

— Алин Малтера — заеква Силвио. — Тридесет и две годишна. Връзки с обществеността в сферата на изкуството. Разведена… Очевидно, тази е най-дългата връзка на Морвал. Свободно момиче. Често посещава парижките галерии.

— Връзки с обществеността. Така ли му казват вече? — иронично се намесва Серенак. — Поне според снимката е сладурана, сексбомба на високи токове. Алин. Срещна ли се с нея?

Беатрис се изправя като лъвица, надушваща опасност. Бдителните пръсти на Силвио се вкопчват в шала й.

— Не — уточнява той. — По информацията, която получих, Алин е в Съединените щати. Някъде в Олд Лайм. Доколкото разбрах, нещо като американското Живерни. Бърлогата на импресионистите от Източния бряг. В Кънектика, близо до Бостън. Опитах се да се свържа с нея по телефона. За момента — без успех. Познавате ме, шефе, упорит съм и няма да се откажа.

— Аха… Надявам се, не ми казваш, че красивата Алин е на заточение, защото Беатрис е тук.

Беатрис слага ръка върху коляното на Силвио. Ама че са секси тези кучки — бременните жени! Пък и гальовни…

— Дръжте се прилично — натъртва Силвио. — Знаете ли за кого работи Алин в Бостън?

— Имам ли право на подсказване? Обичайната си професия ли упражнява?

— Алин Малтера бачка за фондация „Робинсън“!

— Я виж ти! Пак тая проклета фондация… Силвио, намери ми това момиче! — казва Лоренс, като хвърля поглед, пълен с досада, към Беатрис. — Считай го за заповед… Добре, аз съм на ход…

Следващата снимка минава от ръка на ръка. Жена със синя престилка, която е дълга почти колкото полата й. Коленичила е пред офталмолога. Панталонът му е смъкнат чак до глезените. Силвио се обръща към Беатрис и сякаш иска да й предложи да си легне, но не казва нищо.

— Съжалявам, но тук зациклих — казва Серенак. — А и без лицето на момичето се въртя в кръг и не мога да установя самоличността му. Сигурен съм обаче, че действието се развива в гостната на семейство Морвал на улица „Клод Моне“. Установих го по картините. Е, на пръв поглед, предвид облеклото на дамата — светлосиня престилка на карета, можем да предположим, че е чистачка. Само че Патрисиа Морвал и дума не обелва по въпроса. А през цялото време е отпращала жена след жена. А пък според Мори, който изследва хартията, снимката е поне отпреди десетина години…

— Как е умрял Морвал? — пита неочаквано Беатрис.

— Прободен с нож, със смазан череп, а накрая и удавен — механично отговаря Серенак.

— Аз бих му отрязала топките.

Да, секси и кучка, но пък и колко ласкава е бременната жена! Увива ти се около врата като змия…

Силвио се усмихва глуповато.

— Бебче, няма ли да спиш вече?

Бебчето не отговаря. Лоренс се забавлява от сърце.

— Така че вероятно връзката е отпреди десет години — предполага Силвио. — Ако момичето е забременяло, то детето би било…

— На десетина години! И аз мога да смятам. Виждам накъде биеш, юнако, но най-напред трябва да намерим момичето и да видим дали има дете. Пак си ти. Ред е на ирландката…

— Ще трае дълго, шефе. Не искате ли вие да продължите?

Серенак учудено вдига поглед.

— Ако предпочиташ. Аз, напротив, ще бъда съвсем кратък.

Снимката обикаля и тримата. Стефани Дюпен и Жером Морвал вървят по широка пътека, несъмнено онази същата — над Живерни. Стоят един до друг, ръка за ръка.

— Както можете да установите, за извънбрачна връзка поведението им е доста непорочно, нали така, Беатрис?

Силвио е изненадан, а Беатрис леко кима с глава.

— Хм… Само че снимката е била изпратена заедно с другите четири — промърморва Силвио. — Така че, ако свържем фактите и направим изводи…

— А, ето ти на! — възкликва Серенак. — Не са ли те учили, че трябва да си предпазлив в изводите? Това е азбуката на занаята! Особено когато имаме подхвърлени от неизвестен благодетел снимки. Що се отнася до останалото… Знаем кое е момичето, знаем и всичко за нея. Стефани Дюпен, селската учителка. Ще се срещна с нея утре, за да взема списъка с имената на децата от Живерни. Това доставя удоволствие на Силвио, а и ми се ще да разбера какво е правил мъжът й по времето, когато Морвал е бил убит.

Лоренс очаква окуражителен коментар от страна на Беатрис, но тя е облегнала глава на рамото на Силвио и леко притваря очи. А Силвио е дръпнал шала й чак до врата.

— Е, добре, Силиво, какво ще кажеш за твоята ирландка?

— Алисън Мюре — шепти Силвио. — Най-напред, тя не е ирландка, а англичанка. От Дърам, Северна Англия, близо до Нюкасъл. И второ, плажът на снимката не е в Ирландия, а на остров Серк^[1].

— Той не е ли в Ирландия?

— Не, по-надолу е. Малък англо-нормандски остров. До Джърси. Очевидно най-красивият от всички.

— А нещо повече за Алисън?

Беатрис е затворила очи. Дъхът й разрошва кичур рус мъх.

— Дълга история — шепне Бенавидиш. — И с риск това да не се хареса на епископа на Еврьо, не прави чест на преселилия се в отвъдното Жером Морвал.