Луиз Пени
Убийствено студена (27)

Глава двайсет и пета

— Съжалявам, главен инспектор Гамаш го няма, госпожо Мороу — заяви полицай Лакост, като отмести очи от монитора и погледна жената пред себе си.

— Кога очаквате да се върне?

— Не знам. — Лакост погледна часовника. Беше почти обяд. — Сигурно скоро. Нещо важно ли е?

Клара се поколеба. Не беше сигурна, но имаше предчувствие, че е важно.

— Не, може да изчака.

Обърна се да си върви и видя Ивет Никол на друг компютър. Двете жени никога не се бяха харесвали, но Клара още не можеше да си обясни враждебността на младата полицайка при първата им среща преди година. Сега полицай Никол я погледна и веднага сведе очи.

„Е, това е по-добре от злобните погледи, които ми хвърляше преди“ — помисли си Клара.

* * *

Полицаите бяха сами на леда. Емили Лонпре бе отишла да обядва с Кай в Уилямсбърг, а Били Уилямс смотолеви нещо от рода, че ще тренира ски за Световната купа. А може и да беше, че ще реже дърва за изстрелване на ракета. На Гамаш му се струваше, че единственият, който намира смисъл в думите на Били, е самият Били. На този тип нищо не му се разбираше.

Главният инспектор отиде до трибуните. Седна там и няколко дълги минути гледа съсредоточено леда, а после мястото, където бе седяла и умряла Си Си. След малко заобиколи скамейките и отиде там, където е бил паркиран камионът на Били Уилямс.

— Убиецът е стоял тук — заяви убедено Гамаш. — Гледал е кърлинга и е чакал. Точно когато Си Си е станала и се е хванала за шезлонга пред нея, е свързал кабелите.

— От лабораторията потвърдиха това, за което вече се бяхме досетили — каза Лемио. — Използвал е кабелите на Били Уилямс. Намерихме ги в камиона му целите почернели. Мосю Уилямс обаче казва, че ги е свързал между генератора и отоплителя. Тъй че как ги е преместил убиецът в разгара на кърлинга, без никой да го види?

— Не е задължително да е станало по време на играта — отбеляза Гамаш. — Може убиецът да ги е откачил от отоплителя и да ги е свързал с шезлонга, преди хората да дойдат. — Премести се от мястото, където се е намирал камионът, до мястото на отоплителя, а после продължи напред по леда до позицията на шезлонгите. — Докато всички са били на благотворителната закуска, той е откачил кабелите от отоплителя, свързал ги е с шезлонга и е откачил единия от генератора.

— Може, но нямаше ли на някого да му направи впечатление, че отоплителят не топли? — попита Лемио.

— Направило им е. Поне двама, с които разговарях, казаха, че било много студено, включително Кай Томпсън. Което ме наведе на мисълта, че отоплителят изобщо не е бил включен.

— Все още не разбирам защо никой не е видял нищо — призна Бовоар.

— Ами, първо, ако убиецът е издал шум, скърцане на сняг под подметките му например, той е бил заглушен от генератора. Освен това камионът на Уилямс е бил зад трибуните. Не съвсем скрит, но ако си в публиката, е трябвало да се обърнеш, за да го видиш. Единствените, които биха могли да видят нещо, са Кай и Си Си. Има и още нещо. Отначало си мислех, че убиецът е извадил голям късмет, но сега считам, че става въпрос за внимателно планиране. Избрал е много точно момента. Изчакал е всички да насочат вниманието си към кърлинга.

Лемио се опита да си представи сцената. Играчите, зрителите, двете жени на шезлонгите. Заредения с електричество стол пред тях.

— По време на мача се е случило нещо забележително — продължи Гамаш, като излезе на леда, обърна се и погледна двамата си недоумяващи колеги. — Мама Би е изчистила къщата. Било е традиция. Колко пъти чухме за това през последните два дни? Някои хора са дошли само за да видят тази сцена. И защо? Днес разбрахме. В спорт, който разчита на точност и финес, това е най-вълнуващият момент. Граничи дори с агресия. Представете си звука, когато Мама е запратила камъка по леда с цялата сила, която е могла да събере. Представете си го как блъска друг камък в края на полето, а той на свой ред удря трети и така нататък. Цялата верижна реакция. За секунди във всички посоки са се пързаляли камъни, които са се удряли един в друг и са издавали кански трясъци. Много вълнуващо.

— Привличащо вниманието — добави Бовоар.

— И шумно — додаде Лемио. Какво удовлетворение го заля, когато главен инспектор Арман Гамаш се обърна към него с широка победоносна усмивка и очи, разширени от вълнение.

— Точно така! Ето това е. Идеалният момент за убийство. Кой би откъснал очи от спектакъла? И кой би чул писъците на ударената от ток жена? Моментът е избран с идеална точност.

— Добре де, но как е знаел, че Си Си ще хване стола, и то точно в този момент? — попита Бовоар.

— Добър въпрос — призна Гамаш и бързо закрачи към сравнително по-топлата кола. Ставаше опасно студено и беше трудно дори да вървиш. — И защо Кай Томпсън не е видяла нищо? Как убиецът е откачил кабелите и ги е хвърлил обратно в камиона на Били, без никой да го види?

Мъжете се качиха в автомобила и поседяха вътре, докато загрее. Лемио не чувстваше краката си, затова почна да свива и разпуска пръсти в обувките си, за да се раздвижи кръвта му.

Бовоар се загледа през заскрежения прозорец:

— Значи играчите са вън от списъка. Те няма как да са го извършили. И ако Мирна Ландърс потвърди показанията си, че Ришар Лион е седял до нея през цялото време, него също можем да отпишем, макар все още да мисля, че той го е извършил.

— Ти какво мислиш? — обърна се Гамаш към Лемио.

— Мисля, че всичко това противоречи на здравата логика. Убиецът е трябвало да й сипе ниацин по време на закуската, да разлее антифриз зад шезлонга, да се увери, че Си Си е обула ботуши с метални подметки или гвоздеи, да свърже кабелите и да изчака идеалния момент. И всичко това, без никой да го види. После да почисти след убийството. Изглежда ми прекалено сложно. Защо просто не я е застрелял?

— И аз това се питам — призна Гамаш.

* * *

Проявените снимки се получиха малко след обяд и членовете на полицейския екип се скупчиха нетърпеливо, когато Гамаш отвори пликовете. Беше зловещо да гледаш лицето на някого, който след броени минути ще умре. Главният инспектор винаги очакваше да види предчувствие или очакване в очите на жертвата, но бе гледал хиляди снимки като тези и не беше забелязал подобно нещо.

Все пак беше смразяващо. Това бе най-близката му среща с жертвата досега и Гамаш си даде сметка, че единствената й снимка, която е виждал до момента, е тази от корицата на книгата й, но тя приличаше на карикатура. Сега Си Си беше пред него, минути преди времето й на този свят да изтече. Не личеше да се забавлява и това бе жалко. На снимките от благотворителната закуска тя седеше с кисела физиономия и напрегната. Хората около нея жестикулираха, приказваха си, смееха се, но Си Си дьо Поатие седеше като статуя. До нея Ришар гледаше втренчено чинията си.

Дали планираше убийството? Дали виждаше в наденичките играчите на пързалката за кърлинг, а в палачинките — шезлонгите? Дали си представяше, че ивиците бекон са кабелите за подаване на ток? Ами Си Си? С какво я беше обозначил в чинията си? С ножа?

Още снимки: Мама Би и Мирна зад Си Си; мадам Дьо Поатие, позираща с група изпаднали в униние хора, сякаш бе тъмен облак, неочаквано засенчил небето им. После сцените от кърлинга. Изтегната на шезлонга, Си Си полагаше усилия да изглежда като Одри Хепбърн на почивка в Алпите. Тук обаче имаше нещо интересно. Лицето й бе зачервено. Наистина, можеше да е от студа, но до нея бузите на Кай бяха само леко поруменели, а не бяха тъмночервени като тези на Си Си.

— Гледайте! — посочи една снимка Лакост. — Вижда се синьото петно от антифриза около шезлонга.

— Свалила си е ръкавиците — привлече вниманието им Лемио към друга снимка и всички се вгледаха внимателно в нея.

Гамаш отвори следващия плик. Всички погледи се впериха в ръцете му, всички се наклониха над масата, сякаш се съревноваваха кой ще види снимките с части от секундата преди другите. Главният инспектор ги разпръсна върху масата с жест, който издаваше дългогодишен опит в играта на покер.

Си Си беше на земята. Рут жестикулираше. Оливие се беше навел над тялото, а Габри гледаше назад със съсредоточено изражение.

Следващата серия снимки разказваше историята за героични и отчаяни усилия да се спаси жена, която никой не харесваше. Клара бе отвела Кри настрана, за да й спести зловещата сцена. Габри стоеше до Ришар и държеше ръката му. Питър и Били Уилямс мъкнеха Си Си към пикапа. На последната снимка камионът се виждаше, миг преди да завие зад близкия ъгъл.

Снимките бяха показателни, макар и непълни.

— Някои липсват — установи Гамаш със сериозно изражение.

Тръгна към вратата, следван от Бовоар и Лемио, но Изабел Лакост го спря:

— Госпожа Мороу ви търси по-рано. Освен това направих проучване коя би могла да е майката на Си Си. Кай Томпсън е твърде стара. Емили Лонпре е имала син, но е загинал в катастрофа. Все пак може да е имала и друго дете, което да е дала за осиновяване. Най-интересно обаче е това, което открих за Беатрис Майер. Беатрис Луиз Майер.

Въоръжен с тази нова информация, Гамаш решително се насочи към колата. Наложи се Бовоар да подтичва след него, за да го догони — размяна на ролите, която никак не се хареса на по-младия инспектор.

* * *

Седнал на креслото до прозореца в дневната, Сол Петров пиеше кафе. Преди два дни би нарекъл този стол, а всъщност и цялата хижа, мизерен. Платът на тапицерията бе изгубил цвета си и похабен, килимът беше износен, обзавеждането — демоде. Малка колекция от лъжици, събирани от различни краища на Канада, висеше на стената до избеляла снимка на Ниагарския водопад.

Днес, след като се събуди, Сол се настани удобно на вехтия фотьойл и си помисли, че всъщност къщата много му харесва. И когато слънцето изгря, пред бумтящата камина с чаша кафе в ръка той осъзна, че мястото е наистина чудесно.

Сега седеше в креслото, огряно от слънчевите лъчи, които проникваха през стъклото, и се наслаждаваше на великолепната гледка: съвършената равна ливада пред къщичката, гората и планината отвъд нея — сивкава и скалиста.

Никога не бе изпитвал такова спокойствие.

До него на масата имаше кутийка с непроявен филм.

* * *

— Ало, Клара! — извика Гамаш по телефона. Апаратът беше толкова малък, че приличаше на играчка от пакет чипс. — Гамаш е. Обаждам се от мобилния и постоянно ми прекъсва. Търсили сте ме.

— Да… видеото… Питър.

— Моля?

— Видеото вчера.

За момент гласът й се чу кристално ясно и Гамаш си даде сметка, че е така, защото изкачиха един хълм. Но веднага започнаха да се спускат към долината и скоро щяха да навлязат в гората. Връзката пак щеше да се разпадне. Надяваше се, че Клара бързо ще премине към съществената част.

— Сега Питър има дивидита — обясняваше тя.

„Хайде, по-бързо“ — мислено я подкани той, но беше достатъчно предвидлив, за да не го каже на глас. Колкото повече подканваш някого да говори по-бързо, толкова повече го забавяш. Колата започна дългото си спускане към долината.

— Защото всичките му видеокасети са повредени. Той постоянно ги спира и превърта до любимите си моменти, а това разтяга лентата.

„По-бързичко“ — мислеше си Гамаш, който виждаше как наближават дъното на долината.

— Мислите ли, че Си Си е правила същото? — попита Клара. Гласът й почваше да отслабва. — Почти сме сигурни, че е хвърлила касетата, защото лентата се е повредила.

Появи се пращене и Гамаш вече не можеше да следи думите й.

— … знаете това. Не е много зле… ще ни трябва.

Връзката прекъсна.

* * *

Сол видя колата, която се приближаваше по заснежената алея. Взе филма от масата и го задържа в дланта си, сякаш през кожата той можеше да му подскаже какво да прави. Както Си Си винаги правеше.

Изведнъж разбра отговора. Най-сетне беше свободен. Чувстваше се лек, необвързан за първи път от месеци. От години. Дори се почувства достатъчно умен, за да отстоява себе си в разговор, сякаш за една нощ се беше отракал и бе възвърнал характера си.

Вече не се чувстваше като глупак.

Усмихна се самодоволно и затвори очи. Наслади се на слънчевата топлина върху клепачите си. Тук можеше да започне отначало, на това място с толкова много светлина. Можеше да купи тази очарователна, уютна хижа и може би да снима красотата, която го заобикаля. Можеше да потърси художника, чийто албум Си Си бе изхвърлила, и да му каже какво се е случило. Да се извини за своята роля и може би да се сприятели с колегата си.

Мъжете слязоха от колата. Онези от полицията, разбира се. Сол стисна филма в дланта си, отиде при камината и го хвърли вътре.