Фирдоуси
Шах-наме (92)

Кей-Хосров заминава за Сиявушград

„По-скоро!“ — на Хосров Пиран продума,

и двамата поеха пак по друма.

С веселие, с надежди, мълчешком —

пристигнаха в Пирановия дом,

прославяйки горещо божеството,

че бе родило на властта дървото!

Пиран отвори скринове, хазни

и взе да трупа сякаш планини.

Не малко дрехи, приказни елмази,

оръжия, венци, коне, атлази,

килими чудни, сърмени торби

и златни съдове за веселби

отдаде на Хосров, и най-сърдечно

съвет му даде да добрува вечно.

Той ги изпрати с Ференгис на път,

натам, где бе на Сиявуш градът,

позапустял, притихнал като птица…

Но да посрещнат царската вдовица

и Кей-Хосров — мъже, деца, жени

се струпаха от всичките страни,

ликувайки, че падналият ствол

с могъщ филиз небето е пробол.

И всеки със добро и със прослава

за Сиявуш си мислеше тогава.

Над тръните разцъфнаха цветя,

нов кипарис израсна в пролетта.

А там, където бе убит витяза,

една смокиня чудна се показа,

ухаеща на мускус и шафран,

тъй както Сиявушовия стан.

Тя беше и през зимата зелена,

че от сълзите сякаш бе родена…

Да, ето как постъпва с нас съдбата!

Кърмачето тя взема от гърдата.

Едва родил се, любил, поживял —

ще те захвърли в бездната без жал.

И затова не вярвай на небето,

за път да е готово в теб сърцето.

Бедняк или с корона ненагледна —

ще дойде пак минутата последна,

затуй от радостта вкуси докрай

и слънцето над тебе да сияй.

Безгрижен, поживей до късна доба,

че твой е вековечно само гроба.

Изпитай всичко, не пести пари,

надявай се, че бог ще те дари.

Най-весело мини на дните брода!

Към никого не знае милост свода.

Възнесен до луната чудна чак,

след миг ще паднеш и отново — мрак.

Така е от съдбата предрешено:

изчезва туй, което е родено.

Но чуй за отмъщението зло

и туй, което е в Иран било.

Когато в Иран пристига вестта за смъртта на Сиявуш, Рустам се втурва в двореца на Кей-Кавус, извлича за косите жена му Судабе и я обезглавява. След това, начело на иранската войска, той нахлува в Туран, подлага страната на огън и меч, прогонва Афрасиаб и известно време сам управлява Туран.

Но когато Рустам се завръща в Иран, Афрасиаб отново завладява своята държава.

Знатният ирански юнак Гударз сънува чуден сън. От него той разбира, че в Туран се измъчва в плен синът на Сиявуш Кей-Хосров. Гударз отправя в Туран своя храбър син Гив и последният извежда от вражеската страна Кей-Хосров и неговата майка Ференгис.

Кей-Кавус, със съгласието на Гударз, отстъпва престола на своя внук Кей-Хосров, лишавайки от него сина си Фериборз, чиито претенции за престола били поддържани от Тус. Заемайки престола, Кей-Хосров изпраща в Туран под водителството на Тус, иранските дружини — да отмъстят на Афрасиаб за смъртта на Сиявуш.