Анна Тод
След падането (136)

Глава сто тридесет и пет
Хардин

Крача из цялата къща като затворено животно. Прекосих я поне хиляда пъти. Минах няколко пъти по улицата и два пъти обиколих тоя шибан квартал. Дори се обадих на Ландън. Сега съм подивял, откачил, напълно луд. Теса не вдига телефона си. Къде са тези две ненормални жени, по дяволите?

Поглеждам си телефона. Колко време трае това спа… нещо? Чувам кола по чакълената алея и адреналинът ми се изсипва във вените. Бягам към прозореца. Колата на майка ми. Теса излиза и носи огромна бяла торба. Забелязвам някаква разлика в косата й.

— В мен е — провиква се към колата точно когато отварям вратата, бягам по стълбите и вземам тъпата рокля от ръцете й.

Косата! Какво е направила с косата си?

— Отивам да извикам Майк — заявява майка ми.

— Какво си направила с косата си, по дяволите? — питам прекалено високо.

Теса се намръщва, огънчето в очите й изчезва.

Мамка му.

— Само попитах… Изглеждаш добре — поправям се и я оглеждам пак. Наистина изглежда добре. Теса винаги изглежда красива.

— Боядисах я… Не ти ли харесва? — пита и влиза след мен в къщата. Мятам торбата с роклята на дивана. — Внимавай. Това е булчинската рокля на майка ти — изпищява, вдига торбата и я поставя прилежно. Косата й изглежда по-лъскава от обикновено. И веждите й са различни. Жените правят прекалено много глупости, за да впечатлят мъжете, които от своя страна почти не забелязват разликата.

— Нямам проблем с косата ти. Просто се изненадах — казвам откровено. Не е особено по-различна. Малко по-тъмна горе, но почти не личи. Като цяло е същата.

— Добре. Защото косата си е моя и ще правя с нея каквото си искам — заявява и скръства ръце пред гърдите си.

Избухвам в смях.

— Какво се смееш? — цупи се, че не съм оценил тежестта на думите й.

— Нищо. Просто ми е забавно да те гледам в ролята на мощна, силна, независима и непоклатима жена с топки — продължавам да се смея.

— Е, радвам се, че го намираш за смешно, защото положението е точно така, както го описваш. Свиквай с него — казва предизвикателно.

— Добре — отвръщам, хващам я за ръкава и я придърпвам към себе си. Не обелвам и дума за напълно разголените й гърди. Нещо ми подсказва, че сега не му е времето да я питам защо е излязла полугола по улиците.

— Сериозно ти говоря. Не искам повече такива пещерняшки изпълнения — казва и лека усмивка пробива намусената й гримаса и веднага сгрява сърцето ми.

— Добре, по-спокойно. Какво е направила майка ми с теб? — шегувам се. Притискам устни към челото й и веднага изпитвам нечовешко облекчение. Още повече, че засега не е споменала нищо за Сюзън или Натали. Предпочитам да ме навиква заради косата си, отколкото заради миналото ми.

— Нищо. Изказа се ужасно грубо за косата ми и мислех, че сега му е времето да те предупредя, че нещата се променят значително от този миг занапред — заплашва, захапвайки вътрешната страна на бузата си. Знам, че пробва как ще реагирам и че не го мисли наистина. Ето защо е толкова очарователна.

— Да, да, без пещерняшки изпълнения — въртя очи и тя се отдръпва от мен. — Сериозно ти говоря, разбрах ти мисълта — казвам и я придърпвам обратно в прегръдката си.

— Липсваше ми днес — въздъхва, опирайки глава в гърдите ми, а ръцете ми се увиват около тялото й.

— Наистина ли? — питам. Искам да ми го каже пак. Може би действително не е станало дума за миналото ми. Всичко е наред. Всичко ще е наред този уикенд.

— Да, най-вече когато ми правеха масажа. Ръцете на Едуардо бяха по-големи и от твоите — смее се тихичко Теса, след секунди — вече с пълно гърло, а малко след това започва да пищи, когато я мятам на рамото си и я понасям по стълбите. Сигурен съм, че няма никакъв Едуардо. Ако беше така, никога нямаше да ми каже и после да започне да се смее. Виждаш ли как мога да не се държа като пещерняк. Нужно е само малко да помисля. Освен ако не става дума за някаква сериозна заплаха. Абе, остави това „освен ако“. Тук става дума за Теса, а нека не забравяме, че винаги се появява някой, който иска да ми я вземе.

Задната врата изскърцва и майка ми ни вика точно когато вече съм стигнал до средата на стълбището. Теса започва да се мята и да ме моли да я пусна. Скланям да се подчиня само защото я нямаше цял ден и ми липсваше, а и майка ми ще стане още по-нетърпима, ако покажа малко емоция към Теса пред нея и пред комшията и няма да спре да чурулика, да ахка и да охка.

— Идваме — отговаря Теса, когато я пускам да стъпи на крака.

— Всъщност никъде не идваме — отвръщам, целувам ъгълчето на устата й. Тя ми се усмихва, размърдва закачливо вежди и казва:

— Ти не идваш.

Плясвам я по дупето и тя бърза надолу по стълбите.

Олеква ми. Снощи се държах като идиот, и то без причина. Майка ми никога не би завела Теса при Натали с някаква конкретна цел. Защо изведнъж реших, че е едва ли не конспирация и че изобщо е възможно да се случи?

— Какво ви се прави? Искате ли да излезем да вечеряме в „Зара“. Само ние четиримата? — пита майка ми и се обръща към бъдещия си съпруг, който точно влиза. Теса веднага се съгласява, макар че не знае какво е „Зара“.

— Мразя да ходя в „Зара“, а и на Теса няма да й хареса — мърморя. Теса, разбира се, би яла всичко само и само мир да има, но със сигурност знам, че няма да й се яде черен дроб или пюре от агнешко и в същото време да се налага да се усмихва вежливо и да се прави, че никога в живота си не е опитвала нещо по-вкусно.

— „Блус Китчен“? — предлага Майк.

— Честно казано, не искам да ходя никъде. Прекалено е шумно.

Облягам лакти на плота и започвам да човъркам напуканото покритие.

— Е, вие решете тогава и ни кажете — изрича уморено майка ми.

Знам, че търпението й е на изчерпване, но все пак съм тук, нали това искаше? Поглеждам часовника. Едва пет е и имаме почти час, преди да тръгнем.

— Качвам се горе — казвам.

— Трябва да тръгнем след десет минути. Знаеш колко е трудно да се намери място за паркиране — напомня ми майка ми.

Страхотно. Буквално побягвам от хола. Теса тича след мен.

— Хей — хваща ме за ръката и ме обръща към себе си.

— Какво? — питам и се старая да не звуча грубо или ядосано, макар че съм изнервен до краен предел.

— Какво ти става? Какво те тревожи? Просто ми кажи. Всичко можем да поправим, когато говорим — усмихва ми се, но знам, че е напрегната.

— Как мина обядът днес? — любопитствам. Не е казала нищо, но не мога да не попитам.

— О… — Теса свежда поглед към земята, а аз слагам палец под брадичката й и вдигам главата й нагоре.

— Приятно беше.

— За какво говорихте? — настоявам. Очевидно не е било толкова неприятно, колкото си мислех, но усещам колебанието й като нежелание да говори по темата.

— Запознах се… Натали… Запознах се с нея.

Кръвта ми се превръща в лед. Свивам колене, за да я погледна в очите.

— И?

— Тя е прекрасна.

Очаквам да се намръщи, да видя гнева й, да се разкрещи, но това не се случва.

— Тя е прекрасна? — повтарям напълно объркан, шокиран от отговора й.

— Да. Беше толкова сладка и толкова… бременна — усмихва се топло.

— А Сюзън? — питам колебливо.

— Сюзън е много забавна и мила.

Как е възможно? Сюзън ме мразеше за това, което причиних на племенницата й.

— Значи всичко е минало добре?

— Да, Хардин. Денят ми беше много приятен. Липсваше ми, но ми беше хубаво — твърди. Хваща ме за ръкава на тениската и ме придърпва към себе си. Толкова е красива, дяволски красива на фона на приглушеното осветление в коридора. — Всичко е наред, не се тревожи — казва спокойно.

Облягам чело в нейното и ръцете й се заключват около кръста ми. Притиска ме. Сякаш ме успокоява? Да, Теса ме успокоява, че всичко е наред, че ще бъде наред, след като се е изправила лице в лице с момичето, което почти съсипах. Казва ми, че всичко ще е наред.

Дали?

— Никога не е наред — прошепвам и се надявам да не е чула думите ми.

Дори и да ме е чула, Теса решава да не отговаря.

— Не искам да излизам на вечеря с тях — признавам след кратко мълчание. Копнея само да я заведа горе и да се изгубя в нея, да забравя за всичко, което ме тормози цял ден, да изгоня духовете от съзнанието си, да изтрия спомените и да се отдам само на нея. Искам да мога да чувам единствено нейния глас. И ако сега съумея да се потопя в нея, това със сигурност ще стане.

— Налага се. Все пак това е уикендът на Триш. Няма да оставаме прекалено дълго — вдига се на пръсти да целуне брадичката ми и устните й се плъзват по линията на челюстта ми.

— Ебаси колко съм развълнуван — мрънкам саркастично.

— Хайде — повежда ме към хола за ръката, но в мига, в който влизаме при тях, веднага я пускам. Въздъхвам.

— Добре, да отиваме да ядем.

 

 

Вечерята е точно толкова скучна и продължителна, колкото й очаквах. Майка ми през цялото време дрънка и пълни главата на Теса с глупости за сватбата, колко малко хора били поканили. Обяснява й кои роднини ще идват. Тези от страната на майка ми са много малко — един втори или трети братовчед, понеже родителите на майка ми са починали преди много години. Майк е мълчалив през цялото време. Аз също, но поне на Майк не му личи колко му е скучно. Освен това гледа майка ми с такова изражение, че в един миг ми се иска да му разбия главата в масата. Знам, че мисълта е повече от патологична, но ме успокоява. Очевидно я обича, така че може би не е лош човек.

— Ти си единственият ми шанс за внуци, Теса — казва майка ми, докато Майк плаща сметката.

Теса се дави във водата си и аз започвам да я тупам по гърба. После кашля още няколко пъти, но когато дишането й се успокоява, очите й са разширени и смутени. Знам, че преиграва, но майка ми действително я свари малко неподготвена. Слава богу, че Триш веднага усеща гнева ми и се поправя:

— Шегувам се, все още сте много млади — изрича и ми се изплезва като дете.

Млади? Няма значение на колко години сме. Не искам да й пълни главата с такива неща. Вече сме се разбрали: никакви деца. Майка ми едва ли не я кара да се чувства виновна, че не е народила куп бебета и че тепърва има да изпълнява петилетен план. Това никак няма да промени нещата. Само ги утежнява и може да доведе до още една разправия или сериозен скандал, понеже повечето от споровете ни са били на тема брак и деца. Не искам нито едното, нито другото и никога няма да искам. Искам Теса до мен във всеки един ден до края на живота си, но няма да се оженя за нея. Предупреждението на Ричард си проправя път в съзнанието ми, но аз веднага го избутвам.

След вечеря майка ми целува Майк за лека нощ и той се прибира в съседната къща да спи. Решила е да спазва тъпата традиция булката да не спи под един покрив с младоженеца, както и че не трябва да я вижда до часа на сватбата. Мисля, че се вживява малко повече. Все пак не е първото й родео, а тъпите традиции важат само когато ти е за първи път. Втория път могат и да се прескочат.

Колкото и да ми се иска да чукам Теса в старото си легло, тези стени са толкова тънки. Никаква звукоизолация. Буквално чувам как майка ми се обръща на скърцащия матрак в съседната стая.

— Трябваше да си намерим хотел — врънкам, докато Теса се съблича. Ще ми се да си легне с яке или някоя зимна канадка, за да не се измъчвам от близостта на голото й тяло. Тя обаче облича тениската ми и аз замечтано гледам извивката на гърдите й под тънката материя.

— Ела тук, бебо — приканвам я, отварям ръце и тя слага глава на гърдите ми. Искам да й кажа колко много означава за мен, че приема така спокойно положението с Натали, че се е справила блестящо. Но не мога да намеря думите. Тя трябва да е знаела колко бях ужасен, че нещо такова може да застане между нас. След няколко минути Теса вече спи, а аз продължавам да галя косата й и да мълвя: — Ти си всичко за мен.

 

 

Будя се облян в пот. Теса е върху мен и едва дишам. Струва ми се, че въздухът е станал прекалено гъст. В стаята е горещо. Майка ми вероятно е завъртяла термостата на максимум. Не е трябвало изобщо да го пуска. Пролет е. Леко развивам ръцете и краката на Теса от тялото си и избърсвам потното й чело. Косата й е чисто мокра. Решавам да сляза да изключа термостата.

Когато завивам към кухнята, все още съм полузаспал, но това, което виждам, ме втрещява. Спирам като препариран. Потърквам очите си, дори премигвам няколко пъти, за да се уверя, че не сънувам, защото картината пред мен е размазана и изкривена. Търкам, но видението не изчезва. Колкото и да мигам, те са все още там.

Майка ми е седнала на плота с разтворени бедра. Между тях стои мъж. Ръцете му са увити около кръста й. Нейните ръце са заровени в русата му коса. Устата му е върху нейната, нейната е върху неговата. Не знам чия уста къде е, но това, което знам със сигурност, е, че този мъж не е Майк.

Това е шибаният Крисчън Ванс.