Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (3)

Трета глава

В стаята нямаше прозорци и не знаех дали слънцето е изгряло, или не. Но пък знаех, че съм спала повече от обикновено.

Напрежението след осемте часа шофиране и шумът от стъпките по стълбите ме държаха будна до доста късно, часове след като легнах, но накрая изтощението победи.

Протегнах се и седнах. Пресегнах се да включа малката нощна лампа. Наведох се да измъкна куфара си изпод леглото. Исках да отида до тоалетната, имах нужда и от душ. Може би всички все още спяха и щях да успея да се вмъкна в банята и да се изкъпя набързо, без никой да забележи.

Грант не ми беше показал къде има баня. Това беше всичко, което ми бе предложено. Надявах се, че един бърз душ няма да разстрои никого.

Извадих чифт бикини, черни къси гащи и бяла тениска. Ако имах късмет, щях да се изкъпя и да започна да чистя, преди Ръш да се събуди.

Отворих вратата и минах по тесния коридор, от двете страни на който имаше рафтове с храна — много повече, отколкото нормалните хора държат в къщите си. Кой се нуждае от толкова много храна?

Тихо завъртях топката на вратата и надникнах в кухнята. Осветлението беше изключено, но слънчевата светлина се изливаше през огромните прозорци с гледка към океана. Ако не ми се пишкаше толкова много, сигурно бих се спряла да се насладя на гледката. Но природата често зове по-силно и от най-красивия пейзаж, затова трябваше да тръгна да търся баня.

Къщата беше тиха. Навсякъде бяха оставени празни чаши и бутилки. Също така забелязах и доста части от дамски тоалети. Реших да почистя след душа. Ако успеех да му покажа, че може да има някаква полза от мен, имаше вероятност да ми разреши да остана, докато си намеря работа и получа две-три заплати.

Отворих първата врата, която видях. Страхувах се да не е спалня, но се оказа дрешник. Затворих я и тръгнах по коридора към стълбите. Ако имаше бани само към спалните, наистина щях да закъсам. Или… може би имаше някоя тоалетна навън, която хората ползват, докато са на плажа? Предположих, че Хенриета също се къпе тук и ходи, естествено, и до тоалетна.

Обърнах се и тръгнах към двете отворени стъклени врати, които никой така и не бе затворил за през нощта. Огледах се и забелязах стълби, водещи някъде под къщата. Тръгнах надолу. В края на стълбите имаше две врати. Отворих първата. Спасителни жилетки, сърф бордове и всякакви неща за плуване. Отворих втората.

Бинго.

Тоалетна и малък душ. Шампоан, балсам за коса и сапун, чисти кърпи и малко столче до душа. Колко удобно.

Изкъпах се, облякох се и метнах кърпите през рамката на завесата на душа. Очевидно тази баня не се ползваше често. Вероятно сапунът и шампоанът щяха да ми стигнат за цяла седмица. Ако изобщо Ръш ми позволеше да остана толкова дълго. Кърпите можех да изпера в края на седмицата.

Затворих вратата зад гърба си и тръгнах по стълбите. Въздухът ухаеше фантастично. Аромат на море. Застанах до парапета и се загледах към безкрайната вода. Вълните се разбиваха в белите пясъци на брега. Това беше най-красивото нещо, което бях виждала някога.

С мама често говорехме как един ден ще отидем до океана. Тя го беше виждала като малко дете и не пазеше много спомени от самото пътуване, но ми разказваше за океана — него помнеше добре. Всяка зима, когато навън застудееше, сядахме до камината и планирахме нашето пътешествие до брега.

Така и не тръгнахме. В началото не тръгнахме, защото не можехме да си го позволим, а после, защото се разболя. Но винаги планирахме. Това ни помагаше да мечтаем, да вярваме, че и най-невероятните мечти могат да се сбъднат.

И ето, сега седях тук, пред океана, гледах вълните, за които бяхме мечтали. Не, не беше нашата приказна ваканция, но аз бях тук и се радвах и заради нея.

— Тази гледка никога не остарява — гърленият, протяжен глас на Ръш ме стресна. Обърнах се като ужилена и го видях, че се е облегнал на вратата. Гол до кръста.

Мили.

Боже.

Не можех да продумам. Единствените голи гърди, които бях виждала, бяха тези на Кейн. И това беше, преди мама да се разболее, когато имах време за забавления и срещи. Но шестнадесетгодишните мускулчета на Кейн не представляваха нищо в сравнение със стената от мускули пред мен. Всъщност можех да видя очертанията им дори по корема му.

— Харесва ли ти гледката?

Нямаше как да не забележа развеселения тон на гласа му. Примигнах и вдигнах поглед към усмивката върху устните му. Естествено, че бе забелязал как го оглеждам.

— Не исках да те прекъсвам. Самият аз се наслаждавам на гледката — каза и отпи от кафето си.

Лицето ми пламна. Знаех, че се е оцветило в поне три нюанса на червеното. Обърнах се с гръб към него и се загледах в океана. Каква неловка ситуация! Опитът ми да накарам този мъж да ме остави да живея при него за известно време май не беше най-доброто ми решение, нали?

А сега и смехът зад гърба ми. Смееше се. На мен.

Страхотно.

— Ето къде си бил. Липсваше ми тази сутрин в леглото — чух мек женски глас зад гърба си.

Любопитството ми надделя и аз се обърнах. Едно момиче само по сутиен и бикини се беше сгушило до тялото му и прокарваше лакирания си в розово нокът по корема му. Не можех да я виня, че иска да го докосне. Самата аз бях доста изкушена.

— Време е да тръгваш — отговори той, махна ръката й от гърдите си и се отдръпна от нея. Гледах как вдига пръст и й сочи към входната врата.

— Моля? — беше изумена. Очевидно не бе очаквала такова развитие.

— Получи това, за което дойде, бейби. Искаше мен. Между краката си. Получи го. И сега нямам повече какво да ти кажа.

Студеният му, груб тон ме изплаши. Това сериозно ли го казваше?

— Шегуваш се! — извика момичето и тропна с крак.

Ръш поклати глава и пак отпи от кафето си.

— Не можеш да ми причиниш такова нещо. Снощи беше прекрасно. И ти го знаеш много добре — каза тя и се опита да го хване за ръката, но той бързо се изплъзна, за да не го докосне.

— Предупредих те снощи. Помниш ли, когато дойде да ме молиш и да си събличаш дрехите. Казах ти, че ще е секс само за една нощ. Нищо повече.

Обърнах поглед към момичето. Лицето й беше гневно. Отвори уста да спори, но веднага след това я затвори, тропна с крак и ядно закрачи през хола.

Не можех да повярвам на очите си. Така ли се държаха с жените си тези богати хора? Единственият ми опит в романтичните връзки беше с Кейн. Макар че така и не спах с него, той беше мил и толкова сладък. Това тук… беше жестоко.

— Как спа снощи? — попита Ръш, сякаш нищо не се бе случило.

Откъснах очи от вратата, зад която изчезна момичето, и го огледах. Тази жена ненормална ли беше? Какво е мислила, че прави? Защо бе легнала с мъж, който й е казал, че ще бъде с нея само една нощ, само секс и нищо повече? Да, той имаше страхотно тяло, всеки модел би му завидял. С това тяло и с тези очи можеше да пощури всяко момиче. Но все пак… Той беше жесток.

— Това често ли го правиш? — попитах, преди да успея да се замисля дали е редно.

— Кое? Дали често питам хората как са спали през нощта?

Много добре знаеше какво имам предвид. И не искаше да ми отговори.

Не, не ми влизаше в работата. Не биваше да се бъркам, за да не ме изгони. Не беше добра идея да си отварям устата да го укорявам.

— Да правиш секс с момичетата и да ги изхвърляш като боклуци — казах заядливо и веднага с ужас затворих уста.

Какво правя, за бога? Опитвам се да му помогна да ме изрита ли?

Ръш остави чашата си на масичката до себе си и седна. Изтегна дългите си крака, облегна се и ме огледа.

— Винаги ли си пъхаш носа, където не ти е работата? — отговори.

Исках да му се ядосам. Но не можех. Имаше право. Коя бях аз, че да го уча на морал? Та аз дори не го познавах.

— Не, обикновено не. Съжалявам — разбързах се да се извинявам и хукнах да събирам празните чаши и бутилки.

Не исках да му давам време да обмисля дали да ме изрита, или не. Трябваха ми поне две седмици — предполагам, че дотогава щях да намеря работа. Освен това тази къща имаше нужда от почистване, така че можех да свърша поне това, преди да изляза да си търся работа. Само се надявах да не прави такива партита всяка вечер. Ако това продължаваше постоянно, нямаше как да се оплача. Надявах се да свикна с шума.

— Не се налага да го правиш. Хенриета идва утре.

Пуснах събраните бутилки в боклука и го погледнах. Той пак бе застанал до вратата и ме гледаше.

— Просто помислих, че мога да помогна.

Той се засмя.

— Вече имам домакинка. Не искам да назначавам друга, ако това си си помислила.

Поклатих глава.

— Не, не. Знам, че имаш. Просто исках да съм от полза. Да се отблагодаря, че ми позволи да спя в къщата ти снощи.

Ръш се приближи и застана със скръстени ръце пред мен.

— Трябва да поговорим за това.

О, мамка му. Ето, започва се. Една нощувка се оказа всичко, което този човек е имал намерение да ми даде.

— Добре — отговорих.

Лицето му се смръщи, а сърцето ми щеше да изскочи. Очевидно не се канеше да ми съобщи нещо приятно.

— Не харесвам баща ти. Той е безделник и използвач. Смуче от парите на майка ми, а тя има някаква склонност да намира мъже като него. Това й е талантът. Но мисля, че вече знаеш тези неща за него. Затова ми е любопитно да разбера защо потърси помощ от него, след като го знаеш какъв е.

Искаше ми се да му кажа, че не му влиза в работата, но понеже имах нужда от помощта му, очевидно нещата около мен автоматично ставаха и негов проблем. Не можех да очаквам да ме остави да спя в къщата му, без да му дам някакво обяснение. Той заслужаваше да знае защо ми помага. Не исках да мисли за мен като за използвачка.

— Майка ми почина съвсем наскоро. Беше болна от рак. Три години я лекуваха. Лечението беше много скъпо, а единственото, което притежавахме, беше къщата, която баба ни остави. Наложи се да я продам, както и да продам всичко, за което можех да взема някакви пари, за да платя разходите по лечението й. Не съм виждала баща си от деня, в който излезе от дома ни преди пет години, но той е единственият ми роднина. Нямах кого да помоля за помощ. Имам нужда от подслон, където да остана, докато се хвана на работа и докато взема няколко заплати, за да си намеря мое собствено място. Никога не съм имала намерение да оставам дълго. Знаех, че баща ми няма да ме иска тук — засмях се, но сърцето ми не се смееше. — Но не съм и очаквала, че ще побегне, преди да дойда.

Ръш не откъсваше поглед от мен. Това беше информация, която не бих споделила с никого. Преди говорех с Кейн. За баща ми и как ни изостави. И колко боля. Загубата на сестра ми и тази на баща ми малко след това бяха страхотен удар за мама и мен. Но мина време, а Кейн имаше нужда от повече, а аз не бях тази, която можеше да му даде това повече. Имах болна майка, за която трябваше да се грижа. Затова прекратих с Кейн, оставих го да си тръгне от мен, пуснах го. Той трябваше да излиза с други момичета и да се забавлява. А аз бях само товар на плещите му. Останахме си много добри приятели, но след време разбрах, че момчето, което съм мислила, че обичам, е било само детска емоция.

— Съжалявам за майка ти — обади се Ръш след доста време. — Предполагам, че е било много тежко. Каза, че е била болна три години? Ти си била на шестнадесет?

Кимнах. Не знаех какво повече да кажа. Не исках да ме съжалява. Исках само място, където да спя.

— Планираш да си търсиш работа и свое собствено жилище — рече. Не задаваше въпрос, а просто прехвърляше информацията, която му дадох. Затова и не отговорих. — Стаята под стълбите е твоя за един месец. Предполагам, че ще си намериш работа и ще събереш достатъчно пари, за да наемеш нещо. Дестин не е много далеч, а и там не е толкова скъпо, колкото е тук. Ако родителите ни се върнат преди това, надявам се баща ти да ти помогне.

Въздъхнах с облекчение и преглътнах буцата в гърлото си.

— Благодаря.

Ръш погледна към килера, през който се влизаше в моята стая, и пак обърна очи към мен.

— Имам нещо за вършене. Късмет в търсенето на работа — отговори, оттласна се от плота и изчезна.

Нямах гориво в колата, но имах легло. И двадесет долара. Хукнах към стаята си да си взема чантата и ключовете и да се втурна да си търся работа по възможно най-бързия начин.