Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (27)

1.

Рим

12-14 юни 2009

Читалнята в Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum, тайния архив на Ватикана, създаваше усещането за капризна църква, на която най-много й се искаше да бъде библиотека, но й липсваше решителност. Изтощени от будуване учени, обгърната от прах и обезумели позабравени мистерии, седяха по ред на номерата на маси, отрупани с опърпани книги и разпадащи се документи, свалени от полиците, които се простираха на височина от два етажа или по-точно — започваха от хранилищата в подземието и изчезваха право в рая. Архивът съдържа документа, пергаменти, писма и книги, събирани от католическата църква в продължение на близо две хиляди години.

Разговорът с КК и Алдо Ломбарди, както и докладът за Codex Hispania и странната съдба на трите части, съставящи „Евангелието на Луцифер“, бяха събудили любопитството ми. След като КК и Алдо Ломбарди ми предоставиха информацията, която смятаха за необходима, и се върнаха към собствените си занимания, аз напуснах сградата. Нямаше аларма. Не се намесиха пазачи. Не мисля, че някой ме следеше, но е трудно да се каже.

Преди няколко години, когато изследвах исландския ръкопис Codex Snorri^[1], се запознах с един от служителите във ватиканския архив, Томазо Роселини. Попитах за него на рецепцията. След няколко минути той излезе да ме посрещне. След задължителната размяна на престорена радост от повторната среща и топли ръкостискания обясних какво ме водеше там. Той ми помогна да си намеря свободна маса и се върна с количка книги, дисертации и документи, съдържащи справки за дракулсънджейците.

В Encyclopedia of World Religions and Secrets прочетох, че монашеският орден имал централа в румънските Карпати. Техният вариант на римокатолическия папа, Доминус, ръководел съвет от дванайсет епископи, наречени старейшини. И до ден-днешен дракулсънджейците използвали римски военни титли. Например легат, главнокомандващият на легионите или генерал. Оперативните им части се наричали контубернии, названието на палатков отряд от осем-десет воини в римската армия, предвождани от примипила, най-високия по ранг центурион. Попрехвърлих купчината и с изненада се натъкнах на писана на машина бележка от Джовани Нобиле. Как ли бе попаднала в архива на Ватикана?

Кратко въведение относно дракулсънджейците

От Джовани Нобиле

Рим, май 1970

„Сектата на дракулсънджейците възниква в Средния Изток през IV век с корени в гностичния, християнски, манихейски и йезидски синкретизъм, т.е. представлява смесица от различни религии. Както и друзите заемат идеите си от различни религии и философии, дракулсънджейците са повлияни от разнородни религиозни направления. Сектата се утвърждава в Централна Европа през VI век, но постепенно изчезва от историята. Не знаем дали дракулсънджейците са преминали в нелегалност или са изгубили последователите си. Сектата се появява отново заедно с катарите през XI век и процъфтява на територията на днешна Румъния, Унгария и Русия през XV век. По него време вече почитат Луцифер, представен от пауна Мелек Таус, като свой най-главен бог. Сектата изниква от манихейската вяра в царство от светлина и хармония, чийто символ е душата, и друго — на мрака и раздора, символизирано от тялото. Манихейският пророк Мани живял във Вавилон през III век и смятал себе си за последовател на пророци като Буда, Заратустра и Исус.

Представата на дракулсънджейците за Луцифер/Сатаната е доста по-комплексна, отколкото у модерни сатанисти като Ла Вей. Също както гностиците и катарите дракулсънджейците вярват, че светът е създаден от демиург, по-нисшестоящо божество, но докато гностиците и катарите не заявяват категорично, че този демиург съвпада с образа на Сатаната, дракулсънджейците смятат, че демиургът е тъмната, следователно зла част от троицата. Свещеният им символ, трикветрата, символизира Бог, Сатаната и сила, която наричат costhul, обединяваща божественото и сатанинското, двете противоположности на вселената. Те твърдят, че Бог и Сатаната са част от costhul — едно универсално цяло. Точно както християните смятат Отца, Сина и Светия дух за едно цяло, не три образа, дракулсънджейците почитат Бог, Сатаната и costhul като равностойни. Тъй като юдаизмът, християнството и ислямът се кланят на изключително божествените (светли) сили, сектата се опитва да поддържа баланса във вселенския costhul, като най-напред се моли, и с това подсилва Сатаната и силите на мрака. Вярват в Бог, но за тях той е просто една трета от божественото цяло.

Нездравите практики и ритуали на сектата — включващи кръвни жертви, тамян и голота — се дължат на примитивни представи и на връзките между земните хора и боговете. Тамянът има същата символна стойност, която можем да открием във всяка една римокатолическа литургия и до ден-днешен. Още от античността насам вярващите смятат, че тамянът освещава места и действия. Като символична жертва той отнася със себе си молитвите при боговете. Още в Петокнижието се описва предпочитанието на Господ към тамяна. Голотата е свързана със стремежа им към чистота, към основното, изначалното. Адам и Ева например били голи допреди първородния грях. Като събличат жертвите си, дракулсънджейците вярват, че в смъртта си те биват връщани при боговете, както са били създадени, голи и чисти.“

За кратка минутка останах неподвижен, замислих се как сектата бе отнела живота на мъжа, който така безпристрастно бе описал екстремизма й, и как почти успяха да ме обезкървят.

Взех да разлиствам някаква дисертация — Blut und Helligkeit: Anthropologie und Metaphysic — обясняваща как дракулсънджейците смятали кръвните жертви за свещенодействие. Разделяйки тялото от кръвта, жертвоприношението се свързва с прочистването на тялото и душата. Мисленето им повлияло румънския граф Влад Цепеш, вдъхновил Брам Стокър да напише Дракула, както и унгарската графиня Елизабет Батори, избила стотици девици, за да се къпе в кръв. Представата за свещената и чудодейна сила на кръвта не е нова, нито необичайна. Както посочваше авторът на дисертацията, много християни пият кръвта Христова по време на причастие, сякаш това е най-естественото нещо. За Свидетелите на Йехова кръвта е толкова неприкосновена, че по-скоро ще умрат, отколкото да позволят медицинско кръвопреливане. В откъс, третиращ серума на истината, натриев пентотал, открих куриозна препратка към убеждението на дракулсънджейците, че кръвопускането може да предизвика медицинско късо съединение в мозъчната кора и умиращият не би могъл да излъже. Необяснима беше и информацията в ксерокопие от кратко съобщение в International Herald Tribune от 20 ноември 2007 г.:

Командоси нападат манастир

Сфънту Георге, Румъния, 20 ноември (Ройтерс)

„… Манастирът Сфънт съндже, главната квартира на религиозната секта дракулсънджейци, бе подложен на нещо като десантна атака в сряда миналата седмица, съобщават румънските власти. Манастирът се намира на няколко мили от Сфънту Георге в планинската верига Карпатите в румънска Трансилвания.

Сектата се е опитала да потули случилото се и отказва да съдейства на местната полиция.

Не е ясно кой е нападнал манастира, нито с каква цел. Няма сведения за ранени. Местни източници съобщават, че 20–25 паравоенни командоси в камуфлажни униформи нахлули в манастира в 2:30 през нощта и напуснали мястото няколко минути по-късно.

Според местните източници войниците отнесли реликва с историческа и религиозна стойност, но информацията не е потвърдена.

Никой от манастира не пожела да се изкаже по въпроса.“

Струваше ми се, че съм чел около половин час, когато установих, че бях прекарал в архива повече от два часа и половина. Вдигнах очи и погледът ми попадна върху лице, което разпознах. Той се изненада също колкото и аз. Не успявах да го разпозная. Спомних си кой е едва когато свали очилата си. Виторио Тасо. Семиотикът, когото срещнах у Алдо Ломбарди. Той се притесни от срещата ни, сякаш бяхме стари колеги, сблъскали се в съмнителен сексшоп. Разменихме няколко думи, преди Тасо да се върне към задачата си — издирваше някакъв кризмон от герб, принадлежал на краля на остготския крал Теодорих Велики. Аз пък върнах всичко, за което се бях разписал, и се насочих към паркинга. По пътя се обадих на главен инспектор Курт Хенриксен от уличен телефон. Той потвърди, че са го осведомили за отвличането и спасителната акция, както и че са били арестувани десет мъже, всичките заподозрени в участие в трите убийства.

— Какво всъщност става, Белтьо? — попита той.

Казах му истината — че си нямам понятие.

Потръпнах, когато забързах през паркинга и отключих колата. Този път не ме чакаха никакви откачалки. Нито монаси, нито охранителите на паркинга. Карах спокойно по римските улици. КК ми бе разрешил да паркирам бричката в задния двор. С Моник бяхме поканени на вечеря у тях в седем и половина.