Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (26)

Блеър

Когато се завърнах на земята след оргазъм, който, честно казано, беше като засмукване в черна дупка, Ръш лежеше до мен и ме придърпваше към себе си. Сгуших се в ръцете у и въздъхнах с облекчение. Всяка клетка в тялото ми, която преди болеше от желание, сега бе задоволена и щастлива. Повече от щастлива. Имах лека болка във влагалището, но, господи, как обичах тази болка.

— Мисля, че може и да си ме счупила — засмя се той и ме целуна по челото.

— Надявам се това да не е станало, защото имам толкова много енергия и мисля, че мога да го направя пак — казах с най-сладкия си глас.

— Защо ли започвам да се чувствам както секс играчка? — попита той.

Ощипах го по бицепса.

— Съжалявам, ако се чувстваш използван, но какво си очаквал с такова съвършено тяло?

Ръш се засмя, обърна ме по гръб и покри тялото ми със своето. Сребристите му очи грееха.

— Така ли?

Кимнах. Не смеех да отворя уста да кажа друго от страх да не изръся някоя глупост. Като например че го обичам.

— Толкова си красива.

Сведе глава над лицето ми и ме целуна толкова нежно, както се целува, когато боготвориш някого. Аз не бях красива, той беше, но реших да не го споменавам точно сега. Ако искаше да вярва, че съм красива, защо да не го оставя да се заблуждава?

Ръцете му се спуснаха по тялото ми и то сякаш замърка от удоволствие.

— Всяка сутрин ли се събуждаш така? — попита с весело пламъче в очите.

Можех да го излъжа, но го бях лъгала достатъчно дълго.

— Да. Понякога и през нощта.

— През нощта? — попита изненадано.

Кимнах. Той вдигна ръка и прибра изпопадалата върху лицето ми коса.

— Как мога да ти помогна през нощта, ако не съм тук?

Звучеше толкова загрижен, притеснен дори.

— Нали не искаш да те будя да правим секс по средата на нощта?

— Бебо, ако се събудиш с желание за секс, искам да съм до теб. Винаги да бъда готов да ти помогна — гласът му се превръщаше в шепот, а ръката му се плъзна между краката ми. — Това е мое, а аз искам да се грижа за това, което е мое.

— Ръш! — казах с предупредителен тон.

— Да?

— Ще те яхна и ще те чукам, докато ти омекне мозъкът.

— Сладка Блеър, това не е кой знае каква заплаха — усмихна се той.

Засмях се и случайно обърнах глава настрани, готова да стана и да изпълня заканата си, и точно тогава видях часовника.

— Мамка му! Трябва да съм на работа след десет минути — изкрещях уплашено.

Ръш се отмести да стана и чак след няколко минути осъзнах, че тичам из стаята напълно гола да си търся дрехите, а той седи на леглото и ме наблюдава с широка усмивка.

— О, не ми обръщай внимание. Мога да те уверя, че гледката оттук е превъзходна.

Грабнах сутиен и бикини и побягнах към банята.

 

 

— Изглежда, някой е извадил голям късмет или може би тази щастлива усмивка се дължи на поничките, които оставих тук? — каза весело Джими, когато влязох в кухнята, закъсняла с една минута.

Имах чувството, че лицето ми ще се самовъзпламени.

— Поничките бяха страхотни. Благодаря ти и… много съжалявам за снощи. Беше… доста луд ден — казах и започнах да събирам несъществуващи боклучета от престилката си, само и само да не го поглеждам в очите.

— Бейби, ако и аз се бях излюпил от леглото на Ръш Финли, и аз щях да се усмихвам като селски идиот. И ти завиждам, мамка му. Знам, че моите сладки изкушения не са в състояние да те направят толкова щастлива, още по-малко да накарат очите ти да пламтят.

Засмях се, взех молива и айпада и казах срамежливо:

— Той е… той е доста… Божествен е.

— О, моля те, разкажи ми всяка подробност. Ще запаметя всяка дума — молеше Джими, докато влизахме заедно в ресторанта.

— Отивай да флиртуваш с жените и престани с тези мръсни фантазии за моя… моя…

Какъв всъщност ми беше Ръш? Не ми беше гадже. Не беше „бащата на детето ми“, а и ми се стори грозно да мисля за него само като за бащата на детето ми.

— Той е твоят мъж. Кажи го, защото това е самата истина. Това е мъжът, който те обожава и се кланя пред теб като пред божество.

Не отговорих. Не бях сигурна какво да кажа на това, а и масите вече се пълнеха с хора. Имах работа.

На една от тях седяха Уудс, Джейс и Тад — русото къдраво момче, чието име наскоро научих. Отидох да взема поръчката на господин Лъвлейди и на момичето, което му правеше компания днес. Винаги водеше момичета със себе си и всяка една от тях можеше да му бъде внучка. Според Джими беше по-богат и от бог. Но за мен беше просто стар. И с тези млади момичета с него! Изглеждаше противно.

След тях се отправих към масата на Уудс. И тримата се усмихваха, а Тад ми смигна. Той беше красиво момче, което обичаше да флиртува — всички знаеха. Не беше трудно да не обърна внимание на опита му за флирт.

— Добър ден, момчета. Какво ще желаете да пиете? — попитах, докато нареждах чашите с вода пред всеки от тях.

— Изглеждаш доста по-ведра тази сутрин. Щастлив съм да те видя усмихната — каза Тад и отпи от водата си.

Усещах как пак започвам да се изчервявам. Погледнах към Уудс, който се взираше в мен изпитателно и вече се досещаше за какво става дума. Не беше глупав.

— За мен само кафе — каза той. Бях безкрайно благодарна, че не е в настроение да се шегува с мен.

— Бети не ми позволи да докосна поничките, които Джими донесе тази сутрин. Не знаех, че една-две понички могат да повдигнат духа на човек — усмивката на лицето на Джейс ми подсказваше, че знае много добре какво се е случило.

И сега целият клуб ли трябваше да се интересува от сексуалния ми живот? Толкова ли беше интересно?

— Всъщност обожавам понички — отговорих с поглед в айпада, за да не се налага да поглеждам никого в очите.

— Обзалагам се, че е така — засмя се Джейс. — Един „Хъни Браун“ за мен, моля.

— Имам чувството, че не ми казвате нещо. Мразя, когато се пазят тайни от мен — каза Тад, облягайки се на масата да ме огледа по-отблизо.

— Престани и си поръчай шибаната напитка — подкани го остро Уудс.

Тад завъртя очи, облегна се и каза:

— Всички сте много докачливи днес. Газирана вода за мен.

Вкарах поръчката им и попитах Уудс:

— Искате ли да донеса плодове?

— Да, моля.

Бях безкрайно благодарна да се махна от тези тримата. Докато вървях към кухнята, спрях при госпожа Хигенбодъм, която поръча Мимоза^[1] за себе си и за дъщеря си. Момичето изглеждаше на около осемнадесет.

Джими нареждаше поръчките върху таблата си, но преди да излезе от кухнята, попита през рамо:

— Кое беше онова момиче, което Ръш изостави вчера тук? Знаеш, като побягна.

Мег. Не знаех нищо друго за нея. Само, че се казва Мег и че е стара приятелка.

Всъщност бях забравила, че Ръш я остави тук.

— Тя е стара приятелка на Ръш. Не знам друго.

— Уудс също я познава добре. Отиде и говори с нея, след като вие двамата побягнахте. Предположих, че е отдавна в града, след като и двамата я познават.

Напомних си, че тази жена е част от миналото му. Нямах никаква причина да ревнувам от нея. Те бяха приятели от години и само защото тя беше от тяхната среда, не биваше да се чувствам нищожна или по-малка и незначителна от нея.

Наредих напитките и плодовете за масата на Уудс и се върнах в ресторанта.

Бях концентрирана върху таблата си, но точно когато доближих масата, очите ми уловиха погледа на Уудс. Той го отмести леко вляво към масите, които обслужваше Джими. Обърнах поглед натам, за да видя дали Джими не се нуждае от помощ, и очите ми се заковаха право в сивите очи на Ръш.

Той беше тук! Усмивката се прокрадна към устните ми и започна леко да ги дърпа настрани, когато до него видях вбесеното и изкривено от омраза лице на Нан. Обърнах поглед към Уудс и реших да се правя, че не са тук и че не съм ги забелязала.

— Ето и плодовете — казах. Молех се никой да не усети нервността и тревогата в гласа ми. — Ето и питиетата. Готови ли сте да поръчате обяд? — попитах и се опитах да се усмихна.

И тримата ме гледаха като оглупели, с което ситуацията ставаше още по-неловка.

Трябваше да започна да свиквам с това. Нан му беше сестра. Ако исках Ръш да бъде част от живота ми, трябваше да приема факта, че и тя ще бъде там.

— Тя му е сестра. Ако ще правиш нещо с него, трябва да свикнеш, че и тя ще е част от живота ви.

Защо Джейс си правеше труда да ми обяснява неща, които вече знаех? Имах чувството, че всяка моя емоция е изписана на лицето ми, а това никак не ми се нравеше. Не обичах хората да знаят за живота ми.

Не му обърнах внимание. Погледнах Уудс, за да го подканя да поръчва. Той прочисти гърло и даде поръчката си. След него и другите.

Никой не посмя да ми дава повече житейски съвети.