Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак
Това не е краят на книгите (9)

7.
Знанията си за миналото дължим на кретени, малоумници или врагове

Жан-Филип дьо Тонак:

Посредством старинните книги, които колекционирате, влизате ли по някакъв начин в диалог с миналото? Старинните книги представляват ли за вас един вид свидетелство за миналото?

 

Умберто Еко

Вече казах, че колекционирам единствено книги, където има нещо сгрешено или лъжовно. А това доказва, че въпросните книги не са неоспорими свидетели. Но дори да лъжат или да заблуждават, от всяка може да се получи някаква информация за миналото.

 

Жан-Клод Кариер

Нека се опитаме да си представим един ерудит от XV век. Такъв човек е притежавал сто или двеста книги, някои от които е възможно да са достигнали до нас. В дома му, по стените, висят гравюри, изобразяващи Йерусалим и Рим. Доста несъвършени гравюри. Неговата представа за света е доста далечна и мъглява. Ако иска да го опознае, трябва да пътува. Книгите са прекрасно нещо, но информацията в тях винаги е недостатъчна и както каза, често и невярна.

 

Умберто Еко

Дори в „Нюрнбергската хроника“, която представлява илюстрована история на света от създаването му до 1490 г., една и съща гравюра е използвана по няколко пъти, за да представи различни градове. А това означава, че печатарят повече се е грижил за илюстративния аспект на книгата, отколкото за информационния.

 

Жан-Клод Кариер

С жена ми събрахме колекция, която би могла да се нарече „Пътешествия в Персия“. Първите творби от колекцията са от XVII век, а една от най-важните и най-прочути книги е на Жан Шарден^[1]. Датира от 1686 г. Имаме друг екземпляр от същата книга, издаден 40 години по-късно, във формат in-octavo, т.е. малък формат в много томове. В деветия том е включен своеобразен проспект за развалините в Персеполис^[2], който, като се разгъне, е с дължина към три метра: гравюрите са залепени една към друга и този къртовски труд е трябвало да се повтаря при подготвянето на всеки екземпляр на книгата.

Същият текст е препечатан още веднъж през XVIII век с абсолютно същите гравюри. Че и още веднъж — след сто години. Сякаш в продължение на два века Персия не е претърпяла никакви промени. Тогава ние вече сме в епохата на романтизма и нищо във Франция не напомня за времето на Луи XIV^[3]. Но в книгите Персия си е останала непроменена. Сякаш се е запечатала в една серия от картини, сякаш е била неспособна да се промени. Такава е била концепцията на издателя и тя на практика по някакъв начин олицетворява представата за културата и историята на съвременниците му. По същия начин във Франция до XIX век продължават да издават като научни книги творби, които са написани и отпечатани двеста години по-рано!

 

Умберто Еко

Книгите понякога са пълни с грешки. Но нерядко става дума и за наши заблуди или еуфорични интерпретации. През 60-те години написах една шегичка, публикуваха я в „Pastiches et postiches“^[4]. Измислих бъдеща цивилизация, която намира в някакво езеро кутия от титан, а вътре има документи, които самият Бъртранд Ръсел^[5] е поставил на сигурно място по времето, когато организираше антиядрени походи и когато всички ние бяхме буквално обсебени (много повече от днес) от ядрената заплаха (днес сме по-апатични не защото заплахата е намаляла, напротив, а защото свикнахме с тази мисъл). Шегата се състоеше в това, че намерените „документи“ всъщност са текстове на песнички. И филолозите на бъдещето се опитват да възстановят по тях изчезналата цивилизация — нашата, и смятат, че те са върхът на поезията през нашата епоха.

По-късно разбрах, че моят материал е разискван по време на семинар на гръцки филолози, където изследователите се питали дали фрагментите от творчеството на гръцките поети, върху които работели, не са от същия тип.

Наистина е за предпочитане да не се възстановява миналото, като се използва само един източник. Впрочем разстоянието във времето понякога прави някои текстове непригодни за всякакви интерпретации. Знам една много интересна история по този повод. Преди двадесетина години НАСА или някаква друга американска правителствена организация се чудеше как да закопае ядрени отпадъци, които, както е известно, запазват радиоактивността си в продължение на… да кажем, десет хиляди години. Във всички случаи числото е астрономическо. Най-голямата трудност на проекта бе, че дори ако някъде се намери терен, не знаеха какъв знак да сложат, за да предотвратят достъпа до мястото. Не изгубихме ли за две-три хиляди години ключовете към разчитането на толкова много езици? Ако след пет хиляди години човешкият род изчезне и на Земята дебаркират посетители, дошли от далечното космическо пространство, как да им се обясни, че не трябва да се излагат на опасност, мотаейки се на въпросното място. Експертите натовариха Том Себеок^[6] — лингвист и антрополог, да предложи някаква форма на общуване и да намери решение на сложния проблем. След като проучи всички възможни предложения, заключението на Себеок бе, че няма никакъв език, дори пиктографски, който да е годен за разбиране извън средата, която го е създала.

Ние не сме в състояние да разтълкуваме със сигурност какво изразяват праисторическите рисунки, открити в пещерите. Дори идеографският език може да не бъде разбран. Според Себеок единствената възможност беше учредяването на религиозни братства, които биха могли да изнамерят някакво табу като например „не пипай това“ или „не яж онова“, защото едно табу може да оцелее, като се предава от поколение на поколение. Тогава ми беше хрумнала една идея, но понеже НАСА не ми плати за нея, я запазих за себе си. Измислих закопаването на радиоактивните отпадъци да стане по следния начин: първият слой да бъде доста „разреден“, с други думи, слабо радиоактивен, а вторият — малко повече и така нататък. Ако по невнимание някой пришълец си пъхне ръката в отпадъците (или онова, което му служи за ръка), най-напред ще изгуби само една фаланга от пръста си, ако упорства — вероятно ще изгуби един от пръстите си. Само че не можем да сме сигурни, че въпросното същество няма да упорства докрай.

 

Жан-Клод Кариер

Открихме първите асирийски библиотеки още когато не знаехме нищо за клинообразното писмо. Винаги на дневен ред стои заплахата от загуба или унищожение. Какво да се спаси? Какво да се предаде и как да се предаде? Как да сме сигурни, че езикът, който използваме днес, ще бъде разбран в близко и далечно бъдеще? Карате ни да си представим ситуация, в която всички лингвистични кодове са изгубени и езиците остават неми и неясни. Но да си представим и обратното: че ако днес нарисувам на някоя стена графити, които нямат никакъв смисъл, може би утре ще се появи някой, който ще се бие в гърдите, че ги е разгадал. В продължение на цяла година се забавлявах да измислям разни текстове. Сигурен съм, един ден ще се намерят хора, които ще открият някакъв смисъл в тях.

 

Умберто Еко

Естествено, защото, за да се предизвика тълкувание, няма по-добро средство от безсмислицата.

 

Жан-Клод Кариер

Или от тълкуванието, за да се роди безсмислица. В това се състои приносът на сюрреалистите… Те работеха по сближаването на думи, които нямат никакво родство или връзка помежду си, с цел да излюпят от комбинацията някакъв скрит смисъл.

 

Умберто Еко

Същото е и във философията. Философията на Бъртранд Ръсел не е породила толкова тълкувания, колкото философията на Хайдегер^[7]. Защо? Ами защото Ръсел е абсолютно ясен и разбираем, а Хайдегер — неясен. Не твърдя, че единият е бил прав, а другият сгрешил. Що се отнася до мен, старая се да се увардя и от двамата. Само че, когато Ръсел каже някоя тъпотия, той я казва ясно, докато е трудно да разберем Хайдегер дори когато казва някоя банална изтъркана истина. Следователно, за да останеш в историята, за да имаш там трайно присъствие, трябва да се изразяваш мъгляво. Знаел го е още Хераклит^[8]…

Отварям малка скоба. Знаеш ли защо философите преди Сократ пишели само фрагменти?

 

Жан-Клод Кариер

Не.

 

Умберто Еко

Защото са живеели сред развалини. Шегата настрана, но до нас е достигнала някаква следа от тези фрагменти единствено благодарение на коментарите, които те са предизвикали — най-често векове по-късно. По-голямата част от знанията ни за философията на стоиците, която вероятно е интелектуална изява, все още недостатъчно оценена от нас, дължим на Секст Емпирик^[9], който пък е творил, за да ги обезкуражава и отхвърля идеите им. По същия начин познаваме много фрагменти на философите преди Сократ от произведенията на Еций^[10], който пък е бил пълен глупак. Стига човек да прочете неговите спомени и разсъждения, и ще го проумее. Така че можем да се съмняваме дали разказите му предават правдиво духа на предсократовите философи. Да не забравяме, че информацията си за галите дължим на перото на Цезар, а за германите — на произведенията на Тацит^[11]. Знаем нещичко за тези народи благодарение на спомените и свидетелствата на враговете им.

 

Жан-Клод Кариер

Бихме могли да кажем същото и за еретиците, които познаваме от приказките на отците на Светата църква.

 

Умберто Еко

Все едно да познаваме философията на XIX век само от енцикликите^[12] на Ратцингер^[13].

 

Жан-Клод Кариер

Образът на Симон Магьосника^[14] ме очарова. Навремето му посветих цяла книга. Той е съвременник на Христос. Познат е само чрез „Деянията на апостолите“, с други думи — чрез онези, които го обявили за еретик и го обвинили в „симонизъм“, т.е. в намерението му да откупи от свети Петър чудотворните дарби на Христос. Това е всичко или почти всичко, което знаем за него. Но кой е бил той в действителност? Учениците на Христос са го познавали. Славел се като чудотворец. Така че няма как да е бил просто един жалък и смешен шарлатанин, какъвто ни го представят неприятелите му.

 

Умберто Еко

За богомилите^[15] и павликяните^[16] се говори, че са яли деца. Но същите измислици се разпространяваха и за евреите. Враговете, без значение чии врагове са, винаги ядат деца.

 

Жан-Клод Кариер

Значи голяма част от познанията ни за миналото, които най-често са дошли до нас чрез книгите, се дължат на кретени, малоумници или нечии фанатизирани противници. Изглежда, че ако всички следи от миналото изчезнат, няма да имаме с какво да ги пресъздадем, освен чрез творбите на налудничави писачи и недоказали се гении, в чиято съдба Андре Блавие^[17] дълго се е взирал.

 

Умберто Еко

Един герой от моята книга „Махалото на Фуко“ се пита дали човек не може да си зададе същия вид въпроси и за евангелистите. Може би Христос е казал съвсем други неща, а не думите, които са ни „докладвали“ те.

 

Жан-Клод Кариер

Напълно възможно е да е изрекъл други думи. Често забравяме, че най-старите християнски текстове, които притежаваме, са „Посланията на свети Павел“. Евангелията са по-късни. Така че личността на Павел, истинският създател на християнството, е доста сложна. Смята се, че се е срещнал няколко пъти с Яков, братът на Исус, по повод обрязването, което тогава е фундаментален въпрос. Защото Исус (докато е жив), а и Яков, след смъртта на брат си, продължават да посещават Храма… Остават си евреи. Именно Павел отделя християнството от юдейството и се обръща към езичниците и друговерците, към онези, които не са евреи. Той е истинският баща основател.

 

Умберто Еко

Разбира се, притежавал е огромна интелигентност. Осъзнал е, че се налага да продадат християнството на римляните, ако искат думите на Христос да отекнат надалеч. Ето защо в традицията, която започва от Павел, според евангелията Пилат е подлец, естествено, но не е истинският виновник. Истинските виновници за смъртта на Исус са евреите.

 

Жан-Клод Кариер

И Павел несъмнено е разбрал, че не би могъл да продаде Исус на евреите като нов и единствен бог, защото юдаизмът по онова време е все още млада религия, силна и дори настъпателна, нова за страната, докато гръко-римската религия е в пълен упадък. Това не се отнася за римската цивилизация, която методично преобразява античния свят — уеднаквява го и му налага Pax Romana^[18], който ще трае векове. Войнстващата и завоевателна Америка от времето на Буш не беше способна да предложи на света — основавайки се на точно определена и валидна за всички култура — този вид мир.

 

Умберто Еко

Щом говорим за безспорни откачалки, трябва да споменем и американските теле-евангелисти. Един бърз поглед в неделя сутрин по американските телевизионни канали е достатъчен, за да получи човек представа колко сериозен е този проблем. Онова, което показва Саша Барон Коен в „Борат“^[19], очевидно не е плод на въображението му. Спомням си, че през 60-те години, за да преподава някой в „Орал Робъртс Юнивърсити“ в Оклахома (Орал Робъртс беше един от онези неделни телепроповедници), трябваше да отговори на въпроси като „Do you speak in tongues?“ (Имате ли дарба за езици?) — подразбира се дарбата да се говори на език, който никой не говори, но всички разбират. Този феномен е описан в „Деянията на апостолите“. Приеха един колега, защото неговият отговор бил: „Not yet“ (Още не).

 

Жан-Клод Кариер

Присъствал съм на много служби в Съединените щати, където бият чела и се полагат ръце върху земята, извършва се лъжелечение, а тълпата изпада в екстаз. Доста плашещо е. На моменти имах чувството, че съм попаднал в лудница. От друга страна, ми се струва, че не трябва толкова да се безпокоим от наличието на подобни феномени. На моменти си казвам, че фундаментализмът, интегризмът^[20] и фанатизмът биха били наистина много опасни, ако Бог съществуваше и ако внезапно вземеше страната на някой от тези разгневени набожни благочестивци. Но досега не бихме могли да кажем, че е проявил пристрастие, показвайки, че е на нечия страна. Струва ми се, че тези движения първоначално са във възход, а после — в упадък, но на всички етапи са непременно лишени от всякаква свръхестествена подкрепа и са обречени още в зародиш, защото се градят върху нищото. Единствената опасност може да произлезе от американските неокреационисти^[21], защото има вероятност да осъществят стремежа си библейските „истини“ да се изучават като научни факти, а това би било истински регрес. Те не са единствените, които искат да наложат становищата си по този начин. Преди поне петнадесет години ходих на улица „Розие“ в Париж — там има училище за равини и „професорите“ преподават как светът е създаден от Бога преди малко повече от 6000 години и че всички праисторически останки са наместени в седиментните пластове от самия Сатана, за да ни измами.

Предполагам, че нещата не са се променили оттогава. Бихме могли да оприличим тези „обучения“ на действията на свети Павел, който изгаря гръцката наука. Вярата винаги е по-силна от познанието. Това може да ни учудва и да не ни харесва, но нещата стоят така. Би било прекалено обаче да кажем, че тези извратени учения разстройват хода на живота. Не, той не се променя. Да не забравяме, че Волтер е йезуитски възпитаник.

 

Умберто Еко

Всички велики атеисти са излезли от семинариите.

 

Жан-Клод Кариер

И гръцката наука, въпреки стремежите да „притихне“, в края на краищата е възтържествувала. Дори ако пътят на нейната истина е осеян с препятствия, затвори и лагери за изтребление.

 

Умберто Еко

Религиозното възраждане не става през периоди на обскурантизъм, напротив. То процъфтява в хипертехнологични епохи като нашата, съвпада с упадъка на велики идеологии, с периоди на огромна морална разпуснатост. Тогава имаме необходимост да вярваме в нещо. Християните слизат в катакомбите в периода на най-големия разцвет на Римската империя, когато сенаторите демонстрират връзките си с проститутки и си червят устните. Това са движения за възстановяване на равновесието и по-скоро са напълно в нормата.

Съществуват много възможности за изразяване на необходимостта да се вярва в нещо. Тя може да се осъществи чрез интерес към системата на картите „таро“ или чрез привързаност към духа на „Ню ейдж“^[22]. Нека разсъждаваме малко за възобновяването на полемиката върху дарвинизма — възобновиха я не само протестантските фундаменталисти, но и десните католици (точно това се случва в Италия напоследък). От дълго време вече католическата църква не се тревожеше особено за теорията за еволюцията: още от отците на Църквата се знаеше, че в Библията фактологията се изразява чрез метафори и че следователно шестте дни на създаването на света биха могли да съответстват на геоложките ери. Така че „Битието“ — първата книга от Стария завет, прилича много на Дарвиновата теория. Човекът се появява едва след появата на животните и е направен от кал. От една страна, той е продукт на калта, а от друга — върхът на еволюцията.

Единственото нещо, което един вярващ би искал да запази, е посланието, че тази еволюция не е случайна, а е резултат от „интелигентен план“. Но все пак сегашната полемика не засяга проблема за „плана“, а обхваща цялостната теория на дарвинизма. Така че станахме свидетели на регрес. Ще повторя: в митовете търсим убежище от технологичните заплахи. И ето че този синдром освен всичко друго може да се изрази в колективна преданост към личности като падре Пио!

 

Жан-Клод Кариер

Това все пак е един вид поправяне на грешката. Сякаш разобличаваме вярата като майка на всички престъпления. Само че през 1933 г., годината, в която Хитлер идва на власт, и при смъртта на Сталин — двадесет години по-късно, на нашата планета има близо 100 милиона насилствено убити хора. Повече, отколкото по време на всички други войни в историята на света. Така че нацизмът и марксизмът са две безверни чудовища. И когато смаяният свят се пробужда след масовото клане, изглежда съвсем нормално да се върне към религиозните практики.

 

Умберто Еко

Само че нацистите викаха „Gott mit uns“ („Бог е с нас“), но религията, която практикуваха, беше езическа. Когато атеизмът става държавна политика, какъвто беше случаят в Съветския съюз, няма вече никаква разлика между вярващия и атеиста. И двамата могат да се превърнат във фундаменталисти, в талибани. Писах преди време за становището на Маркс, че религията била опиумът на народите, и обясних, че е неточно. Опиумът би имал неутрализиращо, упояващо, приспивно действие… НЕ, религията е кокаинът на народите. Защото възбужда тълпите.

 

Жан-Клод Кариер

Да кажем, че представлява смес от опиум и кокаин. Наистина мюсюлманският интегризъм^[23] днес сякаш понася отново факела на войнстващия атеизъм, така че ретроспективно бихме могли да разглеждаме нацизма и марксизма като две странни езически религии. Само че каква сеч предизвикаха!