Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (21)

21

— Моля!? — ахнах невярващо аз. — Да не би да искате да стреляме по тях?

Огледах лагерниците, застанали в кръг. Също като мен всички изглеждаха смаяни и объркани.

— Да. Това се очаква — да стреляте по тях — студено отвърна Чичо Ал. — Казах ви — те се опитват да избягат.

— Но как е възможно! — извиках аз.

— Лесно — каза Чичо Ал. Вдигна пушката на рамо, сякаш ще стреля. — Ето, виждате ли? Нищо особено.

— Но не може да убиваме хора! — настоях аз.

— Да убивате ли? — изражението му зад тъмните очила се промени. — Не съм казал нищо за убиване, нали? Пушките са заредени с упойващи стрели. Просто искаме да спрем тези момичета, а не да ги нараним.

Чичо Ал направи две крачки към мен с пушка в ръце. Надвеси се заплашително и приближи лицето си до моето.

— Притеснява ли те нещо, Били? — запита той.

Провокираше ме.

Видях, че другите момчета отстъпиха крачка назад.

Гората притихна. Дори птичките спряха да чуруликат.

— Притеснява ли те нещо? — повтори Чичо Ал. Лицето му беше толкова близо до моето, че усетих киселия му дъх.

Ужасен отстъпих крачка назад, после още една.

Защо ми причиняваше всичко това? Защо ме провокираше така?

Поех дълбоко въздух и задържах дъха си. После изкрещях колкото сила имах:

— Аз… няма да го направя!

Без да съзнавам точно какво правя, вдигнах пушката и се прицелих в гърдите на Чичо Ал.

— Ще съжаляваш! — изрева той с плътен глас. Махна си слънчевите очила и ги хвърли към дърветата. После яростно присви очи и се вторачи в мен. — Свали пушката, Били! Ще те накарам да съжаляваш.

— Не! — казах аз без да отстъпвам. — Няма да можеш. Лагерът свърши. Нищо няма да направиш.

Краката ми трепереха толкова силно, че едва стоях прав.

Аз няма да преследвам Доун и Дори. Няма да направя това, което иска Чичо Ал. Никога!

— Дай ми пушката, Били! — каза той с плътен, заплашителен глас. Протегна ръка към пушката. — Дай я, момче!

— Не! — извиках аз.

— Дай ми я веднага! — нареди той с присвити очи и изгарящ поглед. — Веднага!

— Не! — извиках аз.

Той мигна веднъж. Втори път.

После се хвърли върху мен.

Направих крачка назад, с пушка насочена към Чичо Ал, и… натиснах спусъка.