Серия
Бьорн Белтьо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucifers Evangelium, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)
Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Том Егеланд. Евангелието на Луцифер

Норвежка. Първо издание

ИК „Персей“, София, 2010

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Елена Спасова

Технически редактор: Йордан Янчев

ISBN: 978-954-830-862-5

  1. — Добавяне

„ilia sa-ba-si-su uz-za-su ul i-mah-har-su ilu ma-am «-man

ru-u-ku lib’», «-ba-su su-’i-id’», «kar-as-su»

Когато той (Мардук) погледне с ярост, не омеква (не се извръща)

В пламналия му гняв никой бог не смее да му противоречи (на яда му)“

Вавилонският мит за сътворението Енума елиш[1]

„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!“

Исая 14:12

„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си…

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.“

Откровение 20:7

„Аз не съм мъртва, но лежа в ковчег. Гола съм. Около мен е тъмно. Чувам дъха си, сърцето ми бие тъй силно, че тътне в ушите.

Милостиви Боже, помогни ми да се измъкна, моля те!

Не мога да протегна ръце. Блъскат се в стените на ковчега. Толкова е тясно.

Преди плачех. Вече нямам сили.

Тежко ми е да дишам. Толкова съм жадна. Много мисля.

Сигурно така се чувстват мъртвите.“

evangelieto_na_lucifer_simvol.png
evangelieto_na_lucifer_bafomet_demon.jpg

Изображението на демона Бафомет с козя глава, криле, женски гърди и рога от произведението „Догми и ритуали на висшата магия“ (1854) на Елифас Леви

Бележки

[1] Във вавилонския мит за сътворението Енума елиш, написан с клинопис на акадски език върху седем глинени плочки около 1200 г. пр.н.е., месопотамският бог Мардук е въздигнат до най-могъщия и почитан от всички богове. В Петокнижието, започнато около 250 години по-късно, по същия начин е описан абрахамитският бог Елохим/Яхве — единственият истински, всемогъщ бог на юдеите (по-късно и на християните). — Б.пр.