- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- N’espérez pas vous débarrasser des livres, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Силвия Колева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Интервю
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране и начална корекция
- MY LIBRARY Editions (2015 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Умберто Еко, Жан-Клод Кариер. Това не е краят на книгите
Взел интервюта, предговор: Жан-Филип дьо Тонак
Френска. Първо издание
Научен редактор: доц. д-р Милена Цветкова
Художник: Виктор Паунов
Илюстрации: Мария Братоева
Коректор: Снежана Бошнакова
Превод от френски език, бележки: Силвия Николай Колева
Enthusiast, София, 2011
ISBN: 978-2-246-74271-5
N’espérez pas vous débarrasser des livres
Jean-Claude Carrière & Umberto Eco; entretiens menés par Jean-Philippe de Tonnac. — Paris: B. Grasset, 2009
Предпечат: Георги Иванов
Формат 84×108/32
Печатни коли 12
Издава Enthusiast — запазена марка на „Алто комюникейшънс енд пъблишинг“ ООД
Печат Мултипринт ООД
- — Добавяне
Увертюра: книгата няма да умре
Жан-Клод Кариер
На последната среща в Давос през 2008 г., по повод феномените, които ще разтърсят човечеството през следващите петнадесет години, един футуролог предложи да се занимаем само с четири от тях, защото смятал, че те със сигурност ще се случат. Първият, според него, е цената на петрола — щяла да стане 500 долара за барел. Вторият се отнася за водата — щяла да се превърне в търговски продукт, в стока, също като петрола. По тази причина сме щели да станем свидетели как на борсата ще има и „курс на водата“. Третото му предсказание обхващаше цяла Африка — през следващите десетилетия континентът с абсолютна сигурност щял да се превърне в могъща икономическа сила, нещо, което наистина й желаем. А четвъртият феномен, според този пророк професионалист, щяло да е изчезването на книгата. В такъв случай е особено важно да узнаем дали безследното изчезване на книгата, ако то наистина се случи, би предизвикало същите последици за човечеството като например водният дефицит или недостъпният петрол.
Умберто Еко
Дали книгата наистина ще изчезне поради появата на интернет? Писах на тази тема, когато му беше времето[1], в момент, когато въпросът беше на дневен ред.
И оттогава всеки път, когато поискат да кажа мнението си, не мога да добавя нищо ново, освен да пренапиша същия текст. Никой не си дава сметка, че се повтарям, защото няма нищо по-неиздавано от онова, което вече е било публикувано, а и защото общественото мнение (или поне журналистите) постоянно живее с фиксидеята, че книгата ще изчезне (или поне журналистите смятат, че техните читатели живеят с тази фиксидея), и всеки от тях неуморно задава един и същи въпрос…
Всъщност има твърде малко неща за казване. С интернет се върнахме в азбучната ера. Дори и за миг да бяхме повярвали, че живеем в цивилизацията на образите, компютърът ни запрати в Галактиката на Гутенберг, така че отново сме принудени да четем. А за тази цел ни трябва носител. Това не може да бъде самият компютър. Прекарайте в четене два часа пред компютъра си и очите ви ще заприличат на топки за тенис. У дома имам защитни очила от полароид и те пазят очите ми от вредата, която ми нанася продължителното четене от екрана. Между другото компютърът е зависим от електричеството, а и човек не може да чете, ако е във ваната например, или пък, ако е полегнал на една страна в леглото си. Така че книгата е по-гъвкаво „сечиво“.
Ще стане едно от двете — или книгата ще си остане средата на четенето, или пък ще се появи нещо, което ще прилича на нея и ще имитира нещо, което книгата никога не е преставала да бъде — дори преди изнамирането на книгопечатането. Вариациите на книгата като обект не са променили нито нейната функция, нито „синтаксиса“ й от 500 години насам. Книгата е като лъжицата, чука, колелото и длетото. След като човек веднъж ги е изобретил, по-добри със същото име не може да измисли. Не може да изобретиш отново лъжица, която е по-добро нещо от една лъжица. Дизайнерите се опитват да подобрят тирбушона — новите му варианти имат слаб успех, а и не работят добре. Филип Старк[2] направи опит да подобри изстисквачката за лимони, но за сметка на по-естетичния вид изобретението пропуска семките в сока. Книгата е преминала изпитанието и е трудно да си представим, че за същата цел е възможно да се изобрети нещо по-добро от книгата. Може би тя ще еволюира — например съставните й части ще се променят, може би един ден страниците й няма да са от хартия. Но пак ще си остане книга.
Жан-Клод Кариер
Изглежда обаче, че последните версии на електронната книга я превръщат в сериозен конкурент на печатната й посестрима. Устройството „Reader“[3] вече съдържа 160 заглавия. А процесът няма да спре дотук.
Умберто Еко
Повече от ясно е, че всеки магистрат ще отнесе много по-лесно в дома си 25 000 документа, които съставят досието на един процес, ако те са запаметени в електронен четец. В много области електронната книга ще облекчи хората, когато се ползва за извънредни ситуации. Продължавам обаче да си задавам елементарния въпрос дали, даже при идеално адаптирана към четенето технология, ще ти е удобно да четеш „Война и мир“ от електронен носител. Ами, ще видим. Така или иначе, вече няма да можем да четем Толстой и другите книги върху хартиен носител, защото са започнали да се разпадат в библиотеките ни.
Жан-Клод Кариер
Да, книгата стана мимолетна, нетрайна стока. Хартията вече не е хартия, а мастилото не е мастило.
Умберто Еко
Повечето книги на издателствата „Галимар“ и „Врен“ от 50-те години изчезнаха. Дори не мога да пипна с ръка „Философията през Средновековието“ от Жилсон[4], а тя толкова ми помогна, когато подготвях дипломната си работа. Страниците буквално се чупят, трошат и разпадат. Разбира се, бих могъл да си купя ново издание, но аз съм привързан към старата си книга с всички бележки, които съм правил с разноцветни моливи, защото те увековечават справките ми. Това е вече история…
Жан-Филип дьо Тонак:
Появяват се нови носители, които са по-добре адаптирани за четене на „всякакъв терен“ — независимо дали човек прави справки в енциклопедиите, или чете романи онлайн. Защо да не допуснем, че въпреки всичко ще започне процес на бавно разлюбване на книгата в традиционната й форма?
Умберто Еко
Всичко може да се случи. Възможно е в бъдеще от книга да се интересуват само шепа нетрадиционалисти, поклонници, които ще задоволяват консервативното си любопитство в музеите или библиотеките.
Жан-Клод Кариер
Ако изобщо останат такива…
Умберто Еко
Да, но нека си представим, че прекрасното изобретение „интернет“ на свой ред някога изчезне. Също като дирижаблите, които напуснаха небесата. Когато „Хинденбург“[5] се подпалва над Ню Йорк, а това е малко преди войната, бъдещето на дирижаблите е вече обречено. Същото стана и с „Конкорд“ — инцидентът над Гонес[6] през 2000 г. беше фатален. Историята е изключително интересна. Изобретява се самолет, който вместо за осем часа прекосява Атлантическия океан за три. Кой би могъл да оспори подобен напредък? Само че се отказваме от него след тази катастрофа, и то — заради преценката, че „Конкорд“ струва твърде скъпо. Това сериозно основание ли е? Атомната бомба също струваше много скъпо!
Жан-Клод Кариер
А не се отказваме от нея.
Жан-Филип дьо Тонак:
Ще ви цитирам едно мнение на Херман Хесе за релегитимация на книгата, която според него ще се случи в резултат на техническия прогрес. През 50-те години той пише: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани чрез новите изобретения, толкова по-бързо книгата ще възвърне достойнството и авторитета си. Все още не сме достигнали напълно момента, когато младите конкурентни изобретения като радиото, киното и т.н. ще отнемат на печатната книга точно онези нейни функции, без които съществуването й се обезсмисля“[7].
Жан-Клод Кариер
Е, поне в това отношение не се е излъгал. Киното, радиото, а и телевизията не са отнели нищо от книгата — нищо, което тя да е изгубила „без съжаление“… Естествено, Хесе не би могъл да предвиди, че ще се появят технологиите, на които сме свидетели днес.
Умберто Еко
В определен момент хората измислят азбуката и писането. Можем да приемем, че писането е продължение на ръката и в този смисъл то е почти физиологично. Писането е технология за комуникация, която е пряко свързана с човешкото тяло. След като я е изнамерил, човек вече не може да се откаже от нея. Пак ще повторя: същото е и с изобретяването на колелото. Днешните колела са същите като колелата в праисторическите времена. Докато модерните изобретения като киното, радиото и интернет са друго нещо — те не са физиологични.
Жан-Клод Кариер
Имаш право да наблягаш на този факт: никога не сме имали по-голяма необходимост да четем и пишем, колкото в наши дни. Не бихме могли да използваме компютъра, ако не знаехме да четем и пишем. А всъщност нещата са по-сложни от едно време, защото въведохме нови знаци, символи, кодове. Азбуката ни се увеличи. Все по-трудно е човек да се научи да чете. Щяхме да станем свидетели на завръщането на устната традиция, ако нашите компютри можеха да предават директно думите ни. Само че това поставя още един въпрос: дали човек би могъл да се изразява добре, ако не знае да чете и пише?
Умберто Еко
Без никакво съмнение Омир би отговорил: „Да!“.
Жан-Клод Кариер
Да, но Омир е част от епохата на устната традиция. Придобил е всичко по пътя на същата традиция по време, когато в Гърция все още нищо не е било написано. Можем ли да си представим днес писател, който диктува романа си, без някой да го записва и без самият той да познава цялата литература, създадена преди него? Може би неговото творчество би имало очарованието на наивността, на откритието, на новото, непознатото и нечутото. Струва ми се обаче, че такъв творец би се чувствал ощетен, ако не притежава онова, което ние — по липса на по-добър термин, наричаме „култура“. Рембо е бил щедро надарен с талант и е създал неподражаеми стихове. Но той в никакъв случай не е бил самоук. На шестнадесет години вече е притежавал солидна класическа култура. Дори е умеел да пише стихове на латински.