Джефри Дивър
Картбланш (66)

Шейсет и четвърта глава

Джеймс Бонд намери визитката на Фелисити Уилинг и й се обади в офиса, за да й съобщи новината, че единият й дарител е престъпник… и е загинал по време на операция по арестуването му.

Тя обаче вече беше чула. Репортерите бяха ходили при нея, за да искат изявление в светлината на факта, че „Зелена инициатива“ е дълбоко замесена с мафията и камората (Бонд си помисли, че момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 не са си губили времето.)

Фелисити беше вбесена от намеците на някои журналисти, че е знаела за лошата слава на Хидт, но с удоволствие е приемала даренията му.

— Как може да ме питат такова нещо, по дяволите, Джийн? За бога, Хидт ни даваше по петдесет-шейсет хиляди лири годишно. Това беше щедра сума, но не може да се сравни с даренията на много други хора. Бих отхвърлила всекиго начаса, ако разбера, че крои нещо незаконно. Но ти си добре, нали?

— Дори не бях там, когато са нападнали мястото. Полицаите ми се обадиха и ми зададоха няколко въпроса, докато пътувах натам. Това беше страхотен шок за мен…

— Сигурна съм.

Бонд я попита как вървят доставките на храна, Фелисити отговори, че са получили повече, отколкото са поискали. Разпределянето вече започнало в десет страни в субсахарска Африка. Имало достатъчно храна за стотици хиляди хора в продължение на месеци.

Бонд я поздрави и сетне попита:

— Не си твърде заета за Франшоек, нали?

— Дори не си помисляй, че ще се измъкнеш от уикенда сред природата, Джийн.

Уговориха се да се срещнат сутринта. Той си напомни, че трябва да намери някой да измие и лъсне субаруто, към което се беше привързал въпреки крещящия цвят и спойлера върху багажника, поставен предимно за красота.

Бонд се облегна назад, наслаждавайки се на веселия й глас и спомена за времето, прекарано с нея. Замисли се и за бъдещето.

Ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните?

Той се усмихна, перна с палец визитката й, а после я прибра и пак нахлузи ръкавиците, за да продължи да рови в документите и компютрите и да си води записки за офисите на „Зелена инициатива“ и операция „Геена“, които да изпрати на М. и Бил Танър. Труди се още час и нещо и накрая реши, че е време за питие.

Протегна се.

Спусна ръце и в същия миг почувства внезапно разтърсване някъде дълбоко в себе си. Познаваше това усещане. Случваше се понякога в света на шпионажа, необятния океан от подтекст, в който малко неща са такива, каквито изглеждат. Често източникът на обезпокоителното усещане беше подозрението, че някое основно предположение е погрешно, вероятно катастрофално погрешно.

Докато преглеждаше записките си, той усети, че започва да диша по-бързо и устните му пресъхват. Ритъмът на сърцето му се ускори.

Отново прелисти стотици документи, а после взе мобилния си телефон и изпрати на Фили Мейдънстоун приоритетно искане. Докато чакаше отговора, стана и закрачи из малкия кабинет. Съзнанието му гъмжеше от мисли, които кръжаха и връхлитаха като бесните чайки над Секция „Изчезване“ в „Зелена инициатива“.

Фили отговори и Бонд грабна телефона си, прочете съобщението и бавно се облегна назад на неудобния стол.

Над него падна сянка. Той вдигна глава и видя Бхека Джордан.

— Джеймс, донесох ти кафе. В истинска чаша.

Чашата беше украсена с усмихнатите лица на играчите от „Бафана Бафана“, издокарани в най-хубавите си футболни екипи.

Бонд не каза нищо, нито взе кафето и Джордан остави чашата на бюрото.

— Джеймс?

Той знаеше, че лицето му издава тревогата, която го изгаря отвътре.

— Мисля, че съм изтълкувал всичко погрешно — промълви Бонд.

— Какво имаш предвид?

— Всичко за „Геена“ и Инцидент 20.

— Обясни ми.

Той се наведе напред.

— Първата засечена информация беше, че някой на име Ной е замесен в днешното събитие, в резултат на което ще има много жертви.

— Да — седна до него тя. — Северан Хидт.

Бонд поклати глава и посочи кашоните с документи на „Зелена инициатива“.

— Прегледах почти всеки проклет лист и повечето мобилни телефони и компютри. Никъде не се споменава за Ной. Не чух това име на нито една от срещите си с Хидт и Дън. Ако това е бил неговият прякор, защо изобщо не се появи? Хрумна ми да се свържа с колега от МИ6. Тя борави много добре с компютрите. Знаеш ли какво е метадата?

— Информация, скрита в компютърните файлове, описателната информация на файла. Осъдихме министър от правителството за корупция благодарение на това.

Бонд кимна към телефона си.

— Колегата ми прочете шестте бележки в интернет, които намерихме и в които се споменава, че прякорът на Хидт е Ной. Метадатата във всяка от тях показа, че са написани и качени тази седмица.

— Също както ние качихме информацията за Джийн Терон, за да ти създадем легенда.

— Точно така. Направил го е истинският Ной, за да ни накара да се съсредоточим върху Хидт. И това означава, че Инцидент 20 с хилядите жертви не е бил взривът в Йорк. „Геена“ и Инцидент 20 са два различни плана. Ще се случи нещо друго. И то скоро — довечера. Това пишеше в първия имейл. Които и да са, онези хора все още са в риск.

Въпреки успеха в „Зелена инициатива“ Бонд отново се върна на жизненоважните въпроси: кой е врагът и каква е целта му?

Докато не откриеше отговорите, не можеше да измисли реакция.

Но трябваше. Не оставаше много време.

Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото…

— Джеймс?

В ума на Бонд спирално се въртяха откъслечни факти, спомени и теории. Още веднъж, както бе направил в научноизследователската база на „Зелена инициатива“, той започна да събира всички частици информация, които знаеше, и се опита да сглоби разпокъсаните планове за Инцидент 20. Стана, кръстоса ръце зад гърба си, наведе се и пак се втренчи в листовете и бележките, с които беше отрупано бюрото.

Джордан се умълча.

— Грегъри Лам — най-сетне промълви Бонд.

Тя се намръщи.

— Какво за него?

Той отново седна.

— Ще ми трябва помощта ти.