Анна Тод
След падането (99)

Глава деветдесет и осем
Хардин

Знам точно какво й причинявам. Знам колко обича да й говоря мръснишки, дори не си дава труда да го прикрие.

— Ти си такова добро момиче — казвам и й намигам, а тя простенва само при допира ми. Кожата й гори. — Кажи ми какво искаш — нашепвам в ухото й. Буквално усещам полуделия пулс под кожата й. Побърквам я. Знам. Мамка му, как обичам да я подлудявам така.

— Теб — казва отчаяно.

— Искам бавно. Искам да почувствам всеки миг, в който си била сама без мен.

Дърпам пижамата й и я поглеждам. Без да каже и дума, тя я смъква надолу. Притискам пръсти към бикините й и ги свличам от тялото й. Очите й са широко отворени, тъмни. Красивите й пръсти се закачват като куки около ръцете ми.

— Давай презерватива — напомня ми.

Мамка му, чак в другата стая е, която ми дадоха само от приличие, защото нали никой не си е помислил, че ще спя там, при положение че Теса е на един матрак разстояние. За мое учудване, на нощното шкафче някой беше оставил доста презервативи. Там си бяха още като пристигнах.

— Ти дай презерватива — казвам шеговито, но знам, че няма начин да я оставя да бяга из коридорите полугола. Нежно пъхам ръце под тялото й, разкопчавам сутиена й и го мятам на пода зад нас.

— Презерв… — обажда се пак да ми напомни, но собственият й стон и рязкото поемане на въздух прекъсват думата по средата, защото вече съм засмукал зърното й. Толкова е чувствителна на всеки мой допир, а аз искам да усетя вкуса на всяка секунда.

— Шшш…

Захапвам зърното й. Но след минутка ставам. Не губя време да се обличам. Поне съм по боксерки, но дори и да не бях, нямаше да си губя времето да се обувам.

След секунди се връщам с четири презерватива… Малко амбициозно, но предвид начина, по който Теса се държи тази вечер, може да не ни стигне и целият запас в шкафа.

— Липсваше ми — признава сладко тя. Усмивката й е срамежлива. Веднага след това се усеща, че е изрекла думите на глас, и чертите й се изострят от неудобство.

— И ти ми липсваше.

Ебаси… колко тъпо прозвуча!

Без да се опитвам да правя повече тъпанарски изказвания, се качвам на леглото при нея. Тя е седнала напълно гола и коленете й са леко свити до брадичката. Белите чаршафи покриват голото й тяло и се сливат с цвета на изумителната й кожа. Налага се да положа големи усилия, за да запазя контрол при тази гледка. Инак бих скочил на леглото, бих разкъсал чаршафите, бих си взел моето. Искам тази вечер — вече сутрин — да не бързаме. Усмихвам се и не мога да откъсна очи от жената на леглото. Тя също ме гледа и ми се усмихва. Бузите й са пламнали, очите й са топли.

Нетърпеливите й ръце дърпат надолу боксерките ми, после с крака ги смъква до земята и веднага увива ръце около пениса ми. Стиска леко.

— Мамка му — изсъсквам и моментално изгубвам фокус. Концентриран съм само върху Теса и допира й. Ръката й бавно се движи и… Господи, как знае точно къде да ме докосне. Подавам й презерватива и я инструктирам как да го сложи. Тя захапва устни и стриктно изпълнява. Защо не я накарах да мине на хапчета още в началото? Сега, след като я почувствах без презерватив, ще ми е много трудно да не пожелая пак.

Теса бързо се покатерва върху мен, върхът на пениса ми е на сантиметър от влагалището й и тя бърза да седне върху ми.

— Чакай… — изричам. Хващам я за кръста и я спирам.

— Какво има? — пита объркано.

— Нищо, просто искам да те целувам още малко… — уверявам я и засмуквам кожата на шията й. Не желая да бързам. Искам да се насладя на голото й тяло до моето, на факта, че е тук, с мен, след всичко, на което я подложих… — Толкова много те обичам. И ти го знаеш, нали?

И тогава за една-единствена секунда виждам лицето на Зед. Как й каза, че я обича, и как тя му признава: „И аз те обичам“. Тялото ми бавно потреперва. Спирам. Тя забелязва колебанието ми, веднага заравя пръсти в косата ми и допира устните си до моите.

— Върни се при мен — умолява ме.

И може би това са точните думи. Всичко останало избледнява. Усещам само мекотата на тялото й, влагата между краката й, а това е най-изумителното чувство на света. Колкото и да я чукам, никога няма да е достатъчно.

— Обичам те — повтаря думите, които искам да чуя.

Облизвам устните си и пак заравям глава в сгъвката на шията й, нашепвам й мръсни неща, усещам как напрежението се спуска по гръбнака ми, как всяка клетка в тялото ми пламва. Ноктите й се впиват в гърба ми, сякаш иска да докосне, дори да проникне в думите, написани на гърба ми за нея. Само за нея.

Не, наистина не искам да бъда разделен от нея. Никога. И си обещавам, че ще направя и невъзможното това да бъде нашата истина.

— Кажи ми как се чувстваш — питам със стон и едва се сдържам да не изригна под напора на трупащото се удоволствие. Искам да го задържа. За двама ни. Искам да създам онова място, в което и двамата ще можем да изпитаме тази нирвана. Движенията ми са по-бързи, всяко повдигане на таза ми, всеки тласък пали и гори телата ни.

— Толкова е хубаво, Хардин… толкова е хубаво.

Гласът й е плътен, дрезгав. Тялото й се сковава, знам, че краят наближава, усещам я и пълня презерватива.

Когато я поглеждам след минутка, тя лежи по гръб и гледа в тавана. Очите й са широко отворени.

— Добре ли си? — питам.

Знам, че към края бях малко груб, но тя обича, когато съм такъв. Посочвам рошавата си коса, която вече прилича на гнездо, и отбелязвам, че наистина трябва да се подстрижа. После осъзнавам, че единствената фризьорка, която познавам, е приятелка на Стеф. И ето, сещам се за Стеф и кръвта ми кипва. Тая тъпа, шибана…

— Земята вика Хардин — чувам гласа на Теса. Явно съм се бил отплеснал.

— Извинявай — обръщам глава към нея.

Облякла е шибаната пижама. Странно. После се сгушва до мен, взима дистанционното и започва да прехвърля каналите. След няколко минути се усещам, че въздиша доста повече от обикновено, всъщност не е спряла да въздиша. Когато я поглеждам, лицето й е като буреносен облак.

— Какво има? — питам.

— Нищо.

— Кажи ми. Сега.

— Няма нищо. Просто съм малко… — замълчава. Бузите й пламват.

— Напрегната? Не бива да си напрегната след всичко това — поглеждам я изпитателно.

— Аз не… не… знаеш… не…

Свенливостта й няма граници. Честно казано, в момента ме изнервя.

— Кажи какво има. Сега.

— Не свърших.

— Моля? — започвам да се давя.

Сериозно ли не съм забелязал, че не е свършила? Мислел съм само за собственото си удоволствие?

— Ти спря точно преди…

— И защо не каза? Ела тук — дърпам тениската й и я събличам.

— Какво мислиш да правиш? — пита с крайно въодушевление.

— Тихо.

Не знам какво ще правя, но знам, че искам да я чукам. Само ми е нужно малко време да презаредя.

Чакай, сетих се.

— Ще правим нещо, което сме правили само веднъж — заявявам. Усмихвам се. — Така, с практика, се стига до съвършенство.

— И какво е това? — И ето как вълнението й веднага изчезва, изместено от безпокойството.

Лягам по гръб и й казвам да се качи над мен.

— Не разбирам.

— Ела и сложи бедрата си от двете страни на главата ми.

— Моля?

— Теса, ела тук и си отвори краката над лицето ми, за да можеш да свършиш — казвам бавно и ясно.

— О! — изпищява от вълнение и вероятно от срам.

Виждам колебанието в очите й и веднага изключвам осветлението. Не искам да се притеснява. Тя маха бикините си и следва инструкциите ми.

— Въпреки мрака гледката ми е фантастична — отбелязвам шеговито и веднага след това тя дърпа тениската ми върху очите.

— О, така е още по-възбуждащо — промърморвам, а тя ме перва по главата. — Не, сериозно, това е върхът.

Чувам смеха й в тъмното, слагам ръце на бедрата й и започвам да направлявам движенията й. В мига, в който езикът ми я докосва, тя вече се движи сама, стене, скубе косата ми и се изгубва в удоволствието, което й давам само аз.