Касандра Клеър
Ангел с часовников механизъм (23)

Бележка за света на Теса

Лондон от „Ангел с часовников механизъм“ е, доколкото съм успяла да го направя, смес от реалното и измисленото, от известното и забравеното. Географията на истинския град от Викторианската епоха е запазена, доколкото е възможно, но в някои случаи това се оказа трудна задача. За тези от вас, които се чудят за Института: наистина е имало църква на име „Малките Вси Светии“, изгоряла в Големия пожар в Лондон през 1666 година. Тя се намирала обаче на улица „Горна Темза“, а не където съм я поставила аз, на улица „Флийт“. Тези, които познават Лондон, ще разберат както къде се намира Института, така и формата на неговия връх, и любимата на журналистите църква „Сейнт Брайд“, която така и не се споменава в книгата — нейното място е заето от Института. Площад „Карлтън“ в действителност не съществува там, макар да има площад „Карлтън“. Мостът „Блекфрайърс“, Хайд Парк и Странд са реални и са представени толкова добре, колкото ми позволяват уменията на изследовател на миналото. Понякога си мисля, че всички градове имат призрачна страна, където споменът за велики събития на известни места остава, след като самите те вече не съществуват. Затова, макар „Дяволската кръчма“ на улица „Флийт“ и „Ченсъри“, в която Самюъл Пийпс и Самюъл Джонсън са си пиели питието, да е изгоряла през 1787 година, ми се ще да вярвам, че Уил е имал възможността да види нейната сянка през 1878 година.