Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (43)

Ръш

Уудс стоеше пред клуба и спореше с Анджи, или Анджела, или Анджелина… За бога, все не можех да й запомня името. Идваше от време на време в града, появяваше се, после изчезваше. Мисля, че когато бяхме в гимназията, Уудс я чукаше, когато тя пристигаше тук през лятото. Баща й и семейството на Керингтън бяха в един и същи бизнес и Грант предполагаше, че Уудс ще се ожени за нея, но после се появи това момиче Дела. Според мен това напълно бе променило нещата. Или пък не.

Последно разбрах, че Дела не била арестувана и всичко било само леко недоразумение, но Уудс вдигнал полицията на крак. Само дето не ги подпалил заради нея.

Това момиче, за чието име така и не се сетих, бе сложило длани върху ръцете му и сякаш го умоляваше за нещо. Не бях сигурен, че е редно да се намесвам в разговора, но момчето, изглежда, имаше нужда от помощ. Вече си имаше достатъчно проблеми, откакто баща му почина. Никой не беше подготвен, но на Уудс му дойде като ледена кофа с вода. За една нощ всичко се стовари върху раменете му.

— Махни се от мен, Анджелина. Кълна се, ако не ме оставиш на мира, мамка му, ще ти извадя ограничителна заповед — каза той гневно и избута ръцете й от тялото си. Като ме видя, ме погледна с облекчение. — Хей, Ръш, за събирането ли си тук?

Нямах никаква за представа за какво говори и можех да се обзаложа, че това нещо го измисли сега, за да се отърве от нея.

— Да — отговорих.

— Това не е краят, Уудс. Кълна се, не е краят. Правиш огромна грешка — изкрещя тя, когато той я заряза и тръгна към мен.

— Махни я от мен, по дяволите, помогни ми да я разкарам — промърмори, докато минаваше край мен.

Обърнах се и закрачих след него. Бях дошъл да говоря с Бети да гледа бебето утре вечер, за да излезем с Блеър на вечеря, но май трябваше да поприказвам първо с Уудс.

Той отвори вратата и дори не се обърна да погледне дали съм зад него.

— Най-лудата шибана кучка, която съм срещал — започна да псува, когато бяхме на безопасно разстояние от нея. После изръмжа ядно и прокара ръце през косата си. — Бягах, вече си бях стегнал багажа да изчезна. Щях да направя номера на Трип. Щях да взема Дела и заедно да зарежем всичките тези лайна тук. Баща ми ме притискаше прекалено силно за този брак и аз бях решил, че приключвам с тях. И после да вземе да умре. В завещанието му пише, че на двадесет и четвъртия ми рожден ден това място става мое. Това е след два месеца. Още дядо ми го е завещал на мен и условията са били такива, че баща ми да няма друг избор, освен да ми го остави. Сега не мога да избягам, нали? Всичко това е мое. Обичах дядо си, но гледай как ме прецака. Господи, колко е объркано всичко сега. В момента трябва да се концентрирам само върху Дела, да започне да се възстановява. Нямам време да се занимавам и с това. Нищо не знам, Ръш, нищичко. Мамка му, НИЩО НЕ ЗНАМ. Баща ми не ме допусна до бизнеса си. Не, не става дума за самото заведение, това го знам. Но бизнес аспектът на нещата… Не ме пусна да видя нищо. Все казваше, че трябва да си заслужа мястото.

После пак изпъшка гневно и започна да крачи като обезумял напред-назад.

Не знаех за какво говори, честно, не разбирах, но Уудс очевидно имаше огромен проблем. Нуждаеше се от Грант, не от мен. Не бях човекът, с когото да си споделя. Не ме биваше за задушевни разговори и изповеди.

— Уудс? — Една дребничка брюнетка с огромни сини очи влезе през вратата и се взря в него тревожно. — Какво става?

Уудс буквално се разтопи пред очите ми. Той направи две огромни крачки и я придърпа в ръцете си, сякаш някой можеше да я докосне и да й навреди, а той трябваше да я брани.

— Дела, добре ли си? Успя ли да поспиш до по-късно? — попита с такъв нежен глас, че започнах да се питам дали изобщо познавам този човек.

Тя кимна и плъзна ръце около кръста му.

— Да. Тази сутрин всичко беше добре. Престани да се тревожиш — каза тя. После обърна глава и ме погледна.

— Дела, това е Ръш Финли. Познаваш съпругата му Блеър. Ръш, това е моята Дела.

Неговата Дела? О, сега разбрах какво му става! Момчето беше хлътнало. Влюбено до ушите. Не можех да скрия огромната си усмивка, защото това чувство ми беше толкова познато. Мътните ме взели! Какво безшумно щастие бе, че Уудс се беше влюбил в друга жена. Сега нямаше опасност да души край моята.

О, Дела, благодаря ти!

— Радвам се да се запознаем — каза тя.

— И аз се радвам.

Момичето нямаше никаква представа колко доволен бях от това стечение на обстоятелствата.

Уудс Керингтън влюбен!

Най-хубавото нещо, което се случи тази седмица.