Фирдоуси
Шах-наме (114)

Маниже заминава с Бижан за своя дворец

Но ето че дойде часът прощален,

глава наведе момъкът печален.

И в Маниже бе мъката велика,

ала за миг робините повика.

Тя нареди във виното му тайно

да сложат биле, що дъхти омайно.

Той пи, че вече конят бе навън —

и се унесе в непробуден сън.

До спящия, в носилката красива,

княгинята приседна мълчалива.

Удобна беше тя, че от сандал

бе цялата, със злато и опал,

ухаеща на мускус и алое

по пътя през дълбокото усое.

Пред градските врати витязът млад

покриха със коприна и брокат,

да го не зърне някой там случайно,

и в царския дворец дойдоха тайно.

Бижан лежеше със сърце пияно,

да се събуди беше още рано;

но ето че с треви отново там

той беше вдигнат от съня голям.

Огледа се и без да каже слово,

в прегръдката й страстна бе отново.

Но бе му странно — как така пиян

бе тука с дъщерята на Туран!

И на Яздан той тихо се помоли

да го спаси от мъки и неволи:

„О, боже, ако аз не си отида,

узнай за мойта мъка и обида.

За злото черно накажи Горгин,

че тайно ме подведе той самин.

И вместо пътя праведен да хвана,

аз се събудих на страстта в капана!“

А Маниже: „Пий вино, не плачи,

над всичко живо — вечен прах личи.

И за витяза славен идва срока

в страстта или в битката жестока.“

Започна пак чудесният им пир,

не знаейки, какво ще е подир,

красавици танцуваха и пяха,

брокатите им прелестно блестяха;

звънеше руд и песни — ден и нощ

се носеха чудесни, ден и нощ!

Синееха небесните завеси,

ала един слуга се тук намеси.

Така е, притаил се като мрак,

разваля всичко някакъв глупак!

Обмисли всичко тайно той умело,

а след това към тях се вгледа смело.

Кой е витязът? От коя страна?

Дали не е пристигнал за злина?

И толкова се престара, че даже

реши на царя всичко да разкаже.

Изскочи тихо той иззад пердето,

при царя влезе и със страх в сърцето

изрече плах: „О, тя ще ни погуби —

с един иранец Маниже се люби.“

„О, боже!“ — промълви Афрасиаб,

като върба през буря стана слаб,

в скръбта притвори кървави ресници

и продължи със думи-вощеници:

„Не е щастлив тоз, който е с венец

и с дъщеря във царския дворец!“

Разстроен беше царят на Туран.

Повика той боеца Карахан.

И рече: „Дъщеря ми е нищожна.

Как да постъпя след вестта тревожна?“

Отвърна Карахан, и беше прав:

„Във този случай трябва разум здрав.

Не бързай, нека туй не те обижда:

не всичко чуто, някъде се вижда!“

Афрасиаб прие съвета благ,

пристигна брат му Герсиваз, и пак

продума царят: „Още колко рани

ще носим от иранските тирани!

Кога ще свърши дългия ни спор?

Да се убива момък е позор!

Иди в двореца със отряд юнаци,

огледай всички зали и чардаци.

И срещнеш ли иранец нежелан —

да се докара тука окован!“