Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (39)

Ръш

Седем дни, бяха минали цели седем дни и Нан не бе отворила очи. Майка ми минаваше все по-рядко. Грант беше единственият, който идваше редовно и оставаше край мен. Ейб минаваше за по няколко минути всеки ден. Пак бяхме Нан и аз срещу целия свят.

— Трябва да й се обадиш — каза Грант след минути мълчание.

Знаех за кого говори. Не спирах да мисля за Блеър и се чувствах виновен, че единствената мисъл в главата ми, докато гледам лицето на Нан, е за Блеър.

— Не мога — не го погледнах, защото веднага щеше да види в очите ми, че всяка надежда ме е напуснала.

— Не е честно спрямо нея. Уудс каза, че не е ходила към клуба и не се е обаждала от три дни. Опитал се е да разбере нещо чрез Бети, която му е казала, че не е сигурна, че Блеър ще остане още дълго в града. Просто трябва да й се обадиш.

Да, това беше най-доброто за нея — да ме напусне. Защото как можеше да остане с мен, ако постоянно се разкъсвах между сестра си и нея? Аз не успях да опазя Нан! Как Блеър щеше да ми се довери, че мога да я опазя, да я браня и защитавам.

— Тя заслужава някой по-добър — казах на глас това, което отдавна си повтарях наум.

— Да, така е, но тя иска само теб.

Господи, как заболя. И аз исках нея. Исках и бебето ни. Исках онзи живот, който си позволих да си мечтая, че можем да имаме. Как можех да й го дам, ако сестра ми не отвореше очи? Щях да изгния от вина и тъга. Нямаше да бъда онзи мъж, когото тя заслужаваше. Това щеше да ме яде като отрова и в крайна сметка никой нямаше да има никаква полза от мен.

— Не мога — това беше моят измъчен отговор.

Грант изпсува, стана, гневно метна якето си на пода, излезе и затръшна вратата.

Той не разбираше. Никой не разбираше. Гледах стената. Празнината и безчувствеността започнаха да ме изпълват. Губех всичко, което си бях позволил да обичам.

Вратата се отвори. Вдигнах поглед, очаквайки, че Грант се е върнал, но не беше той. Беше Ейб. Не бях в настроение да се виждам точно с него. Този човек бе изоставил и двете жени, които обичах най-много на света.

— Защо, по дяволите, си дошъл? Така или иначе не ти пука — казах с отвращение.

Той не отговори. Тръгна към стола, който Грант току-що бе освободил. Никога досега не бе сядал, винаги бе оставал само за няколко минути. Фактът, че едва сега се накани да седне, не ми се понрави. Исках да съм сам.

— О, пука ми. Майка ти не знае, че съм тук. Няма да одобри това, което възнамерявам да ти кажа, но считам, че заслужаваш да знаеш.

Не исках да слушам, нямаше с какво да привлече вниманието ми. Колкото по-бързо си кажеше, каквото имаше да казва, толкова по-бързо щеше да се разкара.

— Нанет не е моя дъщеря. Майка ти винаги го е знаела. Искаше Нан да е моя, но това беше невъзможно дори само от биологична гледна точка. Когато ми се обади, бяхме разделени от повече от осем месеца. Току-що бе разбрала, че пак е бременна, и беше изплашена. Все още беше влюбена в баща ти, а аз никога нямаше да мога да се съревновавам с рок легендата Дийн Финли. А аз исках самият аз — само аз — да съм достатъчен за жената, която ме обикне. А за Джорджиана аз никога нямаше да съм достатъчен. Но я обичах и се тревожех как ще се справя сама с още едно дете. Бях млад и толкова глупав. Отидох при нея и тя предложи да се оженим. Казах й, че трябва да си помисля.

Той млъкна, а аз все още не можех да осъзная факта, че Нан не е негово дете.

— Когато отидох при нея, тя те даваше на баща ти при всяка възможност и излизаше с приятели, сякаш не беше бременна. Не ми казваше кой е бащата. Бях на ръба да се откажа от всичко и да си вдигна багажа, когато Ребека дойде да я види — очите му омекнаха и ги затвори за секунда. Никога не бях виждал този мъж да говори с толкова много емоция. — Тя беше приказна, прелестна. Дълга руса коса, сякаш самите ангели бяха тъкали всеки косъм от злато. Най-големите зелени очи, които някога бях виждал. Дяволски сладки и меки. Тя те обичаше. Не й харесваше, когато майка ти те водеше при баща ти. Тревожеше се, че не е безопасно за теб — толкова малък сред група рок музиканти. Тя се грижеше за теб, когато Джорджиана излизаше и не се прибираше по цели нощи. Правеше ти палачинки с ушички като на Мики Маус и ти я обожаваше. Бях толкова силно привлечен от нея, че не можех да си тръгна. Майка ти реши да ни използва за известно време, понеже се грижехме за теб. Ребека не искаше да си тръгне, защото се тревожеше за теб. А аз не си тръгнах, защото се влюбих в Ребека.

Това не беше историята, която майка ми ми беше разказвала. Това не беше историята, с която бях заблуждаван толкова години и в която бях принуден да вярвам. Но знам, че когато видях Блеър за пръв път… аз някак… я познавах. Сега вече започвах да разбирам защо.

— Една вечер майка ти се прибра пияна. Беше вече в доста напреднала бременност. И тогава каза, че Дийн е бащата на бебето й. Бях бесен, че е пила, и още по-бесен, че баща ти й го е причинил за втори път, без да има никакво намерение да се ожени за нея. Ето защо му се обадих и поисках да се видим. Разговорът не мина добре. Той каза, че бебето не е негово. Каза, че ако има и един процент вероятност да е негово, веднага с радост би го признал, но не било от него, защото от няколко месеца майка ти имала сексуална връзка с вокала на групата. Бащата на бебето бил Киро и… е, ти си израснал край тях и знаеш що за човек е Киро. Със сигурност не е от онези мъже, от които стават добри бащи.

Киро беше баща на Нан? Зарових лице в дланите си. Спомените се връщаха. Киро в дома ни, Киро крещи на майка ми и я обвинява, че е откраднала детето му, Киро нарича майка ми евтина курва и казва, че се надява един ден момичето му да не се превърне в копие на майка си. Това бяха спомени, които или бях забравил, или нарочно бях блокирал.

— Покрай всички тези драми Ребека и аз станахме много близки. Дийн те взе и каза, че ще се погрижи за детето си. Майка ти псуваше и проклинаше Бека, обиждаше я и накрая я блъсна по стълбите. И тогава ни изгони от къщата. Същата тази вечер видя как се опитвам да целуна Бека. И след това ние я напуснахме. Бека плака много, защото се тревожеше за теб.

Когато Ейб говореше за жена си, виждах само лицето на Блеър. Това сладко невинно лице. Гърдите ми щяха да гръмнат, сърцето ми да излети през ребрата.

— Предложих брак на Бека и тя се съгласи. Няколко седмици след медения ни месец разбрахме, че е бременна с близнаци. Тези момичета бяха моят свят. Обожавах земята, по която ходеха. Нямаше ден, в който да не съм бил благодарен за живота, който Бог ми бе дал.

Той спря и едва успя да преглътне страдалческия си стон.

— Тогава един ден с Вал се връщахме от спортния магазин. Бяхме ходили да й купим маратонки за волейбол. Краката й бяха пораснали през лятото, но Блеър все още носеше същият номер. Бяха еднояйчни и никой не можеше да ги различи, но Блеър се очертаваше като по-дребничката от двете. Смеехме се и пеехме с радиото. Беше някаква глупава момчешка група. И аз не видях… не видях червения светофар. Удариха ни от страната на Вал. Беше камион, който се движеше със сто километра в час.

Той млъкна и прокара ръка по лицето си, за да избърше сълзите.

— Изгубих моето бебче, моето златно момиче. Не обърнах внимание. С нея загубих и жената, която обичах повече от всичко на света. Бека не можеше да ме погледне. Загубих и другото си дете — Блеър се бе превърнала в празна черупчица, сянка на момичето, което беше. И тогава ти се появи със снимката на Нанет, и вместо да я захвърля и да бъда истински мъж за семейството си, аз избягах. Казвах си, че заслужават повече, нещо по-добро от мен. Никога нямаше да мога да им върна това, което беше, нямаше да мога да им дам това, което трябваше да им дам. Щях само да ги наранявам. Пак и пак. И ги изоставих. Мразех се. И сега се мразя. Но аз съм слаб мъж. Когато разбрах, че Бека е болна, не спрях да пия с месеци. Мисълта за свят без Бека беше невъзможна, непоносима. Но не можех да събера сили да отида и да видя болната си умираща жена, която обичах, обичам и винаги ще обичам. Бях погребал едната си дъщеря. Не можех да погреба и съпругата си. И понеже бях слаб, оставих моето малко момиче само да погребе майка си. Никога няма да си простя за това — млъкна и най-сетне погледна встрани. — Това, което виждаш пред себе си, е един егоист, който мисли само за собственото си оцеляване. И си прав, когато казваш, че не заслужавам любов и прошка. Не търся прошка. Майка ти и Нан ме искаха. И двете се правеха, че ме искат. Аз можех да се преструвам с тях. Истината е, че майка ти е точно толкова повредена и изгубена, колкото съм и аз. Нейните причини са други, но и двамата сме празни отвътре. Исках да кажа на Нан преди три месеца, но тогава Блеър ми се обади. Тя имаше нужда от мен, но аз нямах какво да й дам. Излъгах я. Не знаех много за теб, не те познавах достатъчно добре, но знаех едно — ти обичаш свирепо, истински и отдадено. Би направил всичко за сестра си. Не се съмнявах, че в мига, в който видиш Блеър, тя ще ти влезе под кожата. Тя има нежния, състрадателен, сладък и ароматен нрав на майка си. Вал имаше моя нрав. Но Блеър… тя беше моята Бека. Всеки мъж, който я погледне, би се влюбил в нея. Затова я изпратих при теб.

Той избърса сълзите си, а аз… аз бях онемял.

— Не се превръщай в мъжа, който съм аз. Не я разочаровай така, както я разочаровах аз. Заслужаваш жена, заради която сам ще изградиш себе си като качества и добродетели. Направи това, което аз не направих. Бъди мъж.

След това стана, обърна се и излезе.