Джефри Дивър
Списъкът „Октомври“ (27)

10.
Събота, 10:30

45 минути по-рано

Четиримата души стояха в Сентрал Парк под ярката слънчева светлина. Жестока, ослепителна.

Нариш Сурани прибра полицейската си значка, хвърли пренебрежителен поглед на Даниел Риърдън и попита Габриела:

— Чували ли сте се с Чарлс Прескот днес?

Дори яркото слънце не можеше да разведри сивкавото лице на мургавия детектив.

— С шефа ми ли? Не. Боже мой, добре ли е?

Тя погледна плахо Даниел. Другият детектив, Брад Кеплър, също толкова успешно, колкото партньора си, се държеше, сякаш не го забелязва.

— Кога го видяхте за последен път? — попита той.

— Вчера в офиса. Сутринта. После отидох на делова среща и отсъствах целия ден. Случило ли се е нещо? Моля ви, кажете ми!

Двамата я гледаха подозрително. Сурани каза:

— Господин Прескот е изчезнал… със, както изглежда, голяма част от парите на клиентите си.

Габриела се изсмя:

— Не, това е невъзможно. Станала е грешка.

— Опасявам се, че не е. С детектив Сурани сме от отдел „финансови престъпления“ към полицията. Господин Прескот е разследван през последните два месеца.

— Трябва да е друг Чарлс Прескот. Сигурно има друг човек с неговото име.

Индиецът бе взел основната инициатива в разговора и сега пак той обясни:

— Финансовият отдел и ФБР разследваха паричните потоци през няколко подозрителни сметки за търговия с ценни книжа тук и в чужбина. Някои от тези сметки бяха открити на името на господин Прескот и изглежда, че са използвани за облагодетелстване на различни негови клиенти. Има нюйоркска връзка, затова се включихме и ние. Разследването тече от няколко месеца.

— Не може да бъде!

— Тази сутрин смятахме да влезем в офиса му и да го арестуваме, но явно е научил за разследването и вчера е избягал. В момента имаме екипи, които претърсват офиса и дома му. Изчезнал е, опразнил е половин дузина банкови сметки в САЩ и е прехвърлил парите в непроследими задгранични депозити.

Тя сведе очи. Бяха застанали близо до една шахта на канализацията. Желязната решетка отгоре бе от друго място, не от Ню Йорк. Дори не беше американска.

— Вчера Чарлс каза, че ще работи до късно. През по-голямата част от деня бях на делова среща извън офиса. Сутринта го видях за около час. Разменихме само няколко думи. Предположих, че е останал да работи до късно и после се е прибрал вкъщи.

— Не се е прибирал вкъщи. Следяхме дома му.

— Заминал ли е? Боже мой!

Кеплър се обърна към Даниел и се поинтересува:

— Приятел ли сте на госпожица Маккензи?

— Да.

— Вие познавате ли Чарлс Прескот?

— Не — намеси се Габриела. — Не го познава.

— С Габриела се запознахме снощи — обясни Даниел.

Полицаите веднага изгубиха интерес към него. Явно помислиха, че я е забърсал в някой бар, изчукал я е набързо през нощта и сутринта е останал за закуска. На Даниел му беше безразлично какво е впечатлението им за него.

— Със сигурност има грешка — настоя Габриела. Най-напред Чарлс никога не би направил нещо противозаконно. Не е възможно. — Гласът й потрепери. Тя се покашля. — Ако е заминал неочаквано, сигурно е изникнало нещо спешно, убедена съм. Може би някой клиент има проблем. Чарлс е такъв. Той е повече от инвестиционен консултант. Той е приятел…

— Проблем, да. Федерално престъпление. — Кеплър добави: — Наистина, госпожице Маккензи, няма грешка.

Не издаваше емоция, но в гласа му се долавяше нотка на раздразнение.

— Аз съм офис мениджър — запелтечи Габриела. — Как би могъл да направи такова нещо, без аз да разбера? Как с възможно?

Даниел се размърда неловко, сякаш искаше да я предупреди: „Това не е най-разумното, което можеш да кажеш — сама да се посочиш като възможен съучастник“. Тя замълча. Сурани примигна зад евтините си черни очила и каза:

— Нямаме доказателства, които да ви уличават в схемата.

Тонът му обаче намекваше за едно „все още“ на края на изречението.

— Кой е клиентът, когото имахте предвид? — попита Габриела.

— Все още нямаме имена. Според ФБР има хора от Далечния изток, Южна Америка и Близкия изток. В момента проследяват паричните преводи и покупките на ценни книжа.

Габриела се изсмя, макар и леко истерично:

— Наистина има грешка! Не съм чувала да работим с хора от там. Аз познавам всички клиенти.

— Е, според нашата информация Прескот е имал клиенти там — отвърна Сурани. — Трийсет и двама, както изглежда. И е прехвърлял пари между тези сметки. Кой знае защо? Пране на пари, най-вероятно. Засега обаче не сме сигурни.

— Боже! — удивено прошепна тя. — Трийсет и двама клиенти?

— Според информацията отпреди два дни.

Габриела отвори уста, но после бавно стисна устни, сякаш бе останала без думи.

— Госпожице Маккензи, трябва да разберете, че господин Прескот ни изненада. Знаехме, че има еднопосочен билет за Цюрих в Деня на Колумб, затова решихме, че дотогава смята да остане в страната.

— Еднопосочен ли? Не, аз уреждам всичките му пътувания. Нямаше никакви планове да заминава. Още по-малко с еднопосочен билет.

— Имал е! — повиши тон Кеплър.

Партньорът му продължи:

— Прескот явно е научил за разследването и се е изнесъл по-рано. Обаче не за Швейцария. Не знаем къде. Затова ни трябват имената и адресите на тези трийсет и двама клиенти.

— Не намерихте ли нещо в офиса?

Сурани обясни:

— Знаем, че вчера около 18:00 е кацнал в Сен Мартен. След това е изчезнал. Местните власти там не могат да го открият. Надяваме се вие да ни сътрудничите. Трябва да разберем къде е отишъл.

— Кажете ни всичко, което знаете — настоя Кеплър, като я погледна с присвити, тъмни очи.

— Не знам нищо!

— Вероятно знаете, Габриела — саркастично възрази той. — Знаете ли например за къщата в Маями?

— За вилата му на плажа ли? Разбира се.

— Ето! Видяхте ли? Значи знаете нещо. И въпреки това не пожелахте да го споделите доброволно. Да продължим. Какви други къщи има — интересуват ни по-точно тези зад граница. Или приятели и любовници, при които може да отсяда.

Габриела стоеше и гледаше втренчено отчетливите сенки на дърветата върху тротоара в ярката слънчева светлина.

— Госпожице Маккензи?

Тя го погледна:

— Какво?

— Притежава ли Прескот къщи извън страната? — попита по-рязко Кеплър. — Посещава ли някого, когато пътува в чужбина?

— Ами… не, поне не съм чувала за такива. Много често пътува до Карибските острови, там има клиенти.

Израженията на лицата на полицаите казваше: „Знаем, че има.“

И някои от тях бяха сред престъпните трийсет и двама, разбира се.

— Хайде, Габриела, продължавайте. Сигурно ще се сетите!

Даниел се намеси:

— Защо не й дадете да се опомни? Току-що й съобщихте ужасна новина. И не мисля, че го направихте по много тактичен начин.

Полицаите не му обърнаха внимание. Сурани, по-спокойният от двамата, продължи:

— Помислете, госпожице Маккензи. Да е споменавал нещо за пътуванията си? За хора, с които е смятал да се срещне?

— Аха — намеси се Кеплър, — май се сетихте нещо. Кажете ни. Хайде.

Даниел го погледна мрачно, но полицаят се беше втренчил в лицето на Габриела.

— Споменахте Сен Мартен — заговори тя. — Когато ходеше там, понякога летеше до Сейнт Томас. Не знам с кого се виждаше — може би с някого от тези трийсет и двама специални клиенти, които споменахте. Знам само, че човекът, с когото се срещаше, беше европеец и живееше в Сейнт Томас девет месеца в годината. И че имаше голяма яхта, огромна. Мисля, че се казваше „Остров“ или „Острови“.

Полицаите се спогледаха, сякаш тези трохи информация ги заинтересуваха.

— Добре, ще проверим — каза Сурани.

Кеплър кимна:

— Браво, Габриела. Знаех си, че ще се сетите нещо.

Даниел гледаше така, сякаш му се иска да изтрие с шамар ироничната усмивка от лицето на детектива.

— Говорихте ли с Елена Родригес? — попита Габриела. — Другата асистентка на Чарлс?

— Да, преди час — отговори Кеплър. — Не ни помогна много.

Сурани й подаде визитната си картичка.

— Ако се сетите още нещо, обадете ни се.

Тя взе картичката, но ръката й се отпусна. На лицето й се изписа ужас. Тя се втренчи в полицаите.

— О, боже! Сега си дадох сметка… работата ми? Как ще си изкарвам сега прехраната? Заплатата ми… Ами пенсионният ми фонд?

Индиецът погледна колегата си, на чието лице най-накрая се изписа подобие на съчувствие.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но снощи Прескот е опразнил всички сметки на фирмата. Включително фондовете за заплати и пенсионно осигуряване. Прехвърлил е близо двайсет и пет милиона в банка на Каймановите острови, където парите са изчезнали. Нищо не е оставил. Нито цент.