Виктор Пасков
Балада за Георг Хених (6)

* * *

Така музикантът маниак, виртуозният тромпетист, артистът със златен запис в Радио София, когото в музикантските среди наричаха Марин Бръмбара, понеже можеше да изсвири шеметната пиеса „Полета на бръмбара“ (а това можеха само Тимофей Докшицер от СССР и Хари Джеймс от Америка), заряза за дълго време инструмента и започна да прави бюфет.

Онзи, който ставаше в пет сутринта и тичаше да се разсвирва с пиеси за виолончело в Музикалния театър — правеше бюфет.

Той, който транскрибираше цигулкови концерти и живееше с тромпет, за тромпет и от тромпет и чиято глава денонощно бе замаяна от ноти (затова изглеждаше малко зашеметен и не на себе си) — заряза инструмента.

Докаран от бедността до лудост, уязвен в гордостта си, ранен в мъжкото си достойнство — започна да строи бюфет.

И аз питам: ако не е порок бедността — то какво е?

Този бюфет като някакъв зъл монстер седи и пожълтява в къщи: паметник на бедността. Никога няма да го изхвърля! Всеки ден минавам покрай него, презирам го до дъното на душата си, но ще продължавам да го лъскам с хладка вода и вълнен парцал, да стягам ръждясалите му винтове и да ги подменям с нови, да смазвам вратите му, за да не скърцат от старост, да го лаская, да му се кланям, да го величая, да го дебна нощно време под око, да му шептя приятни думи, да се грижа за него като болногледач.

И някой ден, когато се издигна високо в духовно отношение и почувствам, че правото е на моя страна, ще взема една брадва и ще го нацепя на трески. Най-безмилостно ще го убия. Но той подлецът е тъй здрав, че има всички шансове да ме надживее.