Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (9)

Ръш

Пуйката беше страхотна и трябва да призная, че бях силно изненадан, че баща ми може да готви. Блеър беше истински щастлива, докато говореше с Дийн и Ейб по време на вечерята. Дори се смя с глас, когато Бети накара Дийн да й даде автограф върху една салфетка.

Дийн дойде и седна до мен на дивана. Изглеждаше доволен. Беше се забавлявал. Това беше първият Ден на благодарността, който празнувах в дома си, със семейството си и с приятели. За първи път ядох домашно приготвена пуйка и всички тези традиционни ястия. През изминалите години по това време бях във Вейл, вечерях с приятели и после се напивах в някой бар. Нищо, което да си струва да се запомни. Днес обаче беше различно. Това беше моето бъдеще с Блеър.

— Намерил си си сладко момиче — каза Дийн.

— Да, знам.

— Остана да мие чиниите с баща си. Реших да ги оставя сами. Нека прекарат малко време заедно. Баща й е направил доста глупости и гадости, но се опитват да поправят нещата. Навремето Ейб беше много добър мъж. Когато чух, че пак се е събрал с майка ти, започнах да се питам дали не се е побъркал.

И аз бях предал Блеър. И аз я нараних, но тя ми прости. Тя умееше да прощава. Не бях сигурен, че на нейно място аз бих го сторил.

— Не я заслужавам. Вероятно съм копелето, родено с най-голям късмет на тоя свят.

Дийн се засмя от сърце.

— Радвам се, че те кара да се чувстваш така, защото животът не пощади и теб. Иска ми се да бях направил повече за теб. Дъщерята на Киро е с нас от известно време. Харлоу всъщност е… най-големият проблем на Нан. Сестра ти не е никак щастлива, че Киро има дъщеря, за която се грижи. Киро може и да не е прекарал кой знае колко време с Харлоу, но поне е направил така, че тя да има всичко, от което се нуждае. Баба й я отгледа добре. Момичето е много мило. Направо не е за вярване, че е дете на Киро. Баба й почина неотдавна и горкото дете е малко объркано и не е особено щастливо от факта, че трябва да живее в Лос Анджелис.

Бях виждал дъщерята на Киро само два пъти. Бяхме деца и Киро я доведе на гости у дома. Помнех само големите невинни очи и колко тихо говореше, сякаш шепнеше. Преди две години я срещнах пак, когато бях на гости при Дийн. Беше пораснала, но бе все така невинна. Много скромно и срамежливо момиче. Разбирахме се супер добре онзи уикенд. Тя остана в къщата почти през цялото време. Киро също. Това беше единственият път, когато излязох да купонясвам с групата без Киро, който за първи път си остана у дома с нея. Дийн каза, че много я пази и не дава косъм да падне от главата й.

Изобщо не можех да си представя, че Нан е способна да приеме съществуването на това момиче. Вероятно го ненавиждаше. Проблем, с който трябваше да се справя.

— В мига, в който Блеър е готова, тръгваме и аз ще се разправям с Нан. Тя има нужда да поговори с някого, който я обича. Знам, че е наранена и несигурна. През целия си живот е била така.

— Нося кафе и пай. Някой иска ли? — попита Блеър, която точно влизаше в хола. Пак беше завързала престилката около коремчето си.

Когато видях очертанията на малкото бебе зад подутото й коремче, първобитният инстинкт да я грабна и да я браня се събуди в мен. Станах и тръгнах към нея.

— Те могат и сами да си вземат кафе и пай — казах и увих ръка около кръста й.

— Знам, но аз нямам нищо против да ги донеса.

Знаех, че тя няма нищо против. Аз имах. А като я гледах така усмихната и щастлива, исках да я направя още по-щастлива, да я глезя, да й предоставя всичко, което имам.

— Само за няколко минути — уверих я и я поведох по стълбите нагоре.

— Ръш, какъв е проблемът? — попита тя.

Сложих ръка на гърба й я насочих към кабинета, в който бях обещал да я вкарам преди малко. Никой вече не използваше тази стая. Време беше да я посъживим.

— Предложи десерт, нали? Е, аз си искам моя — казах, заключих вратата зад гърба си и после я притиснах към големия кожен стол. — Сядай.

Тя побърза да изпълни заповедта ми и потъна в кожата. Коленичих пред нея и вдигнах късата й рокличка над бедрата точно така, както си го бях представял през целия ден от сутринта. Тя с радост разтвори краката си. Розовите й бикини имаха забележимо мокро петно. Вдишах аромата й. Ухаеше божествено.

— Ръш — прошепна и се облегна назад. — Не бива да се бавим много, не сме сами.

Искаше ми се всички да си идат.

— Няма да се бавим. Обещавам. Трябва само да се погрижа за нещо много важно.

Прокарах пръст по мокрото петно на бикините й.

— Моето момиче се нуждае от специално внимание.

Блеър простена тихичко. Обожавах този звук. Закачих пръсти на бикините й и ги плъзнах по краката й. Когато стигнах до високите токчета, които бе обула, събух всяка обувка поотделно. Старателно и бавно. После пуснах всичко на пода до стола.

Вече усещах аромата на възбудата й. Сложих длани на коленете й и я разтворих още повече. Клиторът й беше пред очите ми — набъбнал, лъскав… и ме молеше да го докосна.

— Облегни се назад — казах и тя веднага се подчини. Знаех колко силно го желае. — Сложи този крак на облегалката на стола, а другия пусни на пода.

Гледах как се разтваря пред мен и после прокарах нос по вътрешността на бедрото й. Вдишвах безумния й аромат, наслаждавах му се. Кракът й трепереше под допира ми. Докоснах набъбналата от потребност алчна малка точица и веднага покрих устата й с длан, за да заглуша вика й.

— Готова ли си? Сега ще се почувстваш много по-добре — казах и притиснах палеца си към клитора й.

— О, господи! Моля те, Ръш. Имам нужда от теб — умоляваше тя и вдигна таза си до лицето ми.

— Мамка му, ухаеш зашеметяващо.

— Моля те — извика отчаяно.

Не исках да я оставям да чака и да се моли. Прокарах език по розовата й нежна кожа, която бе готова за мен, и после го плъзнах в горещата й влага. Тя притискаше ръка върху устата си, за да заглуши стоновете си. Тялото й трепереше. Вкусът й беше уникален. Винаги е бил такъв, но откакто забременя, беше напълно неустоим. Можех да я дразня с часове, да я карам да свършва върху езика ми безкрайно много пъти и никога нямаше да ми омръзне. Бях напълно пристрастен.

— Няма нито един десерт на света с такъв божествен вкус — простенах и засмуках клитора й.

Прокарах пиърсинга си по него няколко пъти, а треперливите стонове от гърлото й ми подсказаха, че е близо до оргазма.

— Тихичко. Само ти помагам да се почувстваш по-добре. Отпусни се. Ще смуча и ближа пичето на моето момиче, докато не може да търпи повече и свърши в устата ми. Искам да усетя вкуса на оргазма й.

Знаех, че думите ми можеха да я докарат до ръба, и точно така и стана. Тя простена задавено и тазът й се притисна към устата ми. Този вкус, към който определено бях развил зависимост, се изля в устата ми, докато тя леко се отдръпваше назад и издаваше звуци на екстаз и удоволствие и дори на страх от силата на оргазма.

— Ръш, не! О, боже, няма да мога да заглуша това — продължаваше да стене и да скимти, но аз я държах на място и продължавах да облизвам гънките около устните й, потапяйки отново езика си в нея. — Ръш, моля те, няма да мога да… усещам още един… Искам да викам. О… о… Ръш… — Тя трепереше, цялото й тяло се люлееше пред очите ми.

Начинът, по който реагира, ме подлуди. Знаех, че много скоро ще свърши пак. Бях ужасно възбуден. Пенисът ми вече пулсираше болезнено, притискаше се в ципа ми. Ако Блеър свършеше пак, бях повече от сигурен, че и аз ще свърша, но в дънките си. Скочих и за по-малко от две секунди свалих и тях, и боксерки, и всичко… стиснах я за бедрата и тласнах в нея.

— Мамка му! — извиках.

Стените на влагалището й се свиваха около пениса ми от втория оргазъм и докато свършваше, сега вече не покри устата си с ръка — беше напълно изгубена в насладата.

Главата й бе клюмнала назад, тялото й се гърчеше под мен. Буквално беше подивяла. Самата гледка бе достатъчна, за да ме изстреля отвъд ръба. Излях облекчението си в нея. С всеки гъст изблик на удоволствието ми тя простенваше, викаше, скимтеше. Краката й бяха сключени зад гърба ми. Щом се усети напълно изтощена и заситена, тя ги отпусна на стола. На устните й играеше задоволство. Очите й бяха натежали, а клепачите притворени.

— Дори не ми пука, че някой може да ни е чул… Това много ли е лошо? Беше толкова хубаво и забравих да се тревожа за всички останали — каза тя.

Наведох се, целунах я и казах:

— Ако не искат да ни слушат, няма какво да правят в дома ми.

— Ръш, ще ме побъркаш.

— Това е добре. Не бих и искал да е по друг начин — казах усмихнат до ушите.