Брандън Сандърсън
Отсенки от себе си (24)

22.

Мъглата сякаш гореше в нощта като облаци преди изгрев. Уакс пропадна през нея и се стовари, изненадващо за охраната, на стъпалата пред имението на губернатора. Констабли, ако се съдеше по униформите им, а не обикновени телохранители. Хубаво. В последно време изпитваха недостиг от последните.

Уакс се изправи, обърна се и огледа тълпата, събрана пред имението на губернатора. Между нея и имението констаблите бяха образували неравна бариера. Наблизо работници издигаха на стълбището малка сцена. Арадел ги надзираваше, макар че ако се съдеше по киселото му изражение, беше по-скоро недоволен от плана на губернатора.

Уакс беше съгласен с него. Обръщението към тълпата щеше да се впише идеално в пиесата на Кървящата. Той хвана един от констаблите:

— Предполагам, че не е имало друг опит за покушение срещу живота на губернатора?

— Не, сър — отговори констабълът. — В кабинета си е, сър.

Уакс кимна и влезе без церемонии в имението, като влачеше след себе си струйки мъгла. Тръгна към задната част. Мараси му пресече пътя в коридора и го улови за ръката:

— Колоска кръв — произнесе тя. Паролата, с която да докаже, че не е кандрата.

— Нощно лято — отвърна Уакс на свой ред, за да се легитимира. — Трябва да направите нещо за тази тълпа, Мараси. Ще разкъсат града на парчета.

— Работим по въпроса. Виждал ли си Уейн?

— Не. Защо?

— МеЛаан твърди, че е отишъл да нагледа протестиращите. Било е преди повече от половин час. От тогава никой не го е виждал.

— Ще изникне отнякъде — каза Уакс. — Трябва да поговоря с губернатора.

Мараси кимна, но задържа ръката му, щом той направи опит да се отдалечи към кабинета.

— Уакс — произнесе тихо. — Той е корумпиран. Наистина корумпиран. Открих доказателство.

Уакс си пое дълбоко дъх:

— Нека първо преживеем и тази нощ. След това ще направим нещо по въпроса.

— И аз така мисля — каза Мараси. — Но смятам, че Кървящата се опитва да ни постави в трудно положение… може би иска да ни застави да позволим губернаторът да умре.

— Няма да се случи — каза Уакс. — Ще го предадем на съда, но не и на тълпата. Провери ли дали сестра ти е добре?

— Не — отвърна Мараси, — но мислех да го направя.

— Направи го — каза Уакс. — Аз ще проверя баща ти, след като разговарям с губернатора. Не искам който и да е от двамата да се окаже неочакван заложник.

— Стига поне веднъж заложникът да не съм аз — каза Мараси намръщено. — МеЛаан носи тялото на телохранителя с превръзка на ръката. Бясна е, че губернаторът не желае да пусне вътре нея или останалите. Ще отида да видя дали ще успея да хвана дирите на Уейн; няма да се учудя, ако го открия по първите редици на тълпата.

Тя пусна ръката му и се насочи към изхода.

— Мараси — каза Уакс след нея.

— Хм?

— Униформата — обясни той. — Отива ти. Не зная дали имах случай да го спомена.

Тя се изчерви — значи наистина беше Мараси, — преди да се отдалечи. Уакс се обърна и закрачи надолу по коридора към вратата за кабинета на губернатора. МеЛаан безделничеше заедно с група от трима други охранители.

— Никой не може да влиза, блюстителю — каза раздразнено един от тях. — През последния час е вътре и съставя речта си. Няма да…

Уакс ги подмина и опита вратата, но откри, че е заключена. Чуваше гласа на Инейт отвътре. Губернаторът репетираше речта си. Уакс увеличи теглото си и разтвори вратата с аломантия, при което рамката й стана на трески. Инейт беше вътре. Държеше бележник и се разхождаше напред-назад. Спря насред крачката си и се завъртя към Уакс, след което видимо се отпусна:

— Можеше да почукате — каза губернаторът.

— А вие можехте да пренебрегнете почукването — отговори Уакс, като влизаше вътре и затръшваше вратата след себе си. Разбира се, след действията му, вече си нямаше брава. — Какво си мислите, че правите, Инейт? Можеха да ви убият тук, тихомълком, съвсем сам и без никой да може да ви се притече на помощ.

— И какво щяха да направят? — попита настоятелно Инейт, като захвърли бележника си. Той се приближи и каза малко по-меко: — Шепот от вятър.

— Пияна пара — отвърна Уакс, за да завършат размяната на последните си пароли. Инейт беше истински. — Глупаво е да не допускате охранителите си. Щяха да се бият заради вас, да ви защитят. Веднъж вече успяхме да я прогоним.

— Вие я прогонихте — каза Инейт, като се върна при бюрото си и взе бележника. — Останалите бяха безполезни. Дори горкият Дрим — той отново се зае да крачи, като си мърмореше части от речта и упражняваше по няколко пъти къде да набляга на думите.

Уакс почувства гняв от очевидния намек, че са го освободили. Това ли беше човекът, когото опитваха да опазят? Той приближи прозореца. Изненадващо беше отворен и през него нахлуваха изпаренията на мъглите. Не стигаха много навътре. Беше чувал да се разправят легенди как мъглите изпълват цяла стая, но това се случваше рядко.

Наведе се през прозореца и се вгледа в мрака, като слушаше речта на Инейт с половин ухо. Беше подстрекателна и изпълнена с презрение. Твърдеше, че разбира проблемите на хората, но ги наричаше селяци.

Това само щеше да влоши нещата. Тя иска да се случи, помисли си Уакс. Иска да освободи света от Хармония, като разгневи всички.

Тя знаеше какво ще каже Инейт. Разбира се, че знаеше. През цялото време ги водеше към този момент. Всяка улика, открита до този момент от Уакс, беше заложена внимателно, за да бъде открита от него. Така че как трябваше да постъпи той? Да предотврати речта на Инейт? Ами ако тя искаше точно това?

Той започна да почуква с пръст по рамката на прозореца. Чук. Чук.

Шляп.

Той сведе очи и премигна. Там беше залепена стара дъвка. Уакс вдигна пръст и — докато го оглеждаше — нещо започна да си идва на мястото. Нещо, което пропускаше. Кървящата беше подготвила всичко това още от самото начало.

Подозренията на Уакс бяха започнали, защото тя умишлено ги бе възбудила, като облече лицето на Тан Проклетия. Това беше съзнателна игра от нейна страна, начин да даде началото на празненството. Всичко се развиваше по нейния график.

С идването на нощта Кървящата вече бе подредила всички карти. Планирала го беше от дълго време. По-дълго, отколкото той предполагаше.

Така че къде беше най-доброто място за криеница?

Поквара.

Уакс посегна към пистолета си и се завъртя.

Откри, че е изправен лице в лице с губернатор Инейт, който се бе въоръжил с пистолет — в този момент насочен към него.

— По дяволите, Уакс — произнесе губернаторът. — Само още няколко минути и щях да приключа. Прозираш твърде надалеч. Винаги успяваш да прозреш малко по-надалеч.

Уакс беше замръзнал с ръка на дръжката на пистолета си. Той срещна очите на губернатора и изпусна тихо дъх.

— Знаеше паролата — прошепна той, — но разбира се, че я знаеше. Аз ти я дадох. Кога го уби? От колко дълго този град е управляван от самозванец?

— Достатъчно дълго.

— Губернаторът не е бил целта ти. Мислиш по-мащабно… Трябваше да го предвидя. Но Дрим… Той беше в паник стаята, когато ти влезе в нея. Затова ли го уби? Не. Щеше да знае, че си изчезнала.

— Той знаеше през цялото време — каза Кървящата. — Беше мой. Но тази нощ го убих заради теб, Уакс. Ти ме беше прострелял…

— Носила си дрехите на губернатора под онази роба — каза Уакс. — Поквара! Бях те окървавил. Така че ти е трябвало извинение губернаторът да е окървавен, извинение да свалиш ризата си и да затиснеш раната му.

Тя държеше пистолета неподвижен, насочен към него. Аломантичните му способности не регистрираха оръжието. Алуминий. Разбира се, че беше подготвена. Но изглежда, нещо я разкъсваше. Не искаше да го убие. Поради някаква причина никога не бе желала смъртта му.

Така че Уакс изкрещя за помощ.

Рисковано, но пък нищо никога не се развиваше на добре, ако се подчиняваш на човек, който е насочил пистолет към теб. И точно както подозираше, Кървящата не стреля по него, щом вратата се разтвори с трясък. Уакс извади пистолета си и откри стрелба по Кървящата, за да й отвлече вниманието, докато ровеше в оръжейния си колан за последната спринцовка, дадена му от МеЛаан.

Охранителите обърнаха оръжия към Уакс и също откриха огън.

Глупак, помисли си той, като се хвърляше за прикритие към бюрото на губернатора. Разбира се, че щяха да постъпят така.

— Чакайте! — изкрещя той. — Губернаторът е обладан. Не…

Кървящата застреля охранителите. Уакс се претърколи зад бюрото, но успя да чуе изненаданите им викове от това, че собственият им губернатор — поне доколкото им беше известно — стреля по тях. Уакс изруга. Смъртта им лежеше на съвестта му.

— Предполагам, че скоро останалите констабли също ще ни връхлетят — каза Кървящата. — Все още не са свободни. Нито пък ти, въпреки всичките ми опити…

Уакс надникна иззад бюрото, но бързо потърси укритието му, щом тя завъртя оръжие към него. Лицето на губернатора се бе превърнало в изкривена маска от гняв и раздразнение.

— Защо не можа да ми дадеш малко повече време? — попита настоятелно тя. — Толкова бях близо. Сега трябва да те убия. Да кажа на всички, че ти си бил кандрата, и да те обвиня за смъртта на телохранителите си. По този начин все пак ще успея да направя обръщение към тълпата. Да освободя тях…

И все пак не идваше да го убие. Все още изглеждаше разстроена. Най-добре беше да се възползва.

— МеЛаан, сега! — извика Уакс, след което Тласна в пироните на пода и се изхвърли във въздуха.

Един от труповете до Кървящата обви ръце около краката й.

Уакс Тласна в стената и скочи към Кървящата. Тя изръмжа и го удари през ръката, докато той се приземяваше, с което изби спринцовката от нея. Поквара, силна беше. Тя изрита от себе си МеЛаан. В същото време Уакс се наведе за падналата спринцовка.

Кървящата се превърна в размазано петно. Докато той опитваше да сграбчи спринцовката, тя я грабна и се завъртя, за да я забие с всичка сила в рамото на МеЛаан. Всичко се случи за едно мигване на окото.

След което внезапно се поклати и спря. Изглеждаше разтърсена от движението. Металоемните й резерви, най-сетне, се бяха изтощили.

Уакс извади пистолета си и стреля, както си стоеше легнал по гръб на пода. Куршумите разкъсаха кожата й, но не постигнаха нещо повече. Междувременно очертанията на МеЛаан се разкривиха. Лицето й увисна, а кожата и стана прозрачна.

Уакс лежеше на пода, насочил изпразнения пистолет към Кървящата, чиято кожа тъкмо се затваряше над раните. Двамата се вторачиха един в друг за един продължителен миг, преди звукът от ботуши в коридора отвън да накара Кървящата да изругае и незабавно да се хвърли към прозореца. Уакс грабна другия си пистолет, последва я, но залегна, точно когато навън отекнаха изстрели.

Изчака малко, след което хвърли поглед през перваза, без да успее да я зърне в кълбящите се мъгли. Уакс също изруга, като завъртя ръка в ставата си. Поквара. Раната от куршум, която беше получил по-рано вечерта, отново кървеше и болката се завръщаше. А мислеше, че е сдъвкал достатъчно обезболяващи, за да я заглуши.

— Добре ли си? — попита към МеЛаан, която бе успяла да се седне изправено.

— Да — произнесе тя, но думата излезе изопачено от разтопеното й лице. — Накарах ги да ме инжектират веднъж, за да го изпробваме. След няколко минути ще се оправя.

— Благодаря, че ме спаси — каза Уакс, като трескаво оглеждаше стаята със специалното си зрение за скрити отделения.

Трептящи линии в килера. Възможно ли беше да има такъв късмет? Той се завтече натам и го отвори.

Уейн — овързан добре и със запушена уста — се изтърколи навън и тупна звучно на пода. Слава на Хармонията, беше жив. Уакс се отпусна на едно коляно, въздъхна облекчено и разхлаби превръзката на устата му. Изглежда, Уейн беше намушкан в крака и някой беше отнел металоемите му, за да не може да се самоизлекува, но все още беше жив.

— Уакс! — произнесе Уейн. — Губернаторът е. Проклетникът произнася „а“ по същия начин като МеЛаан!

— Зная — каза Уакс. — Имаш късмет. Вероятно е искала да извлече металородните ти способности за клинове, иначе щеше да те убие незабавно. Защо не предупреди някого?

— Възнамерявах, но първо трябваше да се уверя. Приближих се твърде много до прозореца и поквареното му чудо ми се нахвърли. Цапардоса ме по главата, отне ми металоемите и ме метна на рамо, преди да съм успял да гъкна. След това ме упои тук, съвсем тихичко. Пипна ли я?

— Не — отвърна Уакс, като развързваше въжетата около Уейн. — Избяга.

Навън се разнесоха изстрели.

— И не си я погнал?

— Трябваше да проверя дали си добре.

— Наред съм си — каза Уейн. — Престани да ме развързваш и погледни в джоба ми.

Уакс потупа джоба на Уейн и извади от него малка кесия.

— От Ранет — каза Уейн.

Уакс извади от нея един-единствен патрон. Вдигна го към очите си, точно когато разтревожените констабли, водени от Мараси, се изсипаха в стаята.

Новодошлите настояха за обяснение. Уакс ги остави да разпитват Уейн и вместо това отново се гмурна в мъглите.