Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (15)

Петнадесета глава

Ръш не се беше шегувал, когато каза, че иска да ме облече. Сложи ми сутиена и целуна голото ми рамо, преди да ми нахлузи тениската.

— Предпочитам да останеш тук, докато отида да намеря Бети. Имаш онова опасно привлекателно мързеливо, задоволено изражение на лицето. Не искам да се бия с никого тази вечер.

Още комплименти? Не бях сигурна, че някога ще свикна да ги чувам от неговата уста. Не бях сигурна и че някога ще ми омръзне.

— Дойдох тук с Бети, защото исках да я насърча да не спи с мъже, които не гледат на нея с уважение и за които е само няколкоминутно развлечение. После ти дойде с нас, а аз се оказах на задната седалка на колата ти. Мисля, че й дължа обяснение.

Ръш не отговори веднага. Изучаваше лицето ми, но не можех да разчета изражението му.

— Не мога да разбера дали се опитваш да ми кажеш, че я насърчаваш да се откаже от нещо, което самата ти правиш — попита, притисна ме под тялото си и заплете пръсти в косата ми. — Защото сега, когато опитах от забранения плод, нямам намерение да го деля с никого. И това не е за забавление. Може да се окаже, че вече съм леко пристрастен.

Сърцето ми блъскаше в гърдите. Поех си дълбоко дъх. Боже, какво да отвърна на това? Успях да кимна, а той ме целуна леко по устните и прокара език по долната ми устна.

— Ммммм, да. Ти остани тук, а аз ще я доведа да говори с теб.

И пак единственото, на което бях способна, бе да кимна.

Ръш се надигна от мен, затвори вратата и тръгна към бара с бавна крачка. Все още не можех да дишам нормално. Ръш може и да си мислеше, че е леко пристрастен, но нямаше идея какво става в мен и как ме беше накарал да се чувствам. Той поне можеше да върви, а аз не.

Седнах, оправих си полата и се свих до вратата. Трябваше да стана и да се преместя отпред, но не знаех дали мога да имам доверие на краката си. Това нормално ли е? Това ли прави един мъж с една жена? Това ли я кара да чувства? Може би нещо с мен не беше наред? Не беше нормално да реагирам на допира му по този начин, нали?

Ето в такива времена имах нужда от приятелка. Единствената, с която разполагах, беше Бети, но когато ставаше дума за мъже, едва ли би могла да ми даде най-добрия съвет. Имах нужда от мама.

Със спомена за нея се върна и болката в гърдите ми. Затворих очи да я преодолея. Не можех да пусна в душата си тази тъга. Не сега.

Вратата се отвори. Ухиленото лице на Бети се подаде в колата.

— Я виж ти. Натискаш се с най-сексапилното същество в Розмари Бийч, а аз си мислех, че искаш работещо момче.

Заваляше думите.

— Качвай се, Бети, преди да си паднала на задника си — обади се Ръш зад нея.

Погледнах над рамото й. Изглеждаше раздразнен.

— Не искам да си тръгвам. Ърл ми харесва. Или… не, май се казваше Кевин. Не, чакай, какво стана с Наш? Мисля… че го загубих някъде — не спираше да говори, докато се качваше в колата.

— Кой е Ърл? Кой е Кевин? — попитах.

Тя се хвана за облегалката на предната седалка и после тежко се отпусна назад.

— Ърл е женен. Каза, че не бил, но е женен. Веднага го надуших. Женените мъже миришат по онзи специфичен начин.

За какво говореше?

Започнах да я разпитвам за повече подробности, но тогава вратата до мен се отвори и видях протегнатата ръка на Ръш.

— Не се опитвай да разбереш. Говори глупости. Намерих я на бара. Точно довършваше шестте шота текила, които жененият Ърл й беше купил. Пияна е.

Не мислех, че тази вечер ще завърши така. Смятах, че обикновените момчета са по-нормални и добри. Надявах се да се държат с Бети почтително. Но пък и тя беше тръгнала по къси кожени шорти. Червени. Какво си бях въобразила?

Сложих ръка в неговата.

— Не е нужно да й се обяснява нищо тази вечер. И бездруго на сутринта няма да помни.

Вероятно беше прав. Излязох от джипа и той ме притисна към гърдите си, преди още да е затворил вратата на колата зад гърба ми.

— Искам да вкуся тези сладки устни, но се налага да побързаме и да я закараме до тях, преди да започне да повръща — каза с тих, дрезгав глас.

Копнеех да ме целуне, но ако Бети започнеше да повръща, преди да сме я закарали, щеше да е много неприятно. Трябваше да побързаме. Направих крачка към моята врата, но той ме стисна за ръката и ме завъртя към себе си:

— Но това, което казах преди малко, беше съвсем сериозно. Искам те в леглото си тази вечер.

Отново единственото, на което бях способна, бе да кимам с глава. В крайна сметка, когато ставаше дума за мъже, може би бях глупава като Бети.

Ръш отвори вратата ми.

— Майната й на тая глупост с приятелството — промърмори, хвана ме за китката и ми помогна да седна.

Усмихнах се и го загледах как върви към неговата врата.

— Защо си така усмихната? — попита той, когато се качи зад волана.

— „Майната й на тая глупост с приятелството“. Накара ме да се усмихна.

Ръш се засмя с глас, поклати глава и след секунди вече излизахме от паркинга.

— Знам нещо, което ти не знаеш. О, знам. О, знам — каза Бети с напевен глас.

Обърнах се да я погледна. Не се усмихваше. Лицето й бе изкривено в недоволна, кисела гримаса.

— Знам нещо — прошепна високо.

— Чух — казах и погледнах към Ръш.

Думите на Бети никак не му се струваха забавни. Определено не харесваше Бети, а пияна — никак.

— Голяма тайна. Много голяма тайна. И аз я знам. Не бива да я знам, но я знам. Знам нещо, което ти не знаеш — започна пак да пее.

Отворих уста да я питам какво знае, но Ръш се обади:

— Стига, Бети.

Предупреждението и студенината в гласа му ме накараха да потръпна. Бети стисна устни, завъртя въображаемия ключ и после го изхвърли зад гърба си. Обърнах се напред и се зачудих дали знае нещо, което трябва да знам и аз. Съдейки по поведението на Ръш, ми се стори, че тази тайна не е за моите уши. Изглеждаше готов да спре колата и да изхвърли Бети насред пътя.

Настана тишина и Ръш се захвана да търси музика по радиото, а аз се отказах да питам. Ако Бети знаеше нещо, което не е трябвало да научава, Ръш просто се ядосваше, че тази дълбоко пазена тайна е достигнала и до нейните уши.

Замислих се. Този човек беше обграден с тайни. Имаше неща, за които определено отказваше да говори. Ние се привличахме, да, но това не означаваше, че бе длъжен да ми разказва всички свои тайни. Така е, нали?

Не, разбира се, че не е така. Но аз отново бях готова да дам част от сърцето си на човек, когото почти не познавах. Той беше като добре охраняван замък. Щях ли да успея да остана край него, без да се привързвам? Ето в това не бях сигурна.

Ръката му се плъзна върху моята. Погледнах го, но той се взираше напред в пътя. Искаше ми се да мога да го попитам направо, но отношенията ни не бяха достигнали до такова ниво. И може би никога нямаше да достигнат. Дали трябваше да дам девствеността си на човек, който скоро щеше да излезе от живота ми и да ме остави без надеждата, че някога ще се върне.

— Това беше най-хубавата вечер в целия ми живот. Харесвам обикновени работещи момчета. Те са толкова по-забавни — обади се сънливо Бети от задната седалка. — Трябваше да се огледаш по-добре, Блеър. Щеше да е разумна стъпка. Ръш… не, идеята не е добра. Защото Нан винаги ще е там.

Обърнах се да я погледна. Нан? Но очите й вече бяха затворени, а устата й — широко отворена. Измежду устните й се чуваше леко похъркване и аз знаех, че няма да получа никакво обяснение. Не и тази вечер. И не от Бети.

Погледнах към Ръш, чиято ръка беше обратно на волана. Стискаше го с все сила. Челюстта му изпука. Каква беше цялата тази мистерия около сестра му? Дали наистина му беше сестра?

— Нан сестра ли ти е? — попитах и внимателно следях реакцията му.

Той само кимна, но не каза нищо повече. Така реагира и последния път, когато го питах за нея. Просто се затваряше в себе си.

— Какво се опитваше да каже Бети? Как така сексът между нас може да влиза в работата на сестра ти?

Цялото му тяло се изопна като струна. Не отговори. Сърцето ми потъна. Може би точно тази тайна щеше да ни попречи да направим каквато и да е крачка напред? Щом за него беше толкова важно, за мен определено беше предупредителен сигнал. Ако не можеше да ми каже нещо, което дори Бети знаеше, значи имахме проблем.

— Нан е по-малката ми сестра. Няма… не мога да говоря за нея с теб.

От тона, с който каза „с теб“, стомахът ми се обърна. Нещо не беше наред. Исках да задавам още въпроси, но изведнъж тъгата и усещането за загуба ме заляха — нямаше да спя в неговото легло тази вечер. Може би никога нямаше да спя там. Това беше мисълта, която ме накара да млъкна и да не задавам повече въпроси.

Не трябваше да му позволявам да ме докосва, защото много добре знаех, че може да ме разкара, когато си иска.

Никой не каза нищо. Пътувахме в гробовна тишина чак до офисите. Ръш стана, отвори вратата на Бети и я събуди. После й помогна да влезе вътре. Нямаше никого, но тя имаше ключ. Беше споменала, че иска да остане тук, защото ако баща й я видел такава, щял да я убие.

Не станах да й помогна. Нямах сили. Исках само да си легна. Исках си леглото под стълбите. Не онова голямо, празно легло.

Ръш се върна в колата, но остана мълчалив. Опитвах се да разбера защо се затвори, когато Бети направи този коментар за Нан. Не проумявах и какво искаше да каже Бети. Не намирах никаква логика.

След няколко минути бяхме пред големия гараж. В мига, в който колата спря, отворих вратата и изскочих. Не го изчаках, тръгнах направо към къщата.

Разбира се, беше заключено и трябваше да го изчакам да ми отключи.