Мишел Уелбек
Възможност за остров (7)

Даниел 24, 3

Крайбрежните скали се издигат абсурдно вертикални над морето и нямат край страданията на хората. На преден план забелязвам черни и остри зъбери. По-надалеч на екрана се вижда леко пикселизирана и неясна кална повърхност, която продължаваме да наричаме море; някога това е било Средиземно море. По хребета на скалите вървят същества, както преди няколко века са го вършели предците им; сега са по-малко на брой и по-мръсни. Те ожесточено се опитват да се прегрупират, образуват глутници или стада. Вътрешната страна на крайниците им представлява оголена червена плът, разяждана от червеи. Потрепват от болка при най-малкия полъх на вятъра, който разнася семена и пясък. Понякога се нахвърлят един върху друг и се нараняват с удари и думи. Постепенно се отдалечават от групата, походката им става по-бавна, падат по гръб. Гъвкав и бял, той устоява на допира със скалата; в този момент те приличат на обърнати костенурки. Насекоми и птици кацат по оголената плът, изложена под небето, жилят я, кълват я и я разкъсват; съществата страдат още малко и после застиват неподвижни. На няколко крачки встрани останалите продължават да се бият и надхитряват. От време на време се приближават, за да присъстват на агонията на себеподобните си; в този момент погледът им изразява само празно любопитство.

Излизам от програмата за надзор; образът изчезва и остава само менюто. Имам ново съобщение от Мари 22:

Окото, което брои,

когато дори угасва,

в премазаните пространства

последната дума таи.

554, 646, 11112, 1043. Появява се светлина, усилва се, изкачва се; потъвам в тунел от светлина. Разбирам какво чувстват мъжете, когато проникват в жената. Разбирам жената.