Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Possibilité d’une île, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14 гласа)
Сканиране и допълнителна корекция
NomaD (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Мишел Уелбек

Възможност за остров

 

Роман

Първо издание

 

La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq

© Librairie Arthème Fayard, 2005

All rights reserved

 

© Галина Меламед, превод, 2006

© Мишел Уелбек, фотография на корицата

© Факел експрес, 2006

 

Превод: Галина Меламед

Редактор: Георги Борисов

Коректор: Венедикта Милчева

 

ISBN-10: 954–9772–42-X

ISBN-13: 978–954–9772–42–5

Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.

 

Цена 13 лв.

 

Факел експрес

 

Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“

  1. — Добавяне

Даниел 24, 4

Този пасаж от разказа на Даниел за нас несъмнено е един от най-трудните. Видеокасетите, за които той намеква, са били презаписани и добавени към животописа му. Случвало ми се е да консултирам тези документи. Тъй като генетично произлизам от Даниел 1, аз, естествено, имам същите черти, същото лице; дори повечето наши мимики са еднакви (макар че поради живота ми в несоциална среда моите са по-ограничени), но ми е невъзможно да имитирам това внезапно експресивно изкривяване, придружено с характерно хихикане, което той нарича смях; дори не мога да си представя механизма му.

Бележките на моите предшественици, като се започне от Даниел 2 и се стигне до Даниел 23, свидетелстват за същото неразбиране. Даниел 2 и Даниел 3 твърдят, че все още са способни да възпроизведат това явление под въздействието на някои напитки; но при Даниел 4 вече става дума за нещо недостъпно. Има много трудове за изчезването на смеха у неохората; всички признават единодушно, че то е станало бързо.

 

 

Аналогична, макар и по-бавна, еволюция е била наблюдавана и при сълзите, друга характерна черта на човешкия вид. Даниел 9 посочва, че е плакал при точно определен случай (внезапната смърт на кучето му Фокс, убито от електрическия ток на защитната бариера); след Даниел 10 вече не се споменава за подобно явление. Както смехът с основание е считан от Даниел 1 за симптоматика на човешката жестокост, така и сълзите при този биологичен вид се свързват със състраданието. „Човек никога не плаче само за себе си“ — отбелязва някъде един анонимен автор. Тези две чувства, жестокостта и състраданието, очевидно нямат никакъв смисъл в условията на абсолютна самота, в които преминава нашият живот. Някои от моите предшественици, например Даниел 13, изразяват в коментара си странна носталгия по тази двойна загуба; после тя изчезва, за да отстъпи място на все по-епизодично любопитство; днес можем да я считаме за практически изчезнала, както свидетелстват всичките ми кореспонденти в мрежата.