Фирдоуси
Шах-наме (96)

Форуд узнава за пристигането на Тус

Вестител при Форуд дойде с тревога:

„Помръкна всичко от пръстта до бога,

до слона — слон, коне и прах немил;

ще кажеш, че се е надигнал Нил.

А то — войска могъща към Туран

изпраща брат ти роден от Иран

и пред Келат се вижда вече строя —

кой знае где ли ще започне боя?“

Вестта печална наскърби витяза,

пазете пътя! — той веднага каза;

и спуснал се от крепостния зид,

пое към близкия планински рид;

съзря Форуд войските в долината,

обгърна с поглед след това стадата

с табуните сред трепетния злак —

да се прикрият той отдаде знак.

Пастирите сред смут и шепот глух

животните прибраха в Сепидкух.

На крепостта затвориха вратите

и момъкът в седлото взе юздите.

А там — далече — край река Майем,

пълзеше тъмен облак към Черем.

Форудовата майка Джерире

от кулата желязното море

поглеждаше, със мъка на сърце

на Сиявуш за светлото лице.

Дойде Форуд и със тъга незрима

така продума: „Майчице любима!

Със слонове и знамена към нас

иранците се движат в тоя час.

Война ли е замислил Тус отново?

Какво да правя — чакам твойто слово!“

„Витязе млад! — отвърна Джерире. —

Повярва ли, че трябва да се мре!

Начело на иранската държава

е брат ти, Кей-Хосров, огрян от слава.

Добре той знае на кого си син,

че Сиявуш е ваш баща едни,

тоз, който в мир и много боеве

постигна всички земни върхове.

Не бе решил да вземе той туранка,

ала такава — станах вярна сянка

на този светъл и победен мъж —

и ти си, сине, като него същ.

Щом брат ти е обзет от гняв и сила

да отмъсти за черната могила

на вашия баща… И ти тогаз

си длъжен да издигнеш в боя глас,

пристегнал своя шлем и румска броня,

та всеки враг да видиш в прах под коня!

Разплата е замислил Кей-Хосров —

да отмъстиш и ти бъди готов!

В степта да стенат леопарди вече,

чудовища да плачат надалече.

Да се надигне всичко с жребий сляп!

Навред проклинат цар Афрасиаб.

Като баща ти где ще се намери?

Той няма равен във страни и ери —

и бе герой, от смелост обладан,

със страст дълбока и най-точна длан!

Ти по баща и майка, сине славен,

растеш от царски род най-стародавен.

Затуй в борбата смело влез и там

си длъжен да ни отървеш от срам!

Срещни се със иранските витязи,

че няма друга слава като тази,

която носят те… Да дойдат тук.

Зарадвай ги със вино, с нежен звук.

Да видят, че за тях е кон до коня,

на всеки дай по меч и шлем, и броня.

Да имаш брат — това е злато, слава,

не позволявай чужд да отмъщава.

Сам поведи войските на Хосров!

Шах нов е той, а ти — мъстител нов.“

Форуд попита: „Майчице велика,

кого най-пръв сърцето ми да вика?

Та кой от тях, калени на война,

до мене да издигне рамена?

Приятел как се търси в непознати?

И на кого писмо да се изпрати?“

Тъй на Форуд отвърна Джерире:

„На хълма спреш ли — ще съзреш добре

от най-прославените двама там:

храбреца Занг и страшния Бахрам;

опора ще откриеш в тях, съдбата

и — трябва да им вярваме в борбата.

Духът на Сиявуш през вечността

над теб да свети с твоята звезда!

Стояха те до него неотлъчно

и днес, навярно, още им е мъчно.

Вземи Тохар и без войска и меч

при тях иди, продумай блага реч,

че той единствен сред войските може

да ти покаже знатните велможи

на славния Иран — по ранг и чин, —

кой там какъв е, на кого е син.“

„Премъдра майко — той подзе, — и род

гордее се със теб, и цял народ.“

До тях вестител приближи тогава

и пак започна той със вест такава:

„До меча меч, до слона слон стаен —

ще кажеш: сякаш слънцето е в плен! —

Догдето планината се синее,

се виждат войни, стяг до стяг се вее.“