Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (17)

Ръш

Нан плачеше с глас. Колкото и да беше зла, сърцето ми се късаше заради нея. Тя беше моята малката сестра, бяха постъпили лошо с нея. И двамата й родители се бяха отнесли по жесток начин. Откакто се помня, все се опитвах да й давам обичта, от която се нуждае, но очевидно само аз не стигах. Една от тези две карикатури, които я бяха създали, трябваше да я приеме и обикне.

— Тя ме мрази — изхлипа Нан. — Пред очите на Киро ме накара да се почувствам като истинска глупачка. Изобщо не я интересува, че полагам толкова много усилия да го предразположа да се сближи с мен.

Бях сигурен, че Нан е предизвикала Блеър да каже всички тези неща, но не изрекох съмненията си на глас. Бях изнервен до краен предел след един час опити да я накарам да се успокои и да говори с мен. Имаше нужда от човек до себе си и бях напълно сигурен, че аз съм единственият на тази планета, който всъщност се интересуваше от нея и от проблемите й.

— Знам, че я обичаш, но тя е зла. Студена и зла. Помниш ли как ми насочи пистолета в лицето?

Нан подсмръкна и избърса мокрото си лице.

— Това беше различно. Майка ни и Ейб току-що бяха разбили на парчета целия й свят, а ти я тормозеше.

Нан се изкиска.

— Винаги ли ще я защитаваш? Дори когато ми се подиграва и когато се присмива на потребността ми от родител? Пред очите на Дийн. Пред Харлоу. Пред Киро. Изобщо не я интересуват чувствата ми.

Блеър беше бременна и самата тя трудно успяваше да контролира хормоните си. Въпреки това щеше да се наложи да поговоря с нея да си мълчи пред Нан. Колкото по-бързо успеех да събера Нан и Киро, толкова по-бързо щях да измъкна Блеър от този ад. Нямаше как да жонглирам между Блеър и сестра ми. Беше прекалено много.

— Не е трябвало да ти казва… каквото ти е казала, но и ти не е трябвало да казваш това, което предполагам си й наговорила.

— Нищо не съм й наговорила! Тя ме гледаше с такава омраза.

Блеър имаше много причини да мрази Нан, но когато настоя да дойдем да се видим с нея, мислех, че вече й е простила или че поне се опитва да го стори. Очевидно съм грешал.

— Аз ще имам грижата за Блеър. Това няма да се случи втори път, но ти трябва да започнеш да търсиш начини да се освободиш от омразата и горчивината, Нан. Не мога да ти помогна, ако продължаваш да се държиш така пред Киро. Той е свикнал с Харлоу, но не е свикнал с теб. Харлоу е тиха, самостоятелна. С такова момиче никой няма проблем да живее и предполагам, че Киро го е разбрал още когато тя е била малка. Трябва да си наясно, че Киро няма да те приеме такава, каквато си. Той е легенда. Хората го боготворят и той живее благодарение на тяхната любов и възхищение.

— Мразя живота си… Понякога си мисля, че за всички би било по-лесно, ако просто сложа край.

Усетих силна болка в гърдите, придърпах я и я стиснах в прегръдката си.

— Не можеш да го направиш, защото те обичам. Искам те в живота си. Заслужаваш щастие, Нан. Потърси този шанс, направи го за себе си. И никога, абсолютно НИКОГА не говори така.

Тя кимна с глава, опряна в гърдите ми, и пак заплака. Питах се дали някой ден наранената ми сестра ще успее да излекува раните си.

Върнах се в къщата след часове. Оставих Нан в хотела й. Тя отказваше да спи под един покрив с Харлоу и Киро. Бях пуснал съобщение на Блеър. Две дори, но тя не ми бе отговорила. Започвах да се тревожа. Опитвах се да се успокоя, че просто е заспала.

Побягнах към стаята ни, отворих и я намерих да спи свита в леглото. Беше по роклята, с която слезе на вечеря, и ми се стори, че й е студено. Започнах да я събличам много внимателно, за да не я събудя, но не исках и да й е неудобно, докато спи. Когато успях да я съблека, придърпах одеялата и я завих.

Не можех да повярвам, че Блеър е нападнала Нан, но пък и Нан никога не би ме излъгала — беше категорична, че Блеър се е нахвърлила върху нея. Вероятно се дължеше на хормоните й. Наведох се и целунах косата й. После тръгнах към банята за душ. Беше минал само ден, откакто дойдохме, и вече бях с изопнати нерви, стресиран до побъркване и исках да си заминаваме.

Точно когато главата ми докосна възглавницата, някой започна да блъска по вратата… или поне ми се стори, че са минали само секунди. Блеър се размърда в ръцете ми. Отворих очи — слънчевите лъчи се излизваха през прозореца. Значи, все пак бях поспал малко.

— Кой тропа? — прошепна Блеър сънливо.

Не ми харесваше някой да буди Блеър по този начин. Знаех, че е чакала до късно да се прибера.

— Не знам. Стой тук — отговорих, целунах я, станах от леглото и навлякох дънките си.

Отворих гневно вратата. Баща ми. С махмурлук и побеснял.

— Имаш да разчистваш лайната, които си забъркал. Не знам какво, по дяволите, си наговорил снощи на Нан, но тя си мести киселия задник тук — изрева той.

Това беше стъпка в правилната посока, нали? Тя имаше нужда да й бъде предоставен шанс баща й да я опознае. Това щеше да е хубаво и за двамата.

— Е, в такъв случай разговорът ни е помогнал. Време е Киро да я приеме и да се реваншира за загубеното време.

Дийн се изсмя.

— Няма да се случи, Ръш. Това, което правиш, е да целуваш задника на сестра си и да й обещаваш невъзможни неща. Киро си е Киро. Той не е баща, никога не е бил. И ако Нан иска татко, няма да го намери.

Може би, но поне трябваше да й помогна да опита.

— Просто си вдигай задника и отивай, преди адът да се отворил под нас — каза Дийн, обърна се и се отдалечи с бързи крачки по коридора.

Затворих вратата и се насочих към Блеър. Вече беше седнала в леглото, косата й бе рошава от съня, а завивката беше плътно притисната към голите й гърди. Исках да се върна в леглото при нея, само това исках, и да забравя всички тези глупости с Нан.

— Съжалявам — казах, докато пристъпвах обратно към леглото.

Тя не изглеждаше щастлива.

— Кога се прибра снощи?

— Късно. Оказа се много по-трудно да я укротя, отколкото си мислех. А и тя не ми съдейства особено.

Блеър кимна сковано и погледна надолу. Седнах на леглото до нея и плъзнах пръст под брадичката й, за да я накарам да ме погледне.

— Хей, какво има?

Тя въздъхна тежко.

— Можеше да се обадиш. Чаках да се обадиш, заспах от изтощение да се притеснявам за теб.

— Обадих се. Ти не вдигна.

Блеър взе телефона си и го погледна.

— Било е след единадесет. Вече бях заспала. Искам да кажа, че можеше да се обадиш малко по-рано.

Права беше. Трябваше да й звънна. Проклетите Нан и Киро… Нямаше да поставя Блеър на второ място след когото и да било. Нямаше да направя същата грешка. Бях се заклел, че тя ще е на първо място винаги.

И въпреки това снощи я разочаровах.