- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- شاهنامه, 994 (Обществено достояние)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2013 г.)
Издание:
Автор: Фирдоуси
Заглавие: Шах-наме
Преводач: Йордан Милев
Година на превод: 1977
Език, от който е преведено: Фарси
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1977
Тип: поема
Националност: Иранска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678
- — Добавяне
Съдържание
- Встъпление от автора
- Легендарни царе
- Джамшид
- Зохак
-
Зал и Рудабе
- Рождението на Зал
- Сам вижда насън своя син и го намира в гнездото на приказната птица Симург
- Шах Менучер узнава за Сам и Зал и ги кани в двореца
- Зал се завръща в Забулистан
- Сам предава княжеството на Зал
- Зал пристига при кабулския владетел Мехраб и се влюбва в дъщеря му Рудабе
- Рудабе узнава от баща си за Зал и се влюбва във витяза. Тя се съветва с робините
- Робините на Рудабе се срещат със Зал
- Робините се завръщат при Рудабе
- Зал се среща с Рудабе
- Зал се съветва с мобедите
- Зал пише писмо до Сам
- Сам се съветва с мобедите
- Синдохт узнава за любовта на Рудабе
- Мехраб узнава за любовта на дъщеря си
- Менучер узнава за любовта на Зал и Рудабе
- Сам пристига при Менучер
- Сам се отправя на война с Мехраб
- Сам пише писмо до шаха и го изпраща по Зал
- Мехраб се гневи на дъщеря си
- Сам приема даровете от Синдохт и дава клетва да не напада Кабул
- Зал пристига при Менучер
- Мобедите изпитват Зал
- Зал отговаря на мобедите
- Зал открива своето мъжество пред шаха
- Шахът пише на Сам, че раз решава женитбата на Зал и Рудабе. Сам известява и Мехраб
- Зал се завръща в Забул
- Зал се жени за Рудабе
-
Рустам и Сухраб
- 1
- Рустам отива на лов
- Рустам пристига в Саманган
- При Рустам идва Тахмине, дъщеря на Саманганския цар
- Рождението на Сухраб
- Сухраб си избира кон
- Афрасиаб изпраща Барман и Хуман при Сухраб
- Сухраб напада Бяла крепост
- Двубой между Сухраб и Гурдафрид
- Писмо от Гождахам до Кей-Кавус
- Сухраб превзема Бяла крепост
- Писмо от Кей-Кавус до Рустам
- Кей-Кавус се гневи на Рустам
- Кей-Кавус и Рустам тръгват на поход
- Рустам убива Жандераз
- Сухраб пита Хаджир за имената на иранските юнаци
- Сухраб напада Кей-Кавус
- Двубой между Рустам и Сухраб
- Рустам и Сухраб се връщат в своите станове
- Сухраб поваля Рустам
- Рустам убива Сухраб
- Рустам моли Кей-Кавус за целебен балсам
- Рустам оплаква Сухраб
- Рустам се връща в Забулистан
- Майката узнава за смъртта на Сухраб
-
Сказание за Сиявуш
- 2
- За майката на Сиявуш
- Рождението на Сиявуш
- Сиявуш се завръща в Забулистан
- Сиявуш остава сирак
- Судабе се влюбва в Сиявуш
- Сиявуш пристига при Судабе
- Сиявуш за втори път пристига в покоя на Судабе
- Сиявуш за трети път пристига при Судабе
- Судабе изнудва Кей-Кавус
- Судабе прибягва до помощта на магьосница
- Кей-Кавус разследва случая с близнаците
- Сиявуш невредим преминава през огъня
- Сиявуш моли баща си да прости на Судабе
- Пиран омъжва своята дъщеря Джерире за Сиявуш
- Пиран разказва на Сиявуш за царската дъщеря Ференгио
- Пиран говори с Афрасиаб
- Сватбата на Сиявуш и Ференгис
- Афрасиаб дава във владение на Сиявуш част от царството
- Рождението на Форуд, сина на Сиявуш
- Сиявуш се състезава
- Герсиваз се завръща и клевети Сиявуш
- Герсиваз отново се отправя към Сиявуш
- Писмо на Сиявуш до Афрасиаб
- Афрасиаб обявява война на Сиявуш
- Сънят на Сиявуш
- Сиявуш се прощава с Ференгис
- Сиявуш в плен у цар Афрасиаб
- Ференгис моли Афрасиаб за пощада
- Смъртта на Сиявуш от ръката на Горай
- Пиран освобождава Ференгис
- Рождението на Кей-Хосров
- Пиран поверява Кей-Хосров на пастирите
- Пиран довежда Кей-Хосров при Афрасиаб
- Кей-Хосров заминава за Сиявушград
- Фирдоуси се оплаква от старостта
-
Сказание Форуд, сина на Сиявуш
- 3
- Тус се отправя в Туран
- Форуд узнава за пристигането на Тус
- Форуд и Тохар разглеждат иранската войска
- Бахрам се изкачва на върха при Форуд
- Бахрам се връща при Тус
- Форуд убива Ривниз
- Форуд убива Зерасп
- Двубой между Тус и Форуд
- Форуд се бие с Гив
- Двубой между Бижан и Форуд
- Смъртта на Форуд
- Джерире се самоубива
- Фирдоуси плаче за смъртта на своя син
-
Сказание за Бижан и Маниже
- 4
- Арменците молят Кей-Хосров за помощ
- Бижан се отправя към Армения
- Коварството на Горгин
- Бижан заминава на среща с Маниже, дъщеря на туранския цар Афрасиаб
- Бижан пристига в шатрата на Маниже
- Маниже заминава с Бижан за своя дворец
- Герсиваз довежда Бижан при Афрасиаб
- Пиран моли Афрасиаб да пощади живота на Бижан
- Афрасиаб затваря Бижан в царската тъмница
- Горгин се завръща в Иран и лъже за съдбата на Бижан
- Гив довежда Горгин в двореца на Кей-Хосров
- Кей-Хосров вижда Бижан в чашата, отразяваща целия свят
- Писмо на Кей-Хосров до Рустам
- Гив донася на Рустам писмо от Кей-Хосров
- Рустам устройва пир в чест на Гив
- Рустам пристига при Кей-Хосров
- Кей-Хосров пирува с иранските юнаци
- Рустам моли шаха да освободи Горгин
- Рустам стяга войската за поход към Туран
- Рустам се отправя за град Хотан при стария турански юнак Пиран
- Маниже пристига при Рустам
- Бижан узнава за пристигането на Рустам
- Рустам освобождава Бижан от царската тъмница
- Завръщането на Бижан и Маниже
- Смъртта на Рустам
- Бахрам Гур
- Маздак
- Из края на поемата
Сам пристига при Менучер
Сам бързаше към шаха, край двореца
велможите посрещнаха храбреца.
И щом съгледа властелина свой,
чак до земята се наведе той.
А шахът стана от престола златен,
усмихна му се и със жест приятен
до себе си на трона го покани,
почете го със думи най-отбрани,
а след това за боя в Горгсаран,
за дивите безброй в Мазендеран
най-ласкаво започна да го пита,
а Сам отвърна със душа честита:
„Да те закриля, царю, този свод!
Към теб да нямат враговете брод!
Аз бях в града на дивите нелепи —
от лъвове дори са по-свирепи,
по-бързи — от арабските жребци,
по-страшни — от иранските бойци.
Съгледаш ли сегсарските потери,
ти би ги взел за яростни пантери.
Щом чуха те за набега велик,
безумна злоба ги обзе за миг.
Напуснаха града със вой злокобен,
заеха всеки рид и дол удобен
в степта, от техните дружини черна,
изчезна слънцето в мъгла безмерна.
Насреща те стремително влетяха,
крещейки оглушително, вървяха.
Огънаха се нашите редици
пред ужаса от тези зли войници.
Тогава с гръмък вик и гняв голям
към всички диви се понесох сам.
Ударих коня, стегнах аз колчана,
размахах страховито боздугана
и где когото стигнех, като вреж
разкъсвах. И побягна тази гмеж.
Синът на Селм съгледах боязливо,
той като вълк се втурна мълчаливо.
Керкуй се казваше витязът млад,
бе строен и прекрасен, но злорад,
че на Зохак-злодея беше внук,
и много воини бе погубил тук.
То сякаш орди скакалци и мравки
прииждаха за сладостни гощавки.
Чак до небето се издигна прах,
у нашите бойци съзирах страх.
И ето — с боздугана си могъщ,
напред политнах като тигър същ.
Огънаха се враговете прашни,
и ударите ми звъняха страшни.
Ала Керкуй чу моя боен вик,
видя добре и устрема велик,
и тръгна с ласото си срещу мене,
подобно слон, що в яростта си стене.
Той искаше за миг да ме завърже,
но аз успях да се отместя бърже.
Взех мигновено своя лък огромен,
стрелите подредих и безподобен,
започнах да ги пращам с вик зловещ,
по-бързо и от огъня горещ.
Аз мислех, че главата му към шлема
съм приковал, подобно диадема.
Но изведнъж из облака от прах
с индийския си нож пое без страх.
И ми се стори: даже планината
пред него би отстъпила в борбата.
Летеше той към мен неустрашимо,
очаквах го с едва забележимо
вълнение: туй беше гневен див.
За пояса го хванах мълчалив
и влязохме във боя ръкопашен;
дори от слон разсърден бе по-страшен,
когато го прострях върху земята —
дъхът му полетя към небесата.
Щом беше предводителят им смазан,
сганта се разпиля със вик, с боязън.
В планинските оврази и долини
се изпокриха вражите дружини.
Пресметнахме убитите бойци —
дванайсет хиляди лежаха мъртъвци.
А диви — триста хиляди в покоя
чернееха, замлъкнали след боя.
Но мигар съществува нейде враг,
що би уплашил твоя воин драг!“
Чул разказа за боя на храбреца,
възнесе шахът радостно венеца.
И заповяда да започне пир,
че бе настъпил на земята мир.
В нощта звъняха чаши и барбати,
и бяха думите за Сам благати.
Но засия отново утринта,
отвориха и шахската врата
и към престола пак пое смирено
юнакът, със желание стаено,
да спре пред тоз, що беше величал,
и му разкаже за Мехраб и Зал.
Но знак на вожда Менучер в миг стори,
за друго неспокоен заговори.
И каза на героя-исполин:
„Войската събери под свода син;
в Кабул да лумне плам до небесата,
да изгори и на Мехраб палата,
оставил неговите дни без брод;
от дракона той води своя род.
Живот подобен цар не заслужава —
покоя на народите смущава.
Кабулските велможи до един —
и тези, що от царя имат чин
и са в двореца му като орляк,
със прародител царя-змей Зохак —
под твоя меч да паднат без пощада,
на змейовото племе тъй се пада.“
Видял, че шахът е обзет от гняв,
наведе се юнакът белоглав,
целуна трона и докосна с устни
на властелина пръстена изкусен
и каза: „Ще изпълня твойта воля,
за друго аз не мога да се моля.“
Поведе той войската бързонога
сред облаци от черен прах до бога.