Брандън Сандърсън
Злочестие (29)

28.

Промъкнах се на някаква висока маса до мястото, където Проф говореше. Заобикаляше го групичка хора — низши Епични, ако съдим по разпознатите от мен. Проф държеше отворен бележник и седеше на маса.

Останалите се държаха на разстояние. Облегнах се на високата маса и опитах да изглеждам равнодушен. Почесах си ухото и включих засичащата аудиоамплификация на слушалката си.

— Крадеца трябва да бъде намерен — обясняваше Проф. Едва го дочувах. — Докато не постигнем това, не можем да направим нищо.

Останалите от групата кимнаха.

— Искам Фаберже и Опропастяване да пуснат слухове — продължи Проф, докато пишеше в бележника си. — Казвайте, че съществува нелегално движение за съпротива срещу мен и че то си търси водач. Следенето е твое задължение, Мастилница. Ти ще наблюдаваш кварталите на разните могъщи семейства. Някое от тях трябва да го укрива, както правеха Скат с нашата пленница долу. Атакуваме по два начина — обещанието за бунт, което да го изкара, съчетано със заплахата от разкриване. Фуего, искам да продължиш да работиш с дозера си и да преравяш града. Ще спретнем голямо шоу с това къде търсим и очаквайте Крадеца да се размърда — ще го изкараме навън, като кучета, които подплашват фазани на открито.

Облегнах се на масата — изведнъж се почувствах като след удар в стомаха.

Беше разумно. Проф имаше години практически опит в организирането и воденето на групи от Възмездители и беше много добър в лова на Епични. Но да го чуя да говори на тези хора така, както някога говореше на нас… беше убийствено. Колко лесно само замени своите приятели и борци за свобода с групичка тирани и убийци.

— Ние сме на следващия ъгъл — прошепна Ейбрахам в слушалката ми. — Картите на Тиа показват скрити камери тук.

— Да, видях ги — добави Мизи. — Биещи на очи картини, окачени на стената, за да прикрият издълбаната каменна сол. Задръж тук, докато не потвърдим.

— Прието — обади се Меган. — Затъмняваме при знак от Коуди.

— Действайте — рече той.

Светлините примигнаха, помръкнаха и угаснаха.

— Отново? — попита Проф.

— Инженерите трябва да са оплели инсталацията — обясни един от Епичните. — Може да се закача в старите превърнати в сол предавки и машинарии.

— Минахме — съобщи Ейбрахам.

Меган отпусна копчето и светлините се върнаха. Проф се изправи видимо недоволен.

— Господарю Ослепителни — заговори го млада жена, Епична. — Аз мога да открия Крадеца. Само ми дайте позволение.

Проф се обърна, огледа я и отново седна в стола си.

— Бавно дойде да ми служиш.

— Тия, които бързо се заклеват във вярност, бързо нарушават клетвата си, господарю.

Познавам ли я?

— Коуди — прошепнах аз — има ли в записките ми нещо за русокоса жена, Епична, от Илдития? Косата й е вързана на плитка. Може би е между двадесет и двадесет и пет годишна.

— Дай да видя — каза Коуди.

— И какво ще направиш — обърна се Проф към жената, — ако го намериш?

— Ще го убия за теб, господарю.

Проф изсумтя презрително.

— И по този начин ще унищожиш всичко, за постигането на което работя. Глупава жена.

Тя се изчерви.

Проф бръкна в джоба си, извади нещо и го постави на масата. Малко цилиндрично устройство, може би с размерите на стара батерия.

Познах го. Имах едно в джоба си — Летящ рицар ми го беше дал. Бръкнах и го напипах, за да уверя себе си, че все още е там. Тъканен инкубатор.

— Имате разрешението ми да го преследвате — обясни Проф — но ако го намерите, не го убивайте. Донесете ми малко от кръвта или кожата му за това устройство. Умира само след като съм наясно, че образецът е добър. Ако някой го убие преди това, аз ще го унищожа.

Потръпнах.

— Ти там — рече той по-високо.

Подскокнах, погледнах и установих, че сочи право към мен.

Махна ми с ръка да дойда. Огледах се зад себе си, а после отново погледнах него. Гледаше мен.

Злочестие!

Отново махна — по-нетърпеливо, с все по-гневно изражение.

— Момчета, това може да тръгне зле — прошепнах аз, заобиколих масата си и се запътих към Проф.

— Какво правиш? — попита ме Меган. Беше се настанила наблизо, облегната на някакъв парапет, и отпиваше от питието си.

— Повика ме.

— Ние сме на вратата на Тиа — съобщи Ейбрахам. — Двама охранители. Ще трябва да се захванем с тях.

— Пригответе се за още едно затъмнение — додаде Коуди. — Дейвид, какво е положението ти?

— Мокря конците — прошепнах аз, после пристъпих към масата на Проф.

Той ме погледна за момент, после посочи ръката ми. Намръщих се от изненада и сведох поглед. Едва тогава осъзнах, че все още държа неизяденото кейкче. Примигнах и му го подадох.

Проф го взе и ме отпрати с махване на ръка.

Бях напълно щастлив да се подчиня. Изнесох се, отпуснах се на масата, опитах да отпусна изопнатите си нерви.

— Положението е стабилно — съобщи Меган с облекчение. — Фалшива тревога. Ейбрахам, готов ли си?

— Да. Ще дам знак.

— Действай — прошепна Коуди.

Светлините отново изчезнаха и Проф изруга. Затворих очи. Това беше моментът. Щеше ли Тиа да бъде зад онези врати?

— Проникнахме — докладва Ейбрахам. — И двамата охранители са премахнати. Боя се, че са мъртви.

Тихичко издишах, когато Меган върна осветлението. Двама мъртви охранители. Според правилника на Възмездителите такива неща трябваше да бъдат свеждани до минимум, тъй като Проф обясняваше, че няма да стигнем далеч, ако избиваме своите. Охранителите не бяха невинни; те по подразбиране одобряваха залавянето на Тиа и — вероятно — изтезаването й. Но в крайна сметка двама нормални души — просто опитващи се да оцелеят в ужасния нов свят — бяха мъртви заради нас.

Дано наградата си струваше цената.

— Тиа? — прошепнах аз.

— Тук е — отвърна Мизи. — Ейбрахам тъкмо я освобождава от въжетата й. Не изглежда твърде зле.

Малко по-късно по линията се понесе познат женски глас.

— Ха. Та вие го направихте, слонцета.

— Как си? — попитах я аз и двамата с Меган с облекчение се спогледахме.

— Той каза, че някои от групата му „ставали нетърпеливи“ и нареди да ме завържат, за да помисля върху отговорите си. Но не ме нарани.

Тя замълча.

— Все още доста от Джон е съхранено. Не бих допуснала… Искам да кажа…

— Знам — отговорих аз, обърнах се и видях как Проф разговаря с Епичните си, макар и да не се бях разположил подходящо, за да доловя какво казва той.

— Почти му повярвах, Дейвид. Повярвах, че не се е променил, че това е част от някакъв необходим в борбата с Епичните номер…

— Той знае какво да каже — продължих аз. — Не си е отишъл съвсем, Тиа. Ще го върнем.

Тя не отвърна; Меган и аз се насочихме към асансьорите. Ако някой ни попиташе, аз щях да се престоря, че ми е лошо, и щяхме да слезем със следващия надолу. Там нямаше да ни проверяват в списъка с гостите, както биха го направили, ако бяхме опитали да проникнем по този начин.

Лесно влизане, лесно излизане. Чувствах се почти така, сякаш бях безделничил по време на мисията, докато Ейбрахам и Мизи са вършили трудната работа.

— Целта постигната — казах аз. — Всички се изтегляме.

— Вече имате данните? — поинтересува се Тиа.

— Данни? — учудих се аз.

— От компютрите на Джон.

— Не — отговорих. — Дойдохме за теб, а не за това.

— Оценявам го. Но, Дейвид, аз разговарях с него и измъкнах от него някои неща. Били сме прави. Регалия е оставила на Джон план, който той да следва. Той е тук по нейно настояване. Идването до Илдития е част от някакъв генерален план. План, който ние трябва да открием.

— Съгласен съм, но… Чакай.

Зад мен залата внезапно беше притихнала. Ръката на Меган се стегна върху моята и ние се обърнахме.

Проф се беше изправил и беше наредил на всички наоколо му да пазят тишина.

Тиа започна да възразява на думите ми, но я срязах.

— Нещо не е наред. Какво сте направили?

— Нищо — отговори Мизи. — Просто излязохме от стаите на Тиа. Движим се към асансьорната шахта.

Проф рязко махна с ръка към асансьорите и произнесе нещо, което не можах да разбера. Настойчивостта в движенията му не можеше да бъде сбъркана.

— Ейбрахам, Мизи — обявих аз. — Разкрити сте. Повтарям, разкрити сте. Доберете се до някой изход, веднага.