Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак
Това не е краят на книгите (11)

9.
Възхвала на глупостта

Жан-Филип дьо Тонак:

Ако не се лъжа, и двамата сте влюбени в глупостта…

 

Жан-Клод Кариер

Влюбени, при това — безгранично предани и верни до живот влюбени. Тя може да разчита на нас. Когато през шестдесетте години с Ги Бештел^[1] започвахме нашия „Речник на глупостта“^[2], си казахме: „Защо да се вкопчваме само в историята на блясъка на интелекта, на шедьоврите, на великите паметници на човешкия ум?“ Глупостта, тъй скъпа на Флобер^[3], ни се стори не само несравнимо по-разпространена (това се подразбира), но и много по-плодоносна, по-способна да разкрие безброй истини, а в известен смисъл — и по-честна. Сътворихме увода и го нарекохме „Възхвала на глупостта“^[4]. Дори предлагахме да даваме уроци по глупост.

Всички идиотщини, написани за негрите, евреите, китайците, жените, великите актьори, ни се струваха много по-разбулващи действителността в сравнение със задълбочените интелигентни анализи. Когато прочутият с реакционните си възгледи монсеньор Дьо Келен^[5] по време на Реставрацията се обръща от амвона на „Нотр Дам“ към публика от аристократи, повечето избягали от Наполеон, но вече завърнали се във Франция: „Исус Христос не само е син Божи, а и произхожда от благородно семейство по майчина линия“, изявлението му ни казва много — не само за него самия (това не е чак толкова интересно), но и за обществото и манталитета през онази епоха. Спомням си и за бисера на Хюстън Стюарт Чембърлейн^[6], виден антисемит: „Всеки, който претендира, че Исус Христос е бил евреин, е или невежа, или лъжец“.

 

Умберто Еко

Бих искал все пак да стигнем до някаква дефиниция. Тя безспорно е много важна за нашата тема. В една от моите книги^[7] правя разграничение между имбецила (малоумника), кретена и глупака. Кретенът не ни интересува. Той поднася лъжицата към челото си вместо към устата си и не разбира какво му се говори. Решил е житейския си проблем. Имбецил е социална категория, можете да го наречете и другояче — защото за някои хора „глупак“ и „имбецил“ е едно и също нещо. Имбецилът е човек, който в определен момент казва нещо, което определено не е трябвало да каже. Той прави неволни гафове от липса на такт. Глупакът е нещо друго. Неговият проблем не е социален, а логичен. На пръв поглед имаш чувството, че разсъждава правилно. Трудно е да разбереш веднага какво точно в поведението му не се връзва. Ето защо е опасен. Ще ти дам пример. Глупакът казва: „Всички жители на Пирея са атиняни. Всички атиняни са гърци. Следователно всички гърци са жители на Пирея“. Имаш подозрението, че нещо не е както трябва, защото знаеш, че има гърци, които живеят в Спарта например. Но не си в състояние да обясниш къде и как е сгрешил. Защото за целта е необходимо ти сам да познаваш всички правила на формалната логика.

 

Жан-Клод Кариер

Според мен глупакът не се задоволява просто да греши и да се самозаблуждава. Той огласява на висок глас заблудата си. Той я разпространява. Иска всички да го чуят. Човек дори се изненадва, като вижда колко е гръмогласна глупостта. „Сега със сигурност знаем от сигурен източник, че…“ — казва той. И изтърсва огромна глупост.

 

Умберто Еко

Напълно си прав. Ако човек повтаря настойчиво една всеизвестна банална истина, тя веднага се превръща в глупост.

 

Жан-Клод Кариер

Флобер казва, че глупостта е желанието да правиш заключения^[8]. Глупакът иска да стигне сам за себе си до безапелационни и окончателни изводи. Иска веднъж завинаги да „закрие темата“. Обаче тази глупост, която често се възприема за истина от някои кръгове, е изключително поучителна за нас, защото я наблюдаваме през призмата на историята. Днес ограничаваме образованието си до историята на красотата и блясъка на ума или по-скоро други са стеснили познанието ни само до тях, но те представляват минимална част от летописа на човечеството. Вече обсъдихме това. Може би се налага да добавим към историята на грозотата — темата, с която старателно се занимаваш — и световна история на заблудите и невежеството.

 

Умберто Еко

Вече говорихме за Еций и за начина, по който той преценява трудовете на философите преди Сократ. Няма никакво съмнение: този тип е бил глупак. А що се отнася до глупостта, след твоите думи, вече ми се струва, че тя не е идентична с тъпотията. По-скоро е начин да се управлява тъпотията.

 

Жан-Клод Кариер

С високомерие и показност.

 

Умберто Еко

Може да си глупав, но същевременно да не си съвсем тъп. Може да си тъп по стечение на обстоятелствата.

 

Жан-Клод Кариер

Да, но в такъв случай няма да превърнеш глупостта си в занаят.

 

Умберто Еко

Че може да се живее за сметка на глупостта, това е вярно. Случката, която разказа за изявлението на Келен, че „по майчина линия Христос бил от благородно семейство“, според мен не е проява на абсолютно тъпоумие. Просто защото от гледна точка на библейското тълкувание твърдението му е вярно. Мисля, че в този случай категорично сме на страната на малоумието. Мога да кажа за някого, че е от добро семейство. Но не бих го казал за Исус Христос най-малкото защото това изобщо не е важно пред факта, че е син Божи. Следователно Келен изрича една историческа истина, но го прави неуместно. Имбецилът винаги говори, без да мисли.

 

Жан-Клод Кариер

Сетих се за още един прословут цитат: „Аз не съм от благороден произход, но децата ми са“. Авторът на този бисер е поредният абсолютен малоумник, освен ако не го е казал с чувство за хумор. Но да се върнем на монсеньор Дьо Келен. Става дума все пак за архиепископа на Париж, който със сигурност е притежавал най-консервативен дух, но е имал голям морален авторитет във Франция към онзи момент.

 

Умберто Еко

Добре, тогава да поправим дефиницията. Глупостта е начин да се изявяваш с тъпотията си надменно и с постоянство.

 

Жан-Клод Кариер

Да, не звучи никак зле. Бихме могли да обогатим нашата беседа с цитати, заимствани от всички недоброжелатели (а те са много), опитвали се да сринат авторитета на личности, които днес смятаме за големи писатели или художници. Хулите са винаги по-гръмогласни от похвалите. Трябва да приемем този факт и да не го оспорваме. Един истински поет си пробива път през буря от ругатни. Петата симфония на Бетовен е била наречена „трясък на непристойност“ и „краят на музиката“. Само че днес едва ли се замисляме, че принос за тези „пищни гирлянди от обиди“ върху вратовете на Шекспир, Балзак, Юго и т.н. имат и твърде видни личности. Самият Флобер е казвал за Балзак: „Какъв човек щеше да е този Балзак, ако умееше и да пише…“

А освен това съществува патриотична, милитаристична, националистична, расистка и друга глупост. Прочети в „Речника на глупостта“ главата, посветена на евреите. Цитатите разкриват не толкова омраза към евреите, а най-обикновена глупост. Злобна глупост. Например: „Евреите имат естествена слабост към парите. Доказателство: ако някоя майка еврейка ражда трудно, достатъчно е да раздрънкаш пред корема й сребърни монети и бебето ще излезе с протегнати ръчички“. Това е писано през 1888 г. от някой си Фернан Грегоар^[9], че и на всичко отгоре е публикувано. Ами Фурие^[10], който пък казвал, че „евреите са чумата и холерата за тялото на обществото“? Самият Прудон^[11] е писал в дневниците си: „Тази раса трябва да се изпрати обратно в Азия или да се унищожи“. Това са „истини“, изречени от хора, които често наричат себе си „учени“. „Истини“, от които тръпки те побиват.

 

Умберто Еко

А диагнозата? Глупост и кретенизъм? Ето един „празник на малоумието“ (поне така, както аз го разбирам). Предостави ми го Джойс с разказа си за мистър Скефингтън^[12]. „Узнах, че брат ви е починал“ — казва Скефингтън. „А беше само на десет години“ — отвръщат. „И все пак е печално“ — обобщава Скефингтън.

 

Жан-Клод Кариер

Глупостта често граничи с грешката, със заблуждението. Именно страстното ми желание да търся глупостта винаги ме е сближавало с твоето изследване на лъжата. Но тези два източника на информация са грубо погазени от системата на образованието. Всяка епоха си има, от една страна, своята истина и от друга — своите общоизвестни безкрайни прояви на малоумие. Но образованието се стреми да ни предаде само истината, да обучава само въз основа на истината. По един или друг начин глупостта е минала през филтъра и е отсята. Съществува понятието „политически коректен“ и „разумно коректен“ факт. Което ще рече „удобен някому начин на мислене“. Щем не щем — така стоят нещата.

 

Умберто Еко

Тестът с лакмусова хартия ни позволява да определим дали имаме киселина, или основа. Така че, ако бяхме изобретили някакъв тест от типа на лакмусовата хартия за анализ на човешкия мозък, той във всички случаи щеше да ни даде сведения дали пред нас стои глупак, или малоумник. Но да се върнем отново на вашата теория за родството между глупостта и заблудата. Заблудата не е непременно проява на глупост или малоумие. Тя е просто резултат на грешка. Птолемей искрено е вярвал, че Земята е неподвижна. Той е допуснал грешка по липса на научна информация. Но може би утре ще открием, че Земята не се върти около Слънцето, и тогава ще отдадем почит на проницателността на Птолемей.

Но да действаш злонамерено, означава да говориш противното на онова, което смяташ за вярно. Винаги допускаме грешка от добро желание. Следователно грешката съпътства цялата история на човечеството и впрочем толкова по-добре, защото иначе щяхме да сме богове. Понятието „лъжа“, което съм изследвал, на практика е много деликатно. Има измама, която е резултат от имитацията на продукт с оригинално качество, и новият продукт трябва да запази съвършена идентичност с модела. Оригиналът и фалшивото копие ще са неразличими по смисъла на Лайбниц^[13]. Лъжата тук се състои във факта, че се опитвате да придадете истинска стойност на нещо, за което прекрасно знаете, че е фалшификат. Разсъждението на Птолемей, който говори добронамерено, е погрешно. Само че той не прави това, за да накара някого да повярва, че Земята е неподвижна, защото всички знаем, че тя се върти около Слънцето. Не. Птолемей наистина вярва, че Земята е неподвижна. Добросъвестната заблуда на Птолемей няма нищо общо с фалшификация. Просто днес ние, благодарение на опита си, придобит през вековете, оценяваме теорията му като невярна.

 

Жан-Клод Кариер

Ще внеса едно уточнение, което няма да облекчи усилията ни да съставим дефиниция. Пикасо признавал, че и самият той можел да създаде фалшиви творби на Пикасо. Дори се е ласкаел, че е направил най-добрите фалшификати на Пикасо в света.

 

Умберто Еко

Кирико^[14] също е признавал, че е изработвал фалшиви творби на Кирико. И трябва да призная, че и аз самият сътворих една фалшива творба на Еко. Едно италианско хумористично списание, нещо като „Charlie Hebdo“, беше подготвило специален брой на „Corriere della Sera“ за пристигането на марсианци на Земята. Очевидно ставаше дума за измислица. И тогава ме помолиха да напиша фалшива статия от самия себе си под форма на пародия на истинския Еко.

 

Жан-Клод Кариер

Това е начин човек да избяга от самия себе си. От плътта си и от материята си. А може би и от духа си.

 

Умберто Еко

Само че, преди да подлага самия себе си на критика, човек трябва да постави като мото клишетата си. Така че ще ми се наложи да повтарям собствените си клишета, ако искам да създам „продукт на Еко“. Да произведеш фалшификат на самия себе си, е доста здравословно упражнение.

 

Жан-Клод Кариер

Същото се случи и по време на изследването на глупостта, което ни отне много години. Дълго време Бештел и аз четяхме единствено невероятно лоши книги. Настървено поглъщахме каталозите на библиотеките и щом видехме определени заглавия, си представяхме съкровището, което ни очакваше… Когато откриеш в списъка заглавие от рода на „Влиянието на велосипеда върху добрите нрави“, можеш да си сигурен, че книгата ще е върхът на насладата.

 

Умберто Еко

Очакват ви обаче неприятности, когато някой луд се амбицира и започне да нанася вреди на личния ви живот. Както вече споменах, посветих едно изследване на лудите, чиито творби са издадени от Vanity Press. Поне за мен беше очевидно, че влагам ирония в резюмето на идеите им. Някои от тях обаче не бяха усетили иронията и ми писаха, за да ми благодарят, че съм приел толкова сериозно техните становища. Същото беше и с „Махалото на Фуко“, където разглеждах „носителите“ на истина, и то предизвика у някои от тях неочакван ентусиазъм. Все още по телефона ми се обажда един „Велик майстор на тамплиерите“ (е, разговаря с жена ми или секретарката ми, които, естествено, го пращат в „девета глуха“).

 

Жан-Клод Кариер

За да се посмеем малко, ще ви цитирам едно писмо от нашия „Речник на глупостта“. Ще разберете защо. Намерихме го в „Revue des Missions apostoliques“^[15]. Ами да, прочетохме дори това списание! Един свещеник благодари на писмовния си събеседник за това, че му е изпратил чудотворна вода, която оказала извънредно благотворно влияние върху болния, но той не го осъзнал. „Давах му да пие от тази вода, без той да знае, в продължение на девет дни и той, човекът, който цели четири години беше между живота и смъртта и през тези четири години ми оказваше съпротива с отчайващо упорство и богохулни ругатни (а те могат да накарат всекиго да потрепери), издъхна кротко след девет дни молитви, обладан от чувство на милосърдие, което беше извънредно утешително, още повече че не го очаквахме ни най-малко от него“.

 

Умберто Еко

Трудно е да определим дали този тип е кретен, глупак или имбецил. И трудността идва оттам, че тези категории са „идеални типове“ или „idealtypen“^[16], както казват германците. Впрочем през повечето време откриваме у един и същи индивид смесица от трите типа поведение. Защото действителността е много по-сложна от тази твърде обща типология.

 

Жан-Клод Кариер

Не съм се връщал на тази тема от години, но направо съм шокиран, като установявам за пореден път колко е стимулиращо изследването на глупостта. Не само защото поставя под въпрос обожествяването на книгата, а защото ни разкрива, че в определен момент всеки от нас е бил способен да извърши глупост, подобна на глупостта в събраните от нас примери. Винаги сме на косъм от изричането на някоя глупост. Ще ви цитирам едно изречение, впрочем излязло изпод перото на Шатобриан^[17]. Той прави характеристика на Наполеон, когото никак не е харесвал, и ето какво пише: „Наполеон наистина е ненадминат в умението си да печели битки, но като изключим тази му способност, и най-незначителният генерал проявява повече способности от него“.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Бихте ли могли да споделите нещо повече за общата ви слабост към всичко, което кара човека да осъзнае своите несъвършенства? Не е ли тя скрита проява на съчувствието ви към човека?

 

Жан-Клод Кариер

В един момент от живота си (бях на около тридесет години), след като приключих с висшето си образование и минах задължителния цикъл по класически науки, нещо в моя житейски механизъм зацикли. Бях войник в Алжир по време на войната от 1959–1960 г. И именно там изведнъж открих колко беше ненужно, щях да кажа безсмислено, всичко, на което ме бяха учили. Точно тогава прочетох няколко книги за колонизацията, гадни, тъпи и подтикващи към насилие, които никой дотогава не ми беше давал да чета. Започнах да мисля, че имам нужда да изляза от прекалено отъпканите пътища и да открия какво има около тях, в заобикалящата ги местност — в пустите незастроени площи, храстите, дори блатата. От своя страна, Ги Бештел беше извървял същия път на разсъждения като мен. Бяхме се запознали по време на подготовката ни за Екол нормал^[18].

 

Умберто Еко

Мисля, че макар и по чувствително различен начин, сме „на една дължина на вълната“. В текста, който ми бяхте поискали за заключение към вашата енциклопедия върху „Смъртта и безсмъртието“^[19], написах, че за да приемем нашия край, се налага да се убедим, че всички, които остават след нас, са глупаци и че не си струва труда да прекарваме повече времето си с тях. Това беше един доста парадоксален начин да се похвалим — т.е. да изречем на висок глас истината, че през целия си живот сме култивирали висшите добродетели на човечеството. Човешкото същество е нещо изключително в точния смисъл на думата. Човекът е открил огъня, построил е градове, написал е прекрасна поезия, дал е какви ли не интерпретации за света, измислил е митологичните образи и т.н. Но в същото време не е спрял да води война със себеподобните си, да прави грешки, да разрушава околната среда. Съществува равновесие между висшата интелектуална добродетел и просташката низост, защото в крайна сметка те се неутрализират. Така че, решавайки да говорим за глупостта, по някакъв начин отдаваме почит на това полугениално — полумалоумно създание. И щом се доближим до смъртта, а това се отнася и за двама ни, започваме да мислим, че глупостта има превес върху добродетелта. Очевидно това е най-добрият начин да се утешим. Ако у дома дойде водопроводчик, за да поправи някой теч в банята, и ми вземе доста пари ей така, „в крачка“, и след като си тръгне, с жена ми откриваме, че течът не е отстранен, се утешавам, като й казвам: „Ами, виж, този е кретен. Иначе щеше ли да поправя, при това извънредно лошо, вани, които текат? Не. Щеше да е професор по семиология в Болонския университет“.

 

Жан-Клод Кариер

Първото нещо, което човек открива, щом започне да изучава глупостта, е, че самият той е малоумник. Очевидно е. Не може да слагаш на другите етикета, че са малоумници, без да си дадеш сметка, че тяхната глупост представлява огледало, което те ти подават, за да се огледаш.

 

Умберто Еко

Да не попадаме все пак в парадокса на Епименид^[20], според когото всички на остров Крит са лъжци. Но понеже той самият е от Крит, значи и той е лъжец. Ако един тъпак ти каже, че всички останали са тъпаци, фактът, че е такъв, не означава, че може би не ти е казал истината. А ако добави, че всички останали са тъпаци като него самия, значи проявява признаци на интелигентност. Значи не е глупак. Защото другите прекарват живота си, без да имат понятие, че са тъпаци. Съществува риск да попаднем и в клопката на друг софизъм, чийто автор е Оуен^[21]: „Всички хора са глупаци с изключение на нас двамата. Впрочем, като ви гледам и ако поразмисля…“

 

Жан-Клод Кариер

Нашият ум е хаотичен и витае из облаците. Всички книги, които вие и аз колекционираме, са живо доказателство за главозамайващия обем на нашето въображение. Особено трудно е да разграничиш лудостта и всичките й отклонения от глупостта.

 

Умберто Еко

Ето още един пример на глупост, който ми идва наум — принадлежи на Нойхаус^[22], автор на един памфлет за розенкройцерите, написан около 1623 г., по времето на шумния спор във Франция съществуват ли розенкройцерите, или не. „Самият факт, че крият от нас своето съществуване, вече ни показва, че съществуват“ — отсича авторът. Доказателството за тяхното съществуване е, че отричат своето съществуване.

 

Жан-Клод Кариер

Почти съм готов да приема този аргумент.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Възможно ли е, и това е мое предположение, да разглеждаме глупостта като древно зло, с което новите и достъпни за всички технологии биха помогнали да се преборим? Бихте ли се подписали под тази положителна прогноза

 

Жан-Клод Кариер

Избягвам изкушението да преценявам нашата епоха песимистично. Твърде лесно е, това е стандартен мироглед, ще го срещнем навсякъде. И все пак… Ще ти цитирам отговора, който дава Мишел Сер на един журналист по време на някакво интервю. Не си спомням вече по какъв повод и при какви обстоятелства са му задавали въпроси относно решението за строежа на язовирната стена в Асуан. Бил създаден комитет, в който влизали хидроинженери, различни специалисти, бетонджии, може би и еколози, но нямало нито философ, нито египтолог. Мишел Сер изразил учудването си. Журналистът пък се учудил, че той се учудва. „Какво щеше да прави един философ в подобен комитет?“ — попитал го той. „Щеше да забележи, че в него няма египтолог!“ — отговорил Мишел Сер.

За какво, наистина, би могъл да послужи един философ? Този отговор не е ли тясно свързан със сегашната ни тема — глупостта? На каква възраст и по какъв начин трябва да се изправим лице с лице срещу глупостта, вулгарността, безсмисленото жестоко упорство, които са нашият ежедневен насъщен хляб и с които сме принудени да живеем? Във Франция в момента тече нещо като дебат (ами да, има какви ли не дебати) и темата му е на каква възраст човек трябва да се посвети на философията. Днес нашите студенти прохождат във философията едва в края на следването си. А защо това не става по-рано? И защо да не просветим по-рано децата в антропологията, знанието на която е увертюра към културния релативизъм?

 

Умберто Еко

Странно е, че в най-философската страна на света — Германия, не се преподава философия в гимназията. В замяна на това в Италия, под влияние на немския идеалистичен историцизъм, се учи тригодишен курс по история на философията, нещо твърде различно от френската програма, която включва само запознаване с философската дейност, с други думи — учат те как да философстваш. Смятам, че не е излишно човек да знае нещичко за това, какво са мислели философите — от епохата преди Сократ до наши дни. Единственият риск за наивния студент е да вземе да повярва, че е прав онзи, който мисли последен. Само че нямам никаква представа как преподаването на философия във Франция влияе върху младежите.

 

Жан-Клод Кариер

Пазя спомен за онази студентска година, когато изучавахме философия — имах чувството, че съм напълно загубен. Програмата беше разделена на много части: обща философия, психология, логика и етика. Само че как човек би могъл да създаде един учебник по философия? И после как да се включат в него култури, които изобщо не са познавали материята, която наричаме философия? Преди малко направих една бележка за антропологията. Терминът „философско понятие“ например е чисто западна находка. Опитай се да обясниш какво е „понятие“ на някой индианец, дори да е много умствено надарен, или пък какво е „трансценденция“ на някой китаец. Нека разширим темата за образованието, без естествено да претендираме, че ще стигнем до решение на проблемите й. От реформата на Жюл Фери^[23] училището във Франция е безплатно, но също така е и задължително за всички. А това ще рече, че републиката се задължава да научи всички свои граждани на едно и също нещо, без забрани и ограничения, като много добре осъзнава, че „по пътя“ по-голямата част ученици ще отпаднат от процеса. Целта на играта е в крайна сметка чрез селекция да се сформира елит, който ще управлява страната. Аз съм пълен консуматор на тази система. Без Жюл Фери сега нямаше да съм тук и да разговарям с вас. Щях да съм стар селянин от Южна Франция без нито су в джоба си. Впрочем кой знае какъв щях да съм…

Всяка образователна система е отражение на обществото, което е било свидетел на създаването й, което я е измислило и което я е наложило. И все пак по времето на Жюл Фери френското и италианското общество са съвсем различни от това, което са днес. По време на Третата република 75% от французите са все още селяни, работниците са 10 или 15%, а хората, които наричаме „елит“ — още по-малко. Днес селяните са едва 3-4% от населението и същият принцип на образованието е все още в сила. Между другото, по времето на Жюл Фери хората, които не са успявали да постигнат нещо в учението си, са намирали работа в селското стопанство, занаятчийството, ставали са работници или прислужници в домакинствата. Тези области, даващи възможности за работни места, обаче полека-лека изчезнаха, а вместо тях се появиха работни места в сферата на обслужването и държавната администрация. Така че онези, които днес са отхвърлени преди или след зрелостния си изпит, направо биват оставени на произвола на съдбата. Няма кой да ги приеме на работа, няма нищо, което да смекчи удара върху психиката им. Нашето общество се метаморфозира, но образователната система, „grosso modo“, си остава същата, поне по отношение на принципите си.

Трябва да прибавим и факта, че днес много повече жени завършват висше образование и оспорват на мъжете определен брой работни места в традиционно привлекателните сектори, а работните места не са се увеличили. Занаятите вече не привличат тълпи, но пак продължават да са предизвикателство и убежище за нечии призвания. Преди няколко години бях член на жури, което трябваше да присъди най-високата награда в състезание на най-сръчните майстори в художествените занаяти, т.е. на елита им. Направо бях слисан, като видях какви материали използваха тези хора, какви техники и умения владееха, и си дадох сметка колко са талантливи. Поне в тази област нищо не е загубено.

 

Умберто Еко

Да, в нашите общества, където намирането на работа е всеобщ проблем, има млади хора, които преоткриват занаятите. Това явление е доказано с факти в Италия, а несъмнено и във Франция, както и в другите страни от Западна Европа. Случва ми се да се срещна с такива млади занаятчии и когато видят името ми върху кредитната ми карта, по реакциите им разбирам, че са чели някои от книгите ми — а това се случва често. Преди петдесет години хора от същата среда вероятно нямаше да са прочели всички тези книги, защото не бяха завършили образованието си докрай. А сега маса хора завършват висше образование, преди да се отдадат на някой занаят.

Мой приятел ми разправи какво им се случило един ден в Ню Йорк, където заедно с негов колега философ взели такси от Принстънския университет. Разказа ми, че шофьорът приличал на мечка, защото лицето му не се виждало — било скрито под дългите му рошави коси. Той повел разговор с клиентите си, за да разбере с какви хора си има работа. Двамата обяснили, че преподават в Принстън. Само че шофьорът искал да научи повече подробности. Колегата на моя приятел малко се подразнил, затова му тръснал, че се занимава с „трансценденталното възприятие“ и „’εποχή“^[24]. Но шофьорът го прекъснал и го попитал: „You mean Husserl, isn’t it?“^[25]

Разбира се, той бил студент по философия, който работел като шофьор на такси, за да си плати следването. Но навремето шофьор на такси, който да знае кой е Хусерл^[26], беше извънредно рядко срещано явление. Днес можете да попаднете на шофьор, който ви пуска класическа музика и ви задава въпроси върху най-новата ви книга по семиотика. И това съвсем не е сюрреалистичен сюжет.

 

Жан-Клод Кариер

Общо взето, новините не са лоши, нали? Дори ми се струва, че екологичните заплахи, които изобщо не са измислица, могат да изострят нашата интелигентност и да ни изтръгнат от дългия и дълбок сън.

 

Умберто Еко

Имаме право да настояваме, че е налице напредък в културата и той е очевиден, защото засяга социални категории, които преди бяха традиционно изключени от нея. Но налице е и огромно количество глупост. Едно време селяните си траеха не защото бяха глупави. Да си образован, съвсем не значи, че непременно си и интелигентен. Не. Само че днес всички искат да бъдат чути и в някои случаи това е фатално, защото така огласяват глупостта си. Да кажем, че едно време глупостта не се излагаше на показ, не искаше да я опознаят, а сега направо процъфтява.

Същевременно разделната линия между интелигентността и глупостта е доста мъглява и неясно очертана… Когато трябва да сменя някоя крушка, се проявявам като пълен кретен. Имате ли във Франция вариант на анекдота „Колко души са необходими, за да се смени една крушка?“ Не? Е, ние в Италия си имаме цяла серия. Преди вечните мърморковци, на дневен ред бяха гражданите на Кунео, градче в Пиемонт. „Колко души от Кунео са необходими, за да се смени една електрическа крушка?“ Отговорът е „пет“: един държи крушката, а останалите четирима въртят масата, върху която е стъпил. Същият анекдот го има и в Съединените щати. „Колко калифорнийци са необходими, за да се смени една крушка?“ В техния вариант отговорът е „“петнадесет": един сменя крушката, а четиринадесет участват в експеримента и набират опит".

 

Жан-Клод Кариер

Спомена хората от Кунео. Да, това е градче в Северна Италия. Имам чувството, че при всички народи най-глупавите хора живеят в северната част на страната си.

 

Умберто Еко

Разбира се, защото на север има най-много хора, които страдат от болести на щитовидната жлеза, на север са планините, които са символ на изолацията, от север изскачат и варварите, които са нахлували в територията ни и са рушали градовете ни. Това е отмъщението на южняците, които са по-бедни и технически по-изостанали. Когато Боси^[27], шефът на Северната лига — едно расистко движение, слязъл за първи път на юг, за да произнесе някаква реч, хората разпространили из града табели, върху които се четяло: „Когато вие все още живеехте по дърветата, ние вече умеехме да говорим“.

Южняците винаги са упреквали северняците, че им липсва култура. Културата понякога е последното убежище на хората с несправедливо отнети блага в областта на технологията. Забележете, че напоследък карабинерите заместиха жителите на Кунео в анекдотите за глупаци. Само че нашите полицаи проявиха гениалност и се възползваха от тази си репутация. А това по един или друг начин доказа, че са интелигентни.

След полицаите дойде ред на футболиста Франческо Тоти, който обаче направо предизвика взрив от фойерверки. Защото събра всички вицове, които се разказваха за него, и издаде книга^[28], но приходите от продажбите предостави на разни благотворителни организации. Изворът, който бълваше вицове за Тоти, пресъхна, защото всички промениха мнението си за него.