Джефри Дивър
Пастирът (54)

Глава 53

Говорех с Клер Дюбоа.

— Лавинг е побягнал. Може би шофира, но по-скоро иска да напусне бързо района. Провери всички резервации за полети. Искам имената на всички, купили самолетен билет за днес, след като Лавинг се чу по телефона с Цагаев — около три часа. Може би от „Дълес“, Националното или Международното летище „Балтимор-Вашингтон“; но все пак мисля, че ще ги отбягва, понеже подозира, че Цагаев го е издал.

— Влаковете? — попита Дюбоа.

— Фреди е разпоредил да се оглеждат за него на Юниън Стейшън. Но се обзалагам, че ще предпочете по-бърз транспорт.

— Веднага се заемам.

Цагаев нямаше представа накъде ще поеме Лавинг. Добави само, че полетът до Чарлстън, Западна Вирджиния, му е отнел около пет часа, което означаваше, че е тръгнал някъде от Западния бряг или от Мексико, Карибите и Канада.

Тактическите екипи събираха приспособленията си. Разпитахме местните полицаи, но не научихме нищо изненадващо — сигналът бил подаден анонимно и от непроследим телефон.

— Човекът каза, че видял някой да продава „армейски оръжия“ от багажник. Какво да направим? Как ни стреснахте, момчета! Гранати? Очите ми станаха на нищо, казвам ви. Ще се оплача на командира, да знаете.

Осъзнах колко умно бе подбрал престъплението Лавинг. Ако беше сигнализирал за наркосделка или за женски викове за помощ, както си помислих отначало, щяха да изпратят стандартна патрулна кола с униформени полицаи. При продажба на оръжия обаче детективите бяха цивилни. Помислихме ги за Лавинг и партньора му и изгубихме повече време.

— Как е разбрал, че Цагаев е пропял? — попита Фреди.

— Много години в проклетия бизнес.

Агентът вдигна вежди.

— Чувство за хумор плюс ругатня, синко?

След десет минути Дюбоа се обади отново.

— Пет минути след като Лавинг и Цагаев са се сбогували, мъж на име Ричард Хил е купил електронен билет за Сиатъл от Филаделфия. Първият възможен полет.

— Защо смяташ, че е Лавинг? Не ни е известно да използва такъв псевдоним.

— Е, най-вече защото Ричард Хил е покойник. Две години след смъртта му някой си е извадил шофьорска книжка с удостоверението му за раждане.

— Призоваване на призраци.

Популярна техника за придобиване на фалшива самоличност.

— Точно така. Знаем обаче със сигурност, понеже авиолиниите записват обажданията. Взех записа. Гласовите данни съвпадат.

— Кога излита?

— След по-малко от три часа.

— Един билет?

Мислех си за пясъчнорусия партньор.

— Не, два. И другият е с фалшиво име. Също на покойник.

Казах й, че по-късно ще се обадя пак, и помахах на Фреди да дойде при мен.

— Твоето момиче е по-бързо от моето — изсумтя той. — Да знаеш, че може да ти я отмъкна, Корт.

Той позвъни във филаделфийския клон на Бюрото и ги запозна с положението. Приключи с разговора и се обърна към мен:

— След двайсет минути ще са на мястото.

— Дискретно, Фреди. Обади им се пак и им кажи да действат тихомълком. Да са невидими до последната минута.

— Ще бъдат дискретни.

Вдигнах вежди.

— Ще им се обадя пак. — Той ми се ухили широко. Рядко явление. — Ще се присъединиш ли към ловната дружинка?

Спомних си Роуд Айлънд. И Аби. Идеята да присъствам на ареста на Лавинг ме изкушаваше. Как само исках да отида… Но отвърнах:

— Ще предоставя честта на вас. Аз ще се върна в убежището да наглеждам подопечните си.

— Защо? Случаят е приключен, Корт?

— Вярно, Фреди. Но те все още се нуждаят от закрила.

— Единственият поръчител е в затвора, а наемникът си е плюл на петите. От кого ще ги закриляш?

— От тях самите.