Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (33)

Ръш

— Къде е тя, Бети? — извиках и излязох от стаята на Блеър. Стисках телефона, който бях оставил. Разбира се, тя бе отказала да го вземе.

— Фактът, че дори не знаеш къде е, ме кара да те мразя още повече — изрева насреща ми тя и блъсна вратата на кухнята.

Какво, за бога, й ставаше и на нея. Какъв кошмарен ден. Казах на майка ми, че трябва да си намери друга къща, и после казах на всички, че имам намерение да се оженя за Блеър, и после подивях и ги изгоних до един от къщата. Е, не всички откачиха. Бащата на Блеър беше доволен от развоя на събитията. Майка ми и Нан буквално бълваха огън и жупел. Прекарахме няколко часа в луди крясъци и отправих такива закани, които съвсем сериозно имах намерение да изпълня. В понеделник Нан заминаваше обратно в колежа. Щеше да остане там до зимната ваканция, която обикновено прекарваше с приятели във Вейл. Така правеше всяка година. Аз също ходех там всяка зима, но тази щях да остана.

— През последните четири часа трябваше да се разправям със семейството си, да изритам Джорджиана от къщата, а повярвай ми, не ми беше никак лесно да им кажа, че имам намерение да поискам ръката на Блеър. Битката не беше никак лесна. Така че — прости ми, ако имам нужда някой да ми напомни къде е Блеър!

Бети блъсна шишето с вода на плота и ме изгледа с невиждано отвращение. Защо ли бях решил, че новината за предложението за брак ще я зарадва или поне ще я накара да погледне на мен малко по-снизходително. Нищо такова не се случи.

— Надявам се да не си купил пръстен.

Писна ми от нейните игрички.

— Кажи ми къде е — изревах.

Бети сложи ръце на плота, облегна се напред и ме погледна с такова презрение, каквото не бях подозирал, че може да се побере в човешката душа.

— Да. Изгориш. В. Ада.

Мамка му! Какво бях направил сега пък?

Вратата се отвори и Блеър влезе с усмивка, която веднага се стопи, когато очите й срещнаха моите. Беше бясна. Не, нещата не отиваха на добре.

Тръгнах към нея, но тя започна да отстъпва назад.

— Да не си посмял — каза и вдигна ръце пред себе си да ме предупреди да не я докосвам и дори да не се доближавам до нея.

Държеше нещо като снимки. Какви бяха тези снимки? Да не би някой да й е дал мои снимки с някое момиче, с което съм бил преди? Нещо, което отдавна е заминало и забравено? Това ли беше?

— Това да не би да е… каквото си мисля? — попита Бети и ме избута от пътя си. — Боже! Чу ли сърцето? — Блеър кимна и й подаде снимките.

А когато чух въпроса на Бети, сякаш някой разтвори гърдите ми и изтръгна всичките ми вътрешности. Започвах да разбирам. Днес беше четвъртък. Консултацията на Блеър. Беше се обадила да ми напомни, а аз й бях затворил телефона.

— Мамка му. Блеър съжалявам. Трябваше да се разправям със…

— Семейството ти. Знам. Нан ми каза, когато се обадих втория път. Не искам да ти слушам извиненията. Искам да си тръгнеш — гласът й беше равен. Никаква емоция.

Тя насочи цялото си внимание към Бети и започна да й показва снимките.

— Ето, точно тук. Можеш ли да повярваш? Това малко нещо е в мен?

Бети отмести презрителния си поглед от мен и погледна снимката. Устните й се разтегнаха в усмивка.

— Изумително!

— Мога ли да погледна? — попитах със страх, че ще ми откаже или ще пренебрегне молбата ми.

Тя взе снимките от Бети, подаде ми едната.

— Това малко нещо, което изглежда като грахово зърно, е… нашето бебе.

„Нашето бебе“ прозвуча като казано насила. И не можех да я виня.

— Сърцето му добре ли е? Искам да кажа дали бие нормално? — попитах, докато гледах снимката.

— Да, казаха, че всичко е добре. Ако искаш, можеш да запазиш тази снимка. Аз имам още три. Но сега искам да си вървиш.

Никъде нямаше да ходя. И Бети, колкото и да се правеше на страж, пак нямаше да ми попречи. Щях да кажа всичко пред нея, ако се налагаше, но нямаше да изляза от апартамента.

— Майка ми и баща ти дойдоха най-неочаквано и разбира се, неканени рано тази сутрин. Нан заминава за колежа в понеделник, майка ми мислеше, че и аз ще заминавам скоро, и се беше понесла с целия си багаж да се нанася обратно в къщата. Казах й, че няма да заминавам никъде и че трябва да си потърси някъде другаде апартамент. Казах им също, че оставам тук, докато ти решиш къде искаш да живеем. И че имам намерение да се оженя за теб — лицето й пребледня. Въобще не бях очаквал, че ще реагира така. — Никой не прие новините особено добре. Имаше разгорещени дебати и крясъци. Часове наред писъци и заплахи. Когато ми се обади, точно им бяха казал, че искам да се оженя за теб, и буквално целият ад се бе стоварил върху главата ми. Щях да ти се обадя, след като набутам майка ми и Ейб обратно в колата, защото не исках да се засичат с теб и да те разстройват. Исках да се махнат от града. Но майка ми не пада без борба. Нан си опакова нещата за колежа още тази вечер. Не мисля, че някога ще ми проговори отново. — Поех дъх. — Не мога да ти кажа колко съжалявам, че пропуснах консултацията. И знам, че вечно се налага да се извинявам за нещо. Иска ми се да можех да спра да прецаквам всичко.

— Нали щеше да обядваш със семейството си? — попита тя.

— Със семейството ми? Какво? Не.

Тялото й леко се отпусна.

— О! — въздъхна тя.

— Защо си решила, че ще обядвам с тях? Никога не бих ти затворил телефона, за да седя и да прекарвам някакво време с тях.

— Нан — отговори тя с тъжна усмивка.

— Нан? Кога, по дяволите, си говорила с Нан?

Бях със сестра си цяла сутрин!

— Когато се обадих за втори път. Тя вдигна и ми каза, че нямаш време за мен, понеже ще се храниш със семейството си.

Лъжливата ми сестра! Добре че заминаваше, иначе щях да отида да й извия врата, ако я докопах някъде.

— Отишла си на тази консултация с мисълта, че съм ви пренебрегнал заради някаква среща със семейството? Мамка му!

Избутах Бети и притиснах Блеър в прегръдката си.

— Ти си моето семейство. Ти и това бебе. Разбираш ли ме? Днес поспуснах нещо, за което никога няма да си простя. Исках да съм там и да чуя сърцето му. Исках да държа ръката ти, когато го видиш за пръв път.

Блеър отметна глава назад и ми се усмихна.

— Може и да е момиче. Знаеш това, нали?

— Да, знам.

— Тогава престани да говориш за бебето сякаш е момче.

Не се бях усетил. Усмихнах се и попитах:

— Може ли да идем в стаята ти и да ми разкажеш всичко за консултацията?

Тя кимна и погледна Бети.

— Ти ще продължаваш ли да се цупиш? Или ще му простиш?

— Не съм сигурна — каза безизразно тя.