Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (39)

2.

За да стигнем до оголената част от основата, трябваше да слезем по четири коси алуминиеви стълби, монтирани върху скеле в шахтата. Въздухът в този ров бе наситен с песъчлив прах и слънчева топлина. Земята беше пълна с остатъци от постройки, парчета глинени съдове и възмутени скорпиони. Солидна гумена тръба бълваше охладен въздух върху клетите копачи, които направо бяха готови някой да ги изцеди и закачи да съхнат. Когато с КК, главния археолог и главния инженер се събрахме долу в шахтата, копачите вече бяха разкрили няколко метра от основата. Стената се състоеше от колосални квадратни каменни блокове, изсечени и напаснати с впечатляваща прецизност. Беше си забележително. В района нямаше подобна скала.

КК удари стената с длан.

— Солидно нещо!

— Странно — обади се главният археолог. — Според Битие Вавилонската кула е построена от печени тухли и земна смола.

— Не бих се предоверявал на Моисей по строителни въпроси — възразих аз.

— Такива са били строителните практики по онова време — отвърна главният археолог.

— Невероятно — възкликна КК, — колко гладко са споени каменните блокове.

Погладих с пръсти повърхността на основата. Ще речеш, че цялата кула се е разпаднала и се е сляла със земните маси. През цялото време си бях представял как това, което търсехме, каквото и да беше то, бе погребано в седиментите от пясък, пръст и камъни. Тази основа обаче бе твърда като гранит.

Опитах да разчопля ръба с нокти. Нищо не се отрони.

Не знам как така успях да проумея пред какво точно се бяхме изправили. Може би покълващото у мен абсурдно подозрение за естеството на пазената от КК тайна. Може би пък спомените от семинар за древните строителни техники, в който участвах в Турция през 2003 г. А дали не беше чиста интуиция?

— Това не е камък — обадих се аз.

— Какво искаш да кажеш? — попита КК.

— Естествено, че е — възрази главният археолог.

— Вавилонците, построили тази кула, са имали две възможности — обясних аз. — Можели са да натоварят всичките тези каменни блокове от най-близката каменоломна. На няколко хиляди километра оттук. В пустинята. Непоносима робия. Или пък да съградят основите тук, на мястото на зикурата. Как бихте постъпили вие?

— Въпросът не е как ние бихме постъпили — отвърна главният инженер, — а с какви съоръжения и технологии са разполагали те.

— Какво се опитваш да кажеш, Бьорн? — попита КК.

— Тези блокове са лети.

— Лети? — избухна главният инженер.

— Лети — повторих аз. — Направени са от бетон.

КК и главният инженер ме погледнаха смаяни.

Главният археолог прокара ръка по повърхността на основата.

— Интересна идея. Само че по онова време този вид бетон не е бил разработен.

— Не са имали нито необходимите умения, нито съоръженията да излеят супербетон — отбеляза главният инженер. — Циментът, който са били в състояние да произведат по него време, е бил доста паянтов, не солиден. Неустойчив. Ако това тук е бетон, качеството и здравината му свидетелстват за технология, за която можем да им завиждаме и днес.

— Забравяте колко напреднали биха могли да бъдат древните култури — казах аз. — Вавилонците, египтяните и римляните са били изключително умели в отливането. Много от постройките им са се съхранили до ден-днешен.

— Под формата на руини — отбеляза главният археолог.

— Чакай сега — обади се главният инженер. Специалистът у него се бе разбудил и гореше от желание да постави един самонадеян археолог на мястото му. — Ако това тук е бетон — той потупа основата, — как ще обясниш факта, че здравината му не е намаляла за 4500 години?

— Мисля, че отговорът на този въпрос може да даде КК.

Той вдигна ръце, за да се защити.

— Нямам представа. Идеята на Бьорн обаче е интересна. Как иначе са щели да превозят всичкия този камънак дотук?

Отново погалих повърхността с пръсти.

— Бетон! — казах.

— Много лесно ще разберем това — рече КК на главния инженер. — Анализирайте материала…

— Наистина, КК! — възкликна главният инженер.

— … и продължаваме да копаем. Някъде по протежението на тази стена трябва да има вход.

От: Примипила

Изпратено на: 27.08.2009 15:36

До: Легата

Копие до: Главата на ордена

Тема: Доклад: Ал Хила/Вавилон II

Код: S/MIME PKCS7

„Доминус!

В качеството си на новоназначен примипил и според плана пристигнах в лагера, който американците с цялата си глупост наричат Вавилон — II. Макар да съм сам, аз се надявам да се справя по-добре от предшествениците ми. Доминус, в първия си доклад мога да съобщя, че разкопките днес разкриха основите на зикурата, който според археолозите ще да е Вавилонската кула. Повечето учени тук си мислят, че именно тя е целта на разкопките. Ние обаче търсим нещо друго. Просто идея: възможно ли е в зикурата да се намират тленните останки на нашия господар Луцифер? Възможно ли е Луцифер, както и Исус Христос, да е добил земно тяло или да се е вселил в човек, когото духът му е изоставил в мига на смъртта? Доминус, възможно ли е Вавилонската кула да е лобното място на Луцифер? Възможно ли е Bäb-ilu да е кулата, която нашият пророк споменава в свидетелството си, глава 14 стих 52? Условията на работа не са съвсем леки тук, в базата. За да не будя подозрение, съм принуден съвестно да изпълнявам всичките отнемащи време задачи, възложени ми от моите началници. Фактът, че съм сам, лишен от подкрепата на смелите ми събратя, прави задачата ми още по-предизвикателна. Доколкото зависи от мен, няма да предам ордена. Имам причини да допускам, че ръкописът е скрит в сейфа на главния щаб (евентуално в стаята на Колинс или Белтьо).

Ave, Satanas!“

Примипил: брат Рац