Фирдоуси
Шах-наме (20)

Менучер узнава за любовта на Зал и Рудабе

И всичко беше вече шахът чул

за радостта на война от Забул,

за цар Мехраб, за любовта-елей,

на дъщеря му, с кръв от царя-змей.

Събраха се мобедите велики,

застанаха пред шаха бледолики.

И тъй продума Менучер тогава:

„Туй, що научих, зло ни предвещава.

Пометен бе арабинът сатрап

от Фаридун, ала е жив Мехраб.

Страхувам се, че любовта на Зал

ще скърши утре клона разцъфтял

и ако легне с Рудабе в леглото,

ще се роди не син, а меч на злото;

два рода в него ще се съединят —

мед със отрова или рай със ад;

прилича ли на своя майчин род,

ще помрачи той нашия живот

и ще поиска трон, венец и злато,

за да живее като цар богато.

Какъв ще бъде вашият съвет?

Да чуя тук мобед подир мобед.“

Прославяйки го, мъдреците славни,

научени от дните стародавни,

отвърнаха: „От нас си по-разумен,

макар от нас да смяташ всеки умен.

Постъпвай, както учи те главата

и ще надвиеш даже и змията.“

Започна път да търси властелина,

че сякаш бе попаднал сред руина.

По-старият си син извика с жар

и ето що продума на Новзар:

„Към Сам, юнака, полети веднага,

отдай му почест, както се полага,

и му кажи: поеме ли назад,

и той да дойде в столичния град.“

Синът изпълни бащината дума,

със свитата се устреми по друма.

А щом дочу за този царски син,

насреща тръгна воинът-исполин,

последван на коне от взвод витязи

и слонове с литаври и елмази.

От коня слезе Сам, юнакът стар,

поклон направи славният Новзар.

И срещнаха се те със думи благи,

като баща и син, добри и драги.

Синът изпълни бащината воля,

а гордият юнак изрече: „Моля,

що пожелае шахът — е закон,

за мен е слънце неговият трон.“

Започна пир, невиждан под звездите,

със Сам да са — бе радост за бойците.

Килим постлаха, с чаши във ръце

за властелина пиха от сърце,

за Сам и за Новзар, и още други,

със днешни и със минали заслуги.

Седяха и пируваха в нощта;

в прозорците надникна утринта;

пред шатрата забиха барабани,

взе всеки своя меч, стрели, колчани;

и смелите мъже сред шум и прах

поведе Сам към своя славен шах.

Щом той научи за вестта-отрада,

да украсят двореца заповяда.

И сякаш ново слънце озари

степта от град Амол до град Сари.

А всеки воин, цял във тежки брони,

за чудна среща своя кон подгони.

В безкрайното поле от рид до рид

блестяха меч до меч и щит до щит.

Под гръм на барабани и литаври,

с подаръци — заслужените лаври —

иранците, развели стяг до стяг,

излязоха да срещнат госта драг.