Джефри Дивър
Обект №522 (47)

47.

Вратата се отвори и тя чу стъпките на убиеца в смърдящата, клаустрофобична стая.

Амелия Сакс бе клекнала въпреки болките в коленете и се мъчеше да извади ключа за белезниците от предния си джоб. Но заобиколена от огромните купчини вестници, не можеше да се извърти достатъчно, за да го достигне. Напипваше го през плата, усещаше формата му — примамливо чувство — но не можеше да пъхне пръстите си през процепа.

Трепереше от чувство за безсилие.

Още стъпки.

Къде, къде?

Още съвсем малко да достигне ключа… Почти, но не съвсем.

Когато стъпките се приближиха, тя се отказа.

Значи, трябваше да се бори. Добре. Тя бе видяла очите му, похотта, глада. Знаеше, че ще дойде за нея всеки момент. Не знаеше как ще му се съпротивлява със закопчани зад гърба ръце и жестоката болка в рамото и главата. Но мръсникът щеше да си плати за всяко докосване до нея.

Само че… къде беше?

Стъпките бяха спрели.

Къде? Сакс нямаше представа за разположението на стаята. Коридорът, през който беше минал, за да я залови, бе шестдесетсантиметров проход между кули от стари вестници. От мястото си тя виждаше само бюрото и купчините боклуци, списанията.

„Хайде, ела! — мислеше си Сакс. — Готова съм. Ще се престоря на уплашена, ще се дърпам. Изнасилвачите търсят контрол. Ще се почувства силен, когато ме види да треперя — и това ще притъпи вниманието му. После, когато се наведе по-близо, ще го захапя за гърлото. Ще държа и няма да пускам, каквото и да става. Ще…“

В този момент сградата се срути, избухна бомба.

Вехториите се срутиха върху нея, повалиха я на пода, притиснаха я неподвижно.

Сакс изстена от болка.

Едва след няколко минути си даде сметка, какво е станало — може би очаквайки, че тя ще се съпротивлява, убиецът просто беше бутнал няколко купчини вестници върху нея.

С притиснати ръце и крака, с беззащитно изложени гърди, рамене и глава, тя лежеше затисната под стотици вонящи вестници.

Обхвана я клаустрофобия, паниката беше неописуема и тя изпищя отчаяно. Опита се да овладее страха си.

Питър Гордън се показа в края на тунела. В едната си ръка държеше бръснач. В другата — касетофон. Огледа я изпитателно.

— Моля те — изстена тя; донякъде беше преодоляла паниката.

— Красива си — прошепна той.

Понечи да каже още нещо, но в този момент се чу звън.

Гордън спря.

Звънецът отново се чу.

Убиецът отиде при бюрото, натисна няколко клавиша на клавиатурата и погледна монитора — вероятно показващ образа от видеокамера, монтирана до входната му врата. Намръщи се.

Убиецът се подвоуми. Отново я погледна, внимателно сгъна бръснача и го прибра в джоба си.

Отиде при вратата на килера и пак спря за момент, но после я отвори и излезе. Сакс чу тракане на верига от другата страна. Отново започна да промъква пръстите си към мъничкото метално късче в джоба си.

* * *

— Линкълн.

Гласът на Бо Хауман се чуваше приглушено.

— Кажи — прошепна Райм.

— Не е била тя.

— Какво?

— Резултатите — от компютърната програма — са верни. Но не е била Амелия.

Хауман обясни, че Сакс е дала кредитната си карта на Пам да напазарува. Смятали да вечерят заедно и да обсъдят някои „лични въпроси“.

— Предполагам, че това е засякла системата. Пам отишла в магазина, после позяпала малко витрините и накрая дошла тук — у приятелката си. Пишеха домашни.

Райм затвори очи.

— Добре, благодаря, Бо. Прибирайте се. Засега можем само да чакаме.

— Съжалявам, Линкълн — каза Рон Пуласки.

Райм кимна.

Погледна към камината, където на полицата имаше снимка на Сакс с черна пилотска каска зад волана на състезателен автомобил. До нея имаше друга — двамата заедно, Райм в количка, прегърнат от Сакс.

Не можеше да я гледа. Отмести очи към таблицата на уликите.

ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:

● Мъж;

● Вероятно непушач;

● Неженен и няма деца;

● Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;

● Среден на ръст;

● Силен — способен да удуши жертвите;

● Разполага с устройства за замаскиране на гласа;

● Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд“. Други сайтове за запознанства?

● Взема трофеи от жертвите си. Садист?

● Жилището или работното му място е тъмно и влажно;

● Яде бърза храна/люто;

● Носи обувки „Скечърс“, номер 44;

● Вещоман, страда от ОКР;

● Вероятно има „таен“ живот и „фасада“;

● Фасадата му е противоположност на истинския му характер;

● Жилище: не живее под наем, вероятно има две различни жизнени пространства — едно нормално и едно тайно;

● Стъклата на прозорците му вероятно са облепени или боядисани;

● Склонен към насилие, когато събира неща за колекцията си или чувства, че е застрашена.

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ:

● Стар картон;

● Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

● Тютюн от цигари „Таритън“;

● Стар тютюн, не от „Таритън“, неизвестна марка;

● Спори от плесен Стахиботрис хартарум;

● Прах от атаките над Световния търговски център, вероятно свидетелство, че живее/работи в Централен Манхатън;

● Чипс с люти чушки;

● Влакна от въже, съдържащи:

— цикламат от диетично безалкохолно (старо или чуждо);

— нафталин от препарат против молци (стар или чужд);

● Леопардова лилия (стайно растение, нуждае се от светлина);

● Следи от два различни бележника, жълти на цвят;

● Отпечатък от работна обувка „Скечърс“, номер 44;

● Листа от стайни растения: фикус и аглаонема;

● Суха сметана.

„Къде си, Сакс? Къде си?“

Райм се загледа в таблиците, сякаш искаше да ги хипнотизира, да ги накара да проговорят. Но тези откъслечни факти не му подсказваха нищо повече от данните в „Инър-съркъл“ на сървъра на ССД.

Съжаляваме, в момента не може да се направи прогноза…