Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (42)

Блеър

— Искам да съм в теб — прошепна Ръш в ухото ми и целуна линията на челюстта ми. Ръцете му вече бяха под тениската ми и пътуваха нагоре. Аз вече събличах неговата. Той се засмя и вдигна ръце да ми помогне и веднага след това махна и моята тениска.

— Мамка му, пораснали са за една седмица — каза тихо и ги обхвана в дланите си. — Има ли… нещо като мляко в тях?

— Не — засмях се.

— Полагам огромни усилия да не мисля за тях като мъж, а като татко, но не мога — призна и ме погледна през гъстите си мигли, след което засмука едното ми зърно.

Простенах силно и хванах главата му, за да не му позволя да се отдръпне. Сега зърната ми бяха станали още по-чувствителни. С всяко захапване и засмукване клиторът ми пулсираше. Сякаш имаше директен нерв между тях.

— Махни тези бикини — каза, но не ме дочака, а направо започна да ги дърпа надолу. Пусна зърното ми, но само за да засмуче другото. — Мамка му — простена и вкара пръста си в мен. — Винаги мокра и готова за мен.

Пресегнах се към токата на колана му и започнах да разкопчавам джинсите му. Исках го гол.

— Още не — каза, премести ме да седна до него и добави: — Първо искам да те вкуся.

Гледах как разтваря краката ми и вдига таза ми, за да ме доближи до устните си.

Топчето на езика му се плъзна по клитора ми. Полудявах.

— Харесва ми, когато започнеш да си губиш ума — каза с дяволита усмивка.

А аз обичах, когато ме караше да си губя ума.

Пръстът му се плъзна в горещата ми влага, докато продължаваше да ме изтезава по най-сладкия начин. Този див, невероятно сексапилен мъж беше мой. Понякога ми беше трудно да разбера как се случи, но бях благодарна за онзи миг преди четири месеца, когато се появих пред вратата му.

Той се изправи и бързо смъкна джинсите и боксерките си. Колко беше красив! Нищо не можеше да го направи по-съвършен. Освен…

— Ръш?

— Да?

— Можеш ли да си направиш пиърсинг на зърната? — попитах, изненадана от собствения си въпрос.

— Искаш да си направя пиърсинг на зърната, а? — засмя се той.

Кимнах и прокарах ръце по гърдите му.

— Харесвам пиърсинга на езика ти…

Той целуна врата ми, прокара ръка по бедрото ми и я закачи под коляното ми.

— Ще го целуваш ли да успокоиш болката? Чувал съм, че е болезнено.

— Обещавам да се погрижа да не те боли — усмихнах се.

— Каквото пожелаеш, бебо. Само не ме карай да правя дупки по нещо, което е на юг от кръста ми.

Не бях помислила за това, но преди да кажа каквото и да било, Ръш беше в мен и тласкаше. Всяка мисъл се изпари от главата ми. Светът отново беше перфектен.

— Мамка му, кога пак стана толкова тясна? — ръцете му трепереха. Отметнах глава назад и повдигнах таза си. Така беше по-добре. Всичко беше по-добре. Не бях предполагала, че може да става все по-хубаво.

— Сега съм по-чувствителна — успях да кажа и задуших вика си.

— Боли ли? — попита и започна да се изтегля назад. Хванах го за задника и го придърпах обратно в мен.

— НЕ! Хубаво е, много е хубаво. Моля те, Ръш. Невероятно е.

Ръш простена и влезе до края.

— Няма да издържа дълго. Прекалено е тясно, ще свърша.

Спря и се изтегли назад. Бях толкова близо, не исках да спира. Всеки тласък пълнеше тялото ми с изумително сензационно усещане. Избутах го назад с цялата останала в тялото ми сила. Той беше седнал, а аз се покатерих и го яхнах. Седнах върху него алчно и нетърпеливо.

— Мили боже! — извика и уви косата ми около юмрука си.

Слизах надолу и се вдигах нагоре все по-бързо и нетърпеливо. Тялото ми се подготвяше за екстаза.

— Бебо, ще свърша! — извика той с такова ожесточение, че може би точно това ме изстреля нагоре заедно с него. Виках в устата му, треперех от конвулсиите, смучех езика му, а той ме държеше да не падна, докато спазмите ми утихнат.

Седяхме и дишахме тежко в мълчание. Влагалището ми продължаваше да се свива около него, конвулсиите ми бяха безкрайно дълги. Всеки път, когато ги усетеше, той простенваше.

Когато възвърнах способността си да говоря, наклоних глава на една страна и го погледнах.

— Какво се случи?

Той поклати глава и се засмя.

— Не знам. Стопи ми лагерите от чукане. Кълна се, тази вечер ще се запише в дневника на бебето. Не съм предполагал, че може да стане още по-хубаво, но съм грешал. Исусе, ти си истинско зверче!

Зарових лице във врата му и се засмях.

— Силно се надявам това да не се дължи на бременността ти, защото ако е така, ще ходиш бременна през следващите тридесет години.