- Серия
- Бьорн Белтьо (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lucifers Evangelium, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Росица Цветанова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Том Егеланд. Евангелието на Луцифер
Норвежка. Първо издание
ИК „Персей“, София, 2010
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Елена Спасова
Технически редактор: Йордан Янчев
ISBN: 978-954-830-862-5
- — Добавяне
II. Вавилонската кула
1.
Разкопките в пустинята са сложно изпитание от прах, пясък и жега, толкова интензивна, че в пристъпите на самосъжаление лесно можеш да си внушиш как си започнал да се изпаряваш и да се стичаш в локва от бързо загрята мазнина, водни пари и разбити мечти.
Въпреки че се намирахме в пустиня, наоколо никога не беше тихо. Грамадни булдозери товареха непрекъснат поток от камиони със ситно пресятия пясък, който оставяха след себе си работниците на съоръженията и археолозите. Из района кръжаха хеликоптери. Тежки, бръмчащи дизелови агрегати осигуряваха електричество. Ръководителят на археолозите беше отговорен за направляването на багерите, булдозерите и отборите копачи, които отстраняваха изкопаното. Едва когато откриехме нещо достойно за по-внимателно изследване, работата поемаха археолозите със своите мистрии, четки и концентрираното си търпение. С помощта на нивелири, теодолити, сателитни снимки, компютърни програми и Т-образни линеали бяхме разграфили обширния и неравен пустинен терен в детайлна мрежа, която изследвахме квадратен метър по квадратен метър. Въпреки че имахме на разположение прецизните координати на вавилонците, бяхме принудени да използваме високотехнологично оборудване с цел изобщо да се надяваме да открием самите руини на кулата. Сканирахме терена със самолети и портативни измервателни уреди с лазери. Разузнавателен сателит правеше невероятно ясни снимки на базата на инфрачервени лъчи и видимата светлина. Тези снимки се прибавяха към стойностите от сеизмичните и геомагнитни измервания в компютър. В резултат се получаваха триизмерни фотографии с изумителна дълбочина и детайлност. Главният археолог и екипът му от рано се въодушевиха по голяма подземна структура на четиристотин метра на север от нас. Имаше три остри ъгъла и със солидна доза въображение можеше да бъде сметната за основа на постройка. Аз обаче бях убеден, че ставаше дума за подземна скална формация. Геолозите и бормашините потвърдиха теорията ми. Аз самият проявявах любопитство към едно възвишение само на петдесет метра североизточно от бараките. Главният археолог и главният геолог смятаха, че е природно и слабо интересно, на мен обаче ми напомняше на стара скандинавска надгробна могила, която бяхме разкопали в Рогаланд. Вярно, не търсехме надгробна могила, но добрият археолог трябва да вярва на интуицията си и способността си да разчита терена.
— Възвишението е остатък от многоетажната кула — настоявах аз. — Квадратната структура в подземните седименти може би е основата на зикурата.
— Това — възрази главният археолог, подкрепен от одобрителния смях на главния геолог, — е купчина камъни.
— Подобни възвишения не са типични за природата на този терен.
— Огледай се! Навсякъде има такива.
— Това изглежда различно.
Погледи. Ехидни усмивчици. Въртене на очи. Свикнал съм.
Главният археолог бе принуден неохотно да се съгласи с мен, когато се сдобихме с триизмерните снимки и резултатите от георадара, който изпраща високочестотни сигнали надолу по склона, магнитометъра, регистриращ промени в магнитното поле вследствие на човешка дейност и уреда за измерване на специфично електрическо съпротивление: под възвишението имаше четириъгълна конструкция с размер няколкостотин квадратни метра.
— Вавилонската кула — казах аз на КК с немалка гордост.
Главният археолог не бе нито злопаметен, нито отмъстителен. Направи плановете за разкопките на хълма с подновен хъс и щедрата ми подкрепа. За да спестим време и да повишим ефикасността на работата, разделихме археолозите и копачите на три групи: едната отговаряше за неквалифицирания труд, втората за изкопаването на шахтите, третата — за пресяването и анализите на пръстта и пясъка.
Дълбаехме внимателно. Метър по метър. Час след час.
Копахме неспирно в продължение на две денонощия. В безжалостната жега на пустинното слънце. В нощния студ.
Най-сетне намерихме това, което търсехме.
Основи.
Основи, толкова огромни и солидни, че повече нямаше място за съмнение.
Бяхме открили Вавилонската кула.
2.
За да стигнем до оголената част от основата, трябваше да слезем по четири коси алуминиеви стълби, монтирани върху скеле в шахтата. Въздухът в този ров бе наситен с песъчлив прах и слънчева топлина. Земята беше пълна с остатъци от постройки, парчета глинени съдове и възмутени скорпиони. Солидна гумена тръба бълваше охладен въздух върху клетите копачи, които направо бяха готови някой да ги изцеди и закачи да съхнат. Когато с КК, главния археолог и главния инженер се събрахме долу в шахтата, копачите вече бяха разкрили няколко метра от основата. Стената се състоеше от колосални квадратни каменни блокове, изсечени и напаснати с впечатляваща прецизност. Беше си забележително. В района нямаше подобна скала.
КК удари стената с длан.
— Солидно нещо!
— Странно — обади се главният археолог. — Според Битие Вавилонската кула е построена от печени тухли и земна смола.
— Не бих се предоверявал на Моисей по строителни въпроси — възразих аз.
— Такива са били строителните практики по онова време — отвърна главният археолог.
— Невероятно — възкликна КК, — колко гладко са споени каменните блокове.
Погладих с пръсти повърхността на основата. Ще речеш, че цялата кула се е разпаднала и се е сляла със земните маси. През цялото време си бях представял как това, което търсехме, каквото и да беше то, бе погребано в седиментите от пясък, пръст и камъни. Тази основа обаче бе твърда като гранит.
Опитах да разчопля ръба с нокти. Нищо не се отрони.
Не знам как така успях да проумея пред какво точно се бяхме изправили. Може би покълващото у мен абсурдно подозрение за естеството на пазената от КК тайна. Може би пък спомените от семинар за древните строителни техники, в който участвах в Турция през 2003 г. А дали не беше чиста интуиция?
— Това не е камък — обадих се аз.
— Какво искаш да кажеш? — попита КК.
— Естествено, че е — възрази главният археолог.
— Вавилонците, построили тази кула, са имали две възможности — обясних аз. — Можели са да натоварят всичките тези каменни блокове от най-близката каменоломна. На няколко хиляди километра оттук. В пустинята. Непоносима робия. Или пък да съградят основите тук, на мястото на зикурата. Как бихте постъпили вие?
— Въпросът не е как ние бихме постъпили — отвърна главният инженер, — а с какви съоръжения и технологии са разполагали те.
— Какво се опитваш да кажеш, Бьорн? — попита КК.
— Тези блокове са лети.
— Лети? — избухна главният инженер.
— Лети — повторих аз. — Направени са от бетон.
КК и главният инженер ме погледнаха смаяни.
Главният археолог прокара ръка по повърхността на основата.
— Интересна идея. Само че по онова време този вид бетон не е бил разработен.
— Не са имали нито необходимите умения, нито съоръженията да излеят супербетон — отбеляза главният инженер. — Циментът, който са били в състояние да произведат по него време, е бил доста паянтов, не солиден. Неустойчив. Ако това тук е бетон, качеството и здравината му свидетелстват за технология, за която можем да им завиждаме и днес.
— Забравяте колко напреднали биха могли да бъдат древните култури — казах аз. — Вавилонците, египтяните и римляните са били изключително умели в отливането. Много от постройките им са се съхранили до ден-днешен.
— Под формата на руини — отбеляза главният археолог.
— Чакай сега — обади се главният инженер. Специалистът у него се бе разбудил и гореше от желание да постави един самонадеян археолог на мястото му. — Ако това тук е бетон — той потупа основата, — как ще обясниш факта, че здравината му не е намаляла за 4500 години?
— Мисля, че отговорът на този въпрос може да даде КК.
Той вдигна ръце, за да се защити.
— Нямам представа. Идеята на Бьорн обаче е интересна. Как иначе са щели да превозят всичкия този камънак дотук?
Отново погалих повърхността с пръсти.
— Бетон! — казах.
— Много лесно ще разберем това — рече КК на главния инженер. — Анализирайте материала…
— Наистина, КК! — възкликна главният инженер.
— … и продължаваме да копаем. Някъде по протежението на тази стена трябва да има вход.
От: Примипила
Изпратено на: 27.08.2009 15:36
До: Легата
Копие до: Главата на ордена
Тема: Доклад: Ал Хила/Вавилон II
Код: S/MIME PKCS7
„Доминус!
В качеството си на новоназначен примипил и според плана пристигнах в лагера, който американците с цялата си глупост наричат Вавилон — II. Макар да съм сам, аз се надявам да се справя по-добре от предшествениците ми. Доминус, в първия си доклад мога да съобщя, че разкопките днес разкриха основите на зикурата, който според археолозите ще да е Вавилонската кула. Повечето учени тук си мислят, че именно тя е целта на разкопките. Ние обаче търсим нещо друго. Просто идея: възможно ли е в зикурата да се намират тленните останки на нашия господар Луцифер? Възможно ли е Луцифер, както и Исус Христос, да е добил земно тяло или да се е вселил в човек, когото духът му е изоставил в мига на смъртта? Доминус, възможно ли е Вавилонската кула да е лобното място на Луцифер? Възможно ли е Bäb-ilu да е кулата, която нашият пророк споменава в свидетелството си, глава 14 стих 52? Условията на работа не са съвсем леки тук, в базата. За да не будя подозрение, съм принуден съвестно да изпълнявам всичките отнемащи време задачи, възложени ми от моите началници. Фактът, че съм сам, лишен от подкрепата на смелите ми събратя, прави задачата ми още по-предизвикателна. Доколкото зависи от мен, няма да предам ордена. Имам причини да допускам, че ръкописът е скрит в сейфа на главния щаб (евентуално в стаята на Колинс или Белтьо).
Ave, Satanas!“