- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- شاهنامه, 994 (Обществено достояние)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2013 г.)
Издание:
Автор: Фирдоуси
Заглавие: Шах-наме
Преводач: Йордан Милев
Година на превод: 1977
Език, от който е преведено: Фарси
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1977
Тип: поема
Националност: Иранска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678
- — Добавяне
Съдържание
- Встъпление от автора
- Легендарни царе
- Джамшид
- Зохак
-
Зал и Рудабе
- Рождението на Зал
- Сам вижда насън своя син и го намира в гнездото на приказната птица Симург
- Шах Менучер узнава за Сам и Зал и ги кани в двореца
- Зал се завръща в Забулистан
- Сам предава княжеството на Зал
- Зал пристига при кабулския владетел Мехраб и се влюбва в дъщеря му Рудабе
- Рудабе узнава от баща си за Зал и се влюбва във витяза. Тя се съветва с робините
- Робините на Рудабе се срещат със Зал
- Робините се завръщат при Рудабе
- Зал се среща с Рудабе
- Зал се съветва с мобедите
- Зал пише писмо до Сам
- Сам се съветва с мобедите
- Синдохт узнава за любовта на Рудабе
- Мехраб узнава за любовта на дъщеря си
- Менучер узнава за любовта на Зал и Рудабе
- Сам пристига при Менучер
- Сам се отправя на война с Мехраб
- Сам пише писмо до шаха и го изпраща по Зал
- Мехраб се гневи на дъщеря си
- Сам приема даровете от Синдохт и дава клетва да не напада Кабул
- Зал пристига при Менучер
- Мобедите изпитват Зал
- Зал отговаря на мобедите
- Зал открива своето мъжество пред шаха
- Шахът пише на Сам, че раз решава женитбата на Зал и Рудабе. Сам известява и Мехраб
- Зал се завръща в Забул
- Зал се жени за Рудабе
-
Рустам и Сухраб
- 1
- Рустам отива на лов
- Рустам пристига в Саманган
- При Рустам идва Тахмине, дъщеря на Саманганския цар
- Рождението на Сухраб
- Сухраб си избира кон
- Афрасиаб изпраща Барман и Хуман при Сухраб
- Сухраб напада Бяла крепост
- Двубой между Сухраб и Гурдафрид
- Писмо от Гождахам до Кей-Кавус
- Сухраб превзема Бяла крепост
- Писмо от Кей-Кавус до Рустам
- Кей-Кавус се гневи на Рустам
- Кей-Кавус и Рустам тръгват на поход
- Рустам убива Жандераз
- Сухраб пита Хаджир за имената на иранските юнаци
- Сухраб напада Кей-Кавус
- Двубой между Рустам и Сухраб
- Рустам и Сухраб се връщат в своите станове
- Сухраб поваля Рустам
- Рустам убива Сухраб
- Рустам моли Кей-Кавус за целебен балсам
- Рустам оплаква Сухраб
- Рустам се връща в Забулистан
- Майката узнава за смъртта на Сухраб
-
Сказание за Сиявуш
- 2
- За майката на Сиявуш
- Рождението на Сиявуш
- Сиявуш се завръща в Забулистан
- Сиявуш остава сирак
- Судабе се влюбва в Сиявуш
- Сиявуш пристига при Судабе
- Сиявуш за втори път пристига в покоя на Судабе
- Сиявуш за трети път пристига при Судабе
- Судабе изнудва Кей-Кавус
- Судабе прибягва до помощта на магьосница
- Кей-Кавус разследва случая с близнаците
- Сиявуш невредим преминава през огъня
- Сиявуш моли баща си да прости на Судабе
- Пиран омъжва своята дъщеря Джерире за Сиявуш
- Пиран разказва на Сиявуш за царската дъщеря Ференгио
- Пиран говори с Афрасиаб
- Сватбата на Сиявуш и Ференгис
- Афрасиаб дава във владение на Сиявуш част от царството
- Рождението на Форуд, сина на Сиявуш
- Сиявуш се състезава
- Герсиваз се завръща и клевети Сиявуш
- Герсиваз отново се отправя към Сиявуш
- Писмо на Сиявуш до Афрасиаб
- Афрасиаб обявява война на Сиявуш
- Сънят на Сиявуш
- Сиявуш се прощава с Ференгис
- Сиявуш в плен у цар Афрасиаб
- Ференгис моли Афрасиаб за пощада
- Смъртта на Сиявуш от ръката на Горай
- Пиран освобождава Ференгис
- Рождението на Кей-Хосров
- Пиран поверява Кей-Хосров на пастирите
- Пиран довежда Кей-Хосров при Афрасиаб
- Кей-Хосров заминава за Сиявушград
- Фирдоуси се оплаква от старостта
-
Сказание Форуд, сина на Сиявуш
- 3
- Тус се отправя в Туран
- Форуд узнава за пристигането на Тус
- Форуд и Тохар разглеждат иранската войска
- Бахрам се изкачва на върха при Форуд
- Бахрам се връща при Тус
- Форуд убива Ривниз
- Форуд убива Зерасп
- Двубой между Тус и Форуд
- Форуд се бие с Гив
- Двубой между Бижан и Форуд
- Смъртта на Форуд
- Джерире се самоубива
- Фирдоуси плаче за смъртта на своя син
-
Сказание за Бижан и Маниже
- 4
- Арменците молят Кей-Хосров за помощ
- Бижан се отправя към Армения
- Коварството на Горгин
- Бижан заминава на среща с Маниже, дъщеря на туранския цар Афрасиаб
- Бижан пристига в шатрата на Маниже
- Маниже заминава с Бижан за своя дворец
- Герсиваз довежда Бижан при Афрасиаб
- Пиран моли Афрасиаб да пощади живота на Бижан
- Афрасиаб затваря Бижан в царската тъмница
- Горгин се завръща в Иран и лъже за съдбата на Бижан
- Гив довежда Горгин в двореца на Кей-Хосров
- Кей-Хосров вижда Бижан в чашата, отразяваща целия свят
- Писмо на Кей-Хосров до Рустам
- Гив донася на Рустам писмо от Кей-Хосров
- Рустам устройва пир в чест на Гив
- Рустам пристига при Кей-Хосров
- Кей-Хосров пирува с иранските юнаци
- Рустам моли шаха да освободи Горгин
- Рустам стяга войската за поход към Туран
- Рустам се отправя за град Хотан при стария турански юнак Пиран
- Маниже пристига при Рустам
- Бижан узнава за пристигането на Рустам
- Рустам освобождава Бижан от царската тъмница
- Завръщането на Бижан и Маниже
- Смъртта на Рустам
- Бахрам Гур
- Маздак
- Из края на поемата
Зал узнава за смъртта на Рустам и Заваре
Един от тях по чудо не умря;
на кон, пеша в Забул се той добра.
И падна пред бащата в скръб голяма:
„Загина твоят син във вража яма —
и Заваре, и целият отряд…
Предателство! Аз сам поех назад.“
Заплакаха в Забул с тъги безмерни,
проклинайки изменниците черни.
Разкъса Зал кафтана от брокат,
със пепел се посипа и нерад
зави: „Какво със мен — бащата — стана?
Не плащ копринен — дайте ми савана!
Рустаме мой! О, слоне вездесъщ!
О, Заваре! Ти, драконе, могъщ!
Да е проклет навеки тук и горе
тоз, що изтръгна ствола ни из корен!
Как можех да допусна, че Шагад
ще крие мъст, и то към своя брат!
Не помни никой в цялата вселена
лъвът да е загинал от хиена.
И от лисица… Как можа Рустам
на думите им да повярва там?
Защо не сложих кости във земята!
Защо ли надживях така децата!
Защо живея още? Кой филиз
ще се превърне утре в кипарис?
Къде сте, синове, край мен до вчера!
Извикайте, за миг ще ви намеря!“
Войска със Фарамарз изпрати Зал,
да отмъсти в Кабулистан без жал
и да докара тук Рустам мъртвеца,
що беше се завръщал все с венеца
на славата, а днес лежеше ням.
Сина му не намери никой там,
пред страх от мъст за този, що убиха,
кабулците в пустинята се скриха.
Витязът млад излезе край града;
видя за миг на ямите пръстта,
отсякоха сандалови дървета,
сковаха скели, пуснаха въжета.
И Фарамарз — синът-сирак — едвам
от ямата извади с плач Рустам.
Извика, падна със сърце замряло,
щом зърна в рани царственото тяло.
Да ги зашият заповяда той.
Да го умият заповяда той.
Напръска го със камфор и шафран
и го прекади с амбра и тамян.
С балсам поля китайската коприна,
пови със нея бавно исполина,
дочувайки глух плач и от войската,
когато му покриваше брадата.
На два престола той не се побра,
че бе чинар от царствена гора.
От черен абанос ковчегът беше,
в резба изкусна целият блестеше,
и с чудна амбра, мускус и смоли
замазаха му всичките ъгли.
Изваден бе сред мъката жестока
и Заваре от ямата дълбока.
Умиха го, повиха го в атлаз
и до Рустам го сложиха тогаз.
А след това в гората с болка люта
нарязаха дъски за два табута.
И от Кабул до горд Забулистан
се вдигна стон, заплака цял Систан.
Припадаха край пътя всички хора,
разбрали за смъртта и за позора.
Прославените храбреци на шаха
ковчезите на рамена крепяха.
Два дни на път не ги свалиха те,
долавяйки как мъката расте.
Ридаеха полета и долини,
ридаеха и небесата сини.
Скъп мавзолей за славния юнак
издигнаха до облаците чак,
с венци от злато, с пламък изумруден,
где спеше той съня си непробуден.
През тези дни ридаеха навред,
че всеки бе от мъката обзет.
А розите навън цъфтяха вече.
Пристигаха с букети отдалече
иранците и плачеха със вик:
„Юнако славен, ти бе най-велик!
Сега безгрижно кой ли ще пирува?
И от кого врагът ще се страхува?
Ръката, що ни радваше със дар,
изстина. Догоря и твойта жар.
И нека да приеме бог накрая
най-чистозвездната душа във рая!“
Щом край Рустам се извървя народа,
затвориха и заковаха входа.
Зазидаха и Рахш с последен стон,
изсекли в камъка — юнак на кон.
А, ти! Какво очакваш от небето?
Върви и се повтаря битието.
Да бъде от желязо твоят стан,
ще те прекърши злият Ахриман.
И затова — твори добро, сърдечен,
за да постигнеш утре рая вечен.