Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак
Това не е краят на книгите (13)

11.
Цензура с огън

Жан-Филип дьо Тонак:

Огънят е един от най-страшните цензори в историята на книгата, така че трябва да му отделим специално внимание…

 

Умберто Еко

Естествено, и тутакси трябва да споменем кладите, на които нацистите са изгаряли книгите „дегенерати“.

 

Жан-Клод Кариер

В „451° по Фаренхайт“ Бредбъри^[1] представя едно измислено общество, което иска да се освободи от затормозяващото наследство на книгите и решава да ги изгори. 451 градуса по Фаренхайт е точно температурата, при която гори хартията, при това с горенето на книгите в това произведение са натоварени пожарникарите.

 

Умберто Еко

„451° по Фаренхайт“ е и заглавието на едно предаване по италианското радио. Само че подходът му е коренно противоположен. Един слушател се обажда, че не може да намери тази и тази книга, друг, че я е загубил. Трети пък реагира на мига и съобщава, че има точно същата книга и че е готов да я преотстъпи. Нещо като да оставиш някъде книга, която си прочел — в киното, в метрото, за да направиш някой друг щастлив. Така да се каже, случайният или умишленият огън съпътства историята на книгата още от създаването й. Да се изброят всички изгорели библиотеки — това е невъзможно.

 

Жан-Клод Кариер

Спомням си за едно мое преживяване, чрез което натрупах опит. Бяха ме поканили на някакво събитие в Музея на Лувъра — трябваше да избера някоя творба и да я коментирам в една късна вечер пред малобройна публика. И аз избрах картина на един френски художник от XVII век на име Льо Сюйор^[2] „Проповедта на свети Павел в Ефес“. На нея е изобразен свети Павел с брада, облечен в роба, стъпил върху една стела. Все едно, че гледаш някой днешен аятолах, липсва му само тюрбанът на главата. Очите на свети Павел блестят. Няколко верни последователи го слушат. А в долната част на картината, с гръб към „публиката“, на колене, един чернокож слуга гори книги. Приближих се до таблото, за да видя какви книги гори. Върху страниците им се виждат геометрични фигури и математически формули. Слугата е роб, очевидно се е покръстил наскоро и очевидно гори гръцка наука. Какво ли послание — пряко или косвено — е искал да ни предаде художникът? Не бих могъл да кажа. Но картината все пак е изключителна. Идва вярата и изгаряме науката. Това е нещо повече от филтриране. Това е унищожение чрез пламъците на огъня. Квадратът на хипотенузата трябва да изчезне завинаги.

 

Умберто Еко

Към основното послание има и допълнително расистко послание, тъй като унищожението на книгите е поверено на чернокож. Все си мислим, че нацистите са изгорили най-много книги, но какво всъщност знаем за онова, което се е случило по време на кръстоносните походи?

 

Жан-Клод Кариер

Мисля, че испанците са по-лоши от нацистите. Те са били най-големите гробари в Новия свят. Но и монголите не са си поплювали.

 

Умберто Еко

В зората на модерните времена Западният свят се е сблъскал с две все още непознати за него култури — американоиндианската и китайската. Впрочем Китай е бил голяма империя, която не бихме могли да завладеем или „колонизираме“, но с която сме могли да търгуваме. Ето защо йезуитите са отишли там не за да покръстят китайците, а за да подкрепят и насърчат диалога между културите и религиите. А индианските територии в Америка изглеждали, напротив, населени с кръвожадни диваци и били подложени на истинско плячкосване и дори на ужасяващ геноцид.

Така че идеологическото оправдание за този двоен стандарт в поведението се основава на природата на езиците, които са използвали едните и другите. Определили са индианските пиктограми в Америка като проста имитация, лишена от всякакво концептуално достойнство, докато за китайските идеограми преценили, че съдържат идеи и следователно — повече „философия“. Днес знаем, че пиктографското писмо е много по-съвършено. А колко пиктографски текстове са изчезнали?

 

Жан-Клод Кариер

Испанците унищожавали останки от изключителни цивилизации и изобщо не си дали сметка, че унищожават съкровища. Но между тях е имало и такива като удивителния монах Бернардино де Саагун^[3], който предусещал, че има неща, които не трябва да се унищожават, защото представляват съществена част от онова, което днес наричаме „културно наследство“.

 

Умберто Еко

Йезуитите, които отивали в Китай, били образовани хора. А Кортес^[4] и особено Писаро^[5] са били истински главорези и фанатици, обсебени от манията да осъществят докрай един убиващ културата план. Францисканските монаси, които ги придружавали, смятали индианците за диви зверове.

 

Жан-Клод Кариер

Не всички, за щастие. Не и Саагун, нито пък Лас Касас^[6] и Дуран^[7]. Всичко, каквото знаем днес за индианците преди Конкистата, го дължим на тях. А те нерядко са поемали значителни рискове.

 

Умберто Еко

Саагун е бил францисканец, но Лас Касас и Дуран са били доминиканци. Любопитно е колко погрешни могат да се окажат клишетата. Доминиканците са били хора от инквизицията, а францисканците са били олицетворение на самата кротост. И ето че в Латинска Америка, като в уестърн, францисканците са играли ролята на „bad guys“, а доминиканците понякога са изпълнявали ролята на „good guys“.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Защо испанците са разрушили някои сгради, а други са пощадили?

 

Жан-Клод Кариер

Ами много просто — защото не са ги забелязали. Така се е случило с повечето от големите градове на маите, изоставени от много векове и скрити в гъстата джунгла. А също и с Теотиуакан^[8], който е по на север. Градът вече е бил празен и запуснат, когато в областта са пристигнали ацтеките — към XIII век. Тази фиксидея — да премахнат всички писмени следи, показва до каква степен в очите на нашественика един народ без писменост е завинаги прокълнат и обречен. Неотдавна в България откриха в гробници от второто и третото хилядолетие пр.н.е. изкусно изработени златни и сребърни предмети^[9]. Известно е, че траките, подобно на галите, не са оставили писменост. А народите без писменост, които не са се назовали или не са разказали историята си дори в изопачен вид, сякаш не съществуват — дори ако са оставили прекрасни и изящни златни предмети. Така че, ако искате да си спомнят за вас, трябва да пишете. Да пишете и да вземете предпазни мерки вашите текстове да не потънат в някой ад.

Питам се какво ли са имали наум нацистите, когато са започнали да изгарят еврейски книги. Дали не са си въобразявали, че ще ги унищожат всичките — от първата до последната? Не е ли това начинание не само престъпно, но и утопично? Не е ли било по-скоро една символична операция?

А в наши дни, пред очите ни, други случки, манипулиращи общественото мнение, не престават да ме изненадват и възмущават. Понеже често ходя в Иран, се случи така, че предложих на една агенция, с която съм работил, да изпрати малък екип и да заснеме страната — такава, каквато я познавам. Директорът на агенцията ме прие и ми нахвърли своята гледна точка за страната, за която той всъщност не знае нищо. Обясни ми точно и ясно какво трябва да заснема. Той решаваше какво да се заснеме и какви снимки да донеса от страна, от която си няма никакво понятие, защото никога не е стъпвал там: например искаше да види кадри с фанатици, които се бият в гърдите, наркомани, проститутки и така нататък. Излишно е да казвам, че проектът не се осъществи.

Всеки ден ставаме свидетели на факта, че репортажите, които гледаме, може да се окажат измама. Фалшификациите са фини и се долавят трудно, защото се представят като реално заснети кадри, с други думи — като документи. И в края на краищата, независимо дали човек вярва, или не, няма нищо по-лесно за подмяна от истината.

Спомням си, че гледах по един телевизионен канал документален филм за Кабул — град, който познавам добре. Всички кадри бяха заснети от долу на горе… Виждаха се само покривите на къщите, разрушени от войната, но не и улиците, нито пък минувачите или търговците. Имаше интервюта с хора, които в един глас се надпреварваха да говорят за плачевното състояние на страната си. А за озвучаване на филма беше използван единствено зловещият вой на вятъра — същият, какъвто чуваме в пустините на снимачните площадки, монтиран така, че да се повтаря до безкрайност. С други думи — бил е избран в някоя сонотека и прибавен като фон на почти целия филм. Този шум може да разпознае всяко опитно ухо. Същевременно леките дрехи, които носеха героите във филма, не потрепваха въпреки „вятъра“. Този репортаж беше чиста измама. Поредната.

 

Умберто Еко

Лев Кулешов вече беше обяснил по какъв начин кадрите „се заразяват“ един от друг и как е напълно възможно да се обработят така, че да изпращат различно послание. Лицето на човек, показано на зрителя първия път веднага след чиния с храна, а после — след нещо отвратително, ще предизвика съвсем различни възприятия и отношение в залата. В първия случай ни се струва, че лицето на човека изразява желание да похапне, а във втория — погнуса.

 

Жан-Клод Кариер

Човешкият поглед в края на краищата вижда онова, което кадрите искат да му внушат. В „Бебето на Розмари“ на Полански^[10] много хора накрая „видяха“ чудовищното, защото то беше описано от персонажите, които се навеждаха над кошчето му. Но Полански не го показа нито веднъж.

 

Умберто Еко

Вероятно и много хора са видели съдържанието на прословутата ориенталска кутия в „Дневна красавица“^[11].

 

Жан-Клод Кариер

Естествено, когато някой питаше Бунюел какво е имало вътре, той отговаряше: „Снимка на господин Кариер. Ето защо младите момичета се плашат“. Един ден някакъв непознат ми се обади по телефона по повод същия филм и ме попита дали съм живял в Лаос. Кракът ми не беше стъпвал там и му признах това. Задава ми същия въпрос за Бунюел и получава същия отрицателен отговор. Тогава телефонният ми събеседник се учуди. Прословутата кутия му припомнила за някакъв стар обичай в Лаос. Тогава го попитах дали знае какво има в кутията. „Естествено!“ — отвърна ми той. „Моля ви — обърнах го на чувства аз, — кажете ми!“ И тогава човекът ми обясни, че въпросният обичай се състоял в това, жените да прикачват със сребърна верига огромен скарабей към клитора си и по време на любовния акт да се наслаждават бавно и деликатно на удоволствието. Направо паднах от коня и му казах, че не сме имали намерение да затваряме скарабей в кутията. Онзи затвори. А аз изпитах огромно разочарование, че съм научил тайната.

Разказвам всичко това, за да обясня, че кадърът, в който ние виждаме нещо съвсем различно от онова, което той ни показва, може да ни подведе, и то по начин, който е още по-трудно доловим от манипулациите на писмения език или думите. Ако искаме да запазим визуалната си памет чиста, трябва на всяка цена да научим бъдещите поколения да гледат критично кадрите и изображенията. Това дори е приоритетна задача.

 

Умберто Еко

Има и друга форма на цензура, за която носим отговорност. Дори да запазим всички книги на света, всички цифрови носители, всички архиви, е възможно да се появи криза в цивилизацията, която да превърне всички езици, които сме избрали за съхранение на огромната си култура, в съвършено неразбираема каша. Тогава цялото наследство ще бъде безвъзвратно погубено.

 

Жан-Клод Кариер

Това се случи с йероглифското писмо. След едикта на Теодосий I^[12] от 380 г. християнската религия се превръща в държавна, единствена и задължителна за цялата империя. Наред с другите затварят и египетските храмове. Жреците, които били познавачите и пазителите на тази писменост, вече нямало на кого да предават знанията си. Принудени били да погребат боговете си, с които са живели хилядолетия наред. А заедно с боговете — и култовите предмети, и самия език. Достатъчно е едно поколение, за да изчезне всичко. Често завинаги.

 

Умберто Еко

И бяха необходими цели четиринадесет века, за да се открие ключът към този език…

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Да се върнем за момент към цензурата чрез огъня. Онези, които са изгаряли библиотеки в Античността, може би са смятали, че са унищожили всички следи от ръкописите в тях. Само че след изобретяването на книгопечатането подобно нещо вече е било невъзможно. Да се изгори един, два, дори сто екземпляра от една печатна книга, все пак не означава, че тя ще изчезне. Може би ще се окаже, че има и други екземпляри, пръснати из различни частни или държавни библиотеки. За какво тогава служат модерните клади като онези на нацистите?

 

Умберто Еко

Цензорът знае много добре, че няма да унищожи всички екземпляри на забранените книги. Но това е начин да се издигне и превърне в демиург, в чиято власт е целият свят, включително и властта да хвърли всяка концепция за света в огъня.

„Алибито“ му се гради върху оправданието, че възражда и пречиства културата, която някои произведения са направили „гнила“. Неслучайно и нацистите говореха за „изроденото изкуство“. Аутодафето е един вид лечение.

 

Жан-Клод Кариер

Тази идея за създаването, разпространението, запазването и унищожението е доста добре илюстрирана в Индия чрез фигурата на бог Шива. Той е „вписан“ в огнен обръч, а една от четирите му ръце държи барабан, под звуците на чийто ритъм е бил създаден светът, а в другата — факела, който ще унищожи всеки плод на творението. И двете му ръце са на едно и също ниво.

 

Умберто Еко

Не сме много далеч от светогледа на Хераклит и стоиците. Всичко се ражда в огъня и огънят разрушава всичко, за да се появят обещание и надежда за ново бъдеще. Ето защо са предпочитали да изгарят еретиците, вместо да им отсичат главата — нещо далеч по-просто и по-евтино. Актът на изгарянето просто е послание към всички, които споделят същите идеи или притежават същите книги.

 

Жан-Клод Кариер

Да вземем например Гьобелс, най-вероятно единственият интелектуалец сред нацистите, при това — библиофил. Ти беше прав, като каза, че онези, които са горели книги, са съзнавали много добре какво правят. Трябва да си преценил, че едно четиво е опасно, за да поискаш то да изчезне. А освен това цензорът не е някой луд. Като изгори няколко екземпляра от дадена книга, която е определена като опасно четиво, няма да я унищожи. И прекрасно осъзнава това. Но актът си остава подчертано символичен. И най-вече — изпраща послание на останалите: имате право да изгорите тази книга, не се колебайте, защото ще извършите добро дело.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Същото, като да изгориш знамето на Съединените щати в Техеран или другаде…

 

Жан-Клод Кариер

Разбира се. Едно-единствено изгорено знаме е достатъчно, за да осъзнаят хората решителността на едно движение, а дори и на цял народ. И въпреки това, както сме се убедили вече безброй пъти, огънят никога не успява да доведе до абсолютно безмълвие. Дори сред испанците, които са си поставили за цел да изтрият следите на много култури, е имало такива като монасите, които са се опитвали да спасят някои „експонати“. Вече споменахме Бернардино де Саагун, но колкото и пъти да го споменем, няма да е достатъчно… Той нареждал на ацтеките да преписват (понякога тайно) книги, които по-късно били хвърлени в огъня. Карал художниците сред индианците да ги илюстрират. За награда обаче този нещастник не успял да види приживе плодовете на делото си, защото властите наредили да изземат съчиненията му. Като наивен човек, той дори предложил да предаде и черновите си. За щастие, това не станало. Именно въз основа на тези чернови два века по-късно е било издадено почти всичко, което знаем за ацтеките.

 

Умберто Еко

Испанците са имали много време да разрушат следите от онази цивилизация, но нацизмът е продължил всичко на всичко 12 години!

 

Жан-Клод Кариер

А властта на Наполеон — единадесет години, на Буш десет — поне засега. Въпреки че нещата са несравними. Веднъж си поиграх да проследя 20 години от историята на XX век — от 1933 г., когато Хитлер идва на власт, до смъртта на Сталин през 1953 г. Представете си всичко, което се е случило през тези двадесет години! Втората световна война и като прибавка, сякаш всемирният конфликт не беше достатъчен, куп други войни — преди, по време на войната, след нея: войната в Испания, в Етиопия, в Корея, положително изпускам някои. Завръщането на Шива. Вече ви разказах за две от четирите му ръце. Всичко, което се създава, ще бъде унищожено. Само че третата ръка прави движението „abaya“, което означава „Не се страхувай“, а четвъртата ръка казва: „Благодарение на моя ум, успях да отлепя единия си крак от земята“. Това е един от най-многозначните образи, които човечеството ни е дало за тълкуване. Ако го сравните с разпнатия на кръста Христос — образ на един умиращ в агония (и на този образ се кланя цялата ни култура), Христос изглежда доста опростен. Но може би, колкото и да е парадоксално, именно това е създало силата му.

 

Умберто Еко

Връщам се на нацизма. Има нещо твърде любопитно в кръстоносния му поход срещу книгите. Подбудителят и вдъхновителят на нацистката политика в областта на културата е бил Гьобелс, който владеел изцяло новите средства за информация и измислил как радиото да стане всевластващ господар — вектор на всички комуникации. Да победиш комуникацията чрез книги посредством комуникацията чрез масмедии… Гениално пророчество.

 

Жан-Клод Кариер

Как се е извършил преходът от книгите, изгорени от нацистите, към малката червена книжка на Мао^[13] и най-вече до настървението, което за няколко години вдига на крака народ с численост над милиард?

 

Умберто Еко

Геният на Мао се състои в това, да направи от тази малка червена книжка флаг. Достатъчно е било някой да я размахва. Не било задължително да се чете. И нещо още по-важно — понеже е съзнавал, че никой не е прочел „свещените“ текстове от първата до последната страница, я е напълнил с разбъркани откъси и афоризми, които могат да се научат наизуст и да се рецитират като мантри или да се повтарят като молитви.

 

Жан-Клод Кариер

Но как се стигна дотам, до това очевидно глупаво обсебване на цял един народ, който размахва една малка червена книжка? Защо този марксистки колективистки режим поставя тази книга над всичко?

 

Умберто Еко

Не узнахме какъв точно е бил начинът, по който са били манипулирани масите по време на Културната революция. През 1971 г. участвах в сборен том, посветен на китайските комикси. Някакъв журналист, който е бил в Китай, започнал да събира огромен материал по темата, за който нямахме представа, че съществува. В него влизаха комикси, които подражаваха на английския стил, и цели романи в снимки. Тези творби, които датират от времето на Културната революция, изобщо не подсказват какво става по същото време в Китай. Напротив. Бяха пацифистки и се противопоставяха на всякаква форма на насилие, насърчаваха толерантността и взаимното разбирателство. Същото се случи и с малката червена книжка, която беше символ и нямаше нищо общо с насилието. Естествено, не се и споменаваше, че прославата на СЪЩАТА ТАЗИ малка книжка включваше изчезването на всички останали.

 

Жан-Клод Кариер

Бях в Китай по време на заснемането на „Последният император“ на Бертолучи. Правех три репортажа едновременно. Един върху самия филм, втори за възраждането на китайското кино, платен от списание „Cahiers du Cinéma“, и трети на тема възобновеното обучение по инструменти за китайска народна музика, поръчан от едно френско списание. Най-паметната ми среща беше с директора на Института за обучение по инструменти за китайска народна музика. Зададох му въпроси, за да разбера как свиренето на тези инструменти е било прекъснато по време на Културната революция. Положих доста усилия, за да накарам този човек да заговори малко по-свободно. Разказа ми, че най-напред затворили института, а после съборили и библиотеката. Той успял, вероятно с риск за живота си, да спаси няколко учебника и ги изпратил на разни братовчеди в провинцията. Що се отнася до него самия, изпратили го в „девета глуха“ — да работи като обикновен селянин. Всички, които имали някаква специалност или знания, трябвало да бъдат обезвредени. Приложили обичайния принцип на Културната революция: всяко знание крие власт, следователно трябва да се отървем от знанията и знаещите. Пристигнал в една селска община, където веднага разбрали, че не умее да работи с лопата и кирка. Предложили му да си стои в къщи. И този човек, най-големият специалист по китайска народна музика, ми каза: „В продължение на девет години играх домино“.

Не говорим какво са правели испанците в Америка преди четири-пет века, нито за клането на християните по време на кръстоносните походи. Не! Споменаваме събития, на които сме съвременници… И най-лошото не е непременно зад гърба ни. В книгата си „Световна история на унищожаването на книгите“ Фернандо Баез^[14] разказва за разрушаването на библиотеката в Багдад през 2003 г. Това не е първият опит за разрушаването на въпросната библиотека. Монголите вече са правили опит в тази насока. Тези земи са нападани и плячкосвани многократно. През X, XI и XII век арабската цивилизация безспорно е най-бляскавата. И изведнъж я подлагат на двоен обстрел — от едната страна са християните по време на кръстоносните походи и започналата в Испания Реконкиста, а от другата — монголите, които завземат Багдад през XIII век и разрушават града до основи. Монголите, както вече споменахме, рушили сляпо наред, но и християните не са по-достойни за уважение. Баез разказва, че по време на Свещената война те унищожили над три милиона книги.

 

Умберто Еко

Наистина Йерусалим е разрушен, когато в него нахлуват кръстоносците.

 

Жан-Клод Кариер

Същото се случва и по време на испанската Реконкиста в края на XV век. Сиснерос^[15], съветник на кралица Изабела Кастилска, заповядва да се изгорят всички мюсюлмански книги, намерени в Гранада, като пощадява само няколко учебника по медицина. Баез разказва, че половината суфистка поезия от онази епоха вероятно е изгорена. Не трябва постоянно да твърдим, че все други изгарят книгите ни. Самите ние имаме доста голям принос в унищожаването на знанието и красотата.

Следователно (имам желанието да ви поразвлека, за да прекъсна за миг изреждането на катастрофи) трябва да признаем, че книгата е имала неприятели — и това не е ни най-малко изненадващо — измежду самите автори на книги. И примерите за такива „писатели“ не са толкова далеч от нашето време. Филип Солерс напомня, че по време на събитията от 1968 г. във Франция е съществувал Комитет за действие на студентите писатели^[16] (за чието съществуване не знаех, но изглежда, е бил доста комичен). Комитетът пламенно се бунтувал срещу традиционното образование (това верую е било задължително) и призовавал, не без лиричен патос, към „ново знание“. Като член на този комитет Морис Бланшо^[17] апелирал особено настойчиво за унищожаване на книгата, защото държала знанието в плен. Според него думите трябвало най-накрая да се освободят от книгата, от предмета „книга“, да се отскубнат от затвора й. Но къде да се приютят? За това нямало предложения. Въпреки това навсякъде издигали лозунги: „Долу книгите, никога вече книги!“. И тези лозунги били написани и скандирани от писатели!

 

Умберто Еко

За да приключим темата за кладите за книги, трябва да споменем авторите, които са пожелавали да изгорят собствените си книги и понякога са успявали…

 

Жан-Клод Кариер

Несъмнено страстта да разрушим сътвореното със същата тази страст разкрива инстинкти, които живеят дълбоко в нас. Да размислим върху налудничавото желание на Кафка да изгори цялото си творчество миг преди смъртта си. Рембо е искал да унищожи „Един сезон в Ада“^[18], а Борхес наистина е унищожил първите си книги.

 

Умберто Еко

На смъртното си ложе Вергилий пожелал да изгорят „Енеида“. Кой знае дали тези мечтания за разрушение не съдържат в себе си нещо от архетипа — идеята за унищожение чрез огън, което ще оповести началото на нов свят? Или пък са израз на схващането: „Аз умирам, а с мен умира и светът!“. Хитлер се самоубива, след като подпалва целия свят…

 

Жан-Клод Кариер

Преди да умре, героят на Шекспир Тимон Атински^[19] се провиква: „Умирам! О, слънце, спри да грееш!“. Човек се сеща и за всички камикадзета, които, умирайки, повличат със себе си и част от света, който отхвърлят. Но безспорно, при дадените обстоятелства — независимо дали се отнася за японци камикадзе, които се врязват със самолетите си в американската флота, или за терористи, които извършват самоубийствени атентати, всички те умират в името на някаква кауза. Някъде бях казал, че първият камикадзе е бил Самсон. Той събаря храма, в който е затворен, и умира, но заедно с него биват премазани много филистимляни. Самоубийственият атентат е едновременно и престъпление, и наказание. За известно време работих с японския режисьор Нагиса Ошима. Той ми каза, че всеки японец по време на жизнения си път в определен момент стига до желанието за самоубийство.

 

Умберто Еко

Тук е самоубийството на Джим Джоунс^[20] с близо хиляда негови ученици в Гвиана. Тук е и колективната смърт на „Последователите на Давид“ в Уейко през 1993 г.^[21]

 

Жан-Клод Кариер

Необходимо е от време на време човек да препрочита „Полиевкт“^[22] на Корней, където се разказва за един човек, който се покръстил в християнска вяра по време на Римската империя. Той приема мъченичеството, внезапно осенен от решението да повлече със себе си и жена си Полин. Според него такава съдба е най-възвишена. Ама че сватбен подарък!

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Започваме да осъзнаваме, че да създадеш едно произведение, да го издадеш и да накараш хората да се запознаят с него, не е непременно най-сигурният начин да те познават и бъдещите поколения.

 

Умберто Еко

Вярно е. Наистина е така. За да станеш известен, трябва да си творец — да си бил художник, да си създал империя, да си бил мислител. Но ако нямаш способността да създадеш нещо, ти остава само разрушението — на някое произведение на изкуството, а понякога и на самия себе си. Да вземем за пример Херострат. Той се прославя с това, че разрушава храма на Артемида в Ефес. Понеже е известно, че го е запалил само за да бъде запомнен от следващите поколения, атинското правителство забранява да се произнася името му. Очевидно това не е била достатъчна мярка. Доказателството: запомнили сме името на Херострат, а сме забравили името на архитекта на храма в Ефес. Херострат, естествено, има много наследници. Можем да споменем например мъже, които отиват в телевизията, за да разправят пред целия свят, че са рогоносци. Това е типична форма на саморазрушение. Готови са на всичко, само и само да влязат в Канал 1. Така постъпва и серийният убиец, който иска да го разкрият, за да се говори за него.

 

Жан-Клод Кариер

Анди Уорхол отразява това желание в знаменитата си фраза за „15-те минути слава“^[23].

 

Умберто Еко

Същият инстинкт подтиква човека, застанал зад някого, когото в момента снимат, да маха с ръце, за да е сигурен, че ще го забележат. Подобно нещо ни се струва идиотско, но това е неговият миг на слава.

 

Жан-Клод Кариер

Водещите на предавания получават непрекъснато какви ли не екстравагантни предложения. Някои твърдят, че ще отидат в студиото и че ще се самоубият „в ефир“. Или просто ще страдат и изпитват болка, пък ако щат, да ги бият или измъчват. Или като покажат на всички как съпругата им прави любов с другиго. Формите на съвременния ексхибиционизъм като че ли нямат край. По италианската телевизия върви едно предаване „Ла Корида“, в чийто сценарий влиза да кани негови фенове да се изявяват, като излагат мирогледа си под приветствията или дюдюканията на развилнялата се публика. На потенциалните участници им е напълно ясно, че ще ги смажат, но въпреки това предаването е принудено всеки път да отхвърля милиони желаещи, които са готови на всичко, за да се появят на екрана.