Джефри Дивър
Списъкът „Октомври“ (24)

13.
Събота, 12:30

2 часа и 20 минути по-рано

Ъх, ъх, ъх…

— Боже — измърмори детектив Брад Кеплър. — Това е ужасно.

Беше ядосан. Освен това зъзнеше, беше схванат, изтръпнал. Стояха на покрива на сградата срещу тази, в която живееше Габриела в Западен Уестсайд. Двамата мъже имаха по една слушалка в ухото. Използваха устройство за подслушване.

— Ъх — изпъшка Сурани.

Кеплър се изсмя рязко:

— Мислиш, че е смешно, а?

Индиецът го погледна неразбиращо.

— Шумът, който издаваш.

— Какъв шум?

— Каза „ъх“. Изпъшка. Същото като това.

Кеплър се намръщи и почука по слушалката в ухото си. След това отново се вгледа в отворения, но закрит със завеси прозорец на дневната на Габриела.

— Какъв шум? — повтори Сурани. — Изпъшкал ли съм?

— Да, изпъшка. Каза: „ъх“.

— Е, и? Дразни ли те? — попита индиецът дръпнато, сякаш се вкисна, че го обвиняват.

Кеплър обаче не се трогна; в днешното състезание по вкиснатост той печелеше първо място.

— Току-що й съобщихме, че шефът й е духнал — измърмори той, — че е изгубила всичките си спестявания и е останала без работа, а тя какво прави?

Ъх, ъх, ъх…

— Шиба се с оня тип. Това не е нормално. Изобщо не е нормално.

— Хубав мъж е, трябва да му се признае. Прилича на актьор.

— Не, мамка му, изобщо не прилича!

— Обаче знаеш точно кой актьор имам предвид, нали? Значи прилича. И според мен определено е привлекателен.

Кеплър бе убеден, че партньорът му говори така само за да го дразни.

Сурани сви рамене:

— Не ми е работа да й светя в спалнята. Нито на теб. Работата ни е да я следим. Това е. Нищо повече.

За изненада на двамата детективи Габриела и приятелят й не продължиха да обикалят улиците, а отидоха в апартамента й. Кеплър и Сурани — подготвени да я следят — набързо организираха наблюдателен пункт върху съседната сграда и сега стояха коленичили на студения, покрит с чакъл покрив. Включиха записващото устройство, насочиха микрофона към целта на наблюдението и зачакаха.

Скоро чуха гласове. Техниката беше много чувствителна и успяваха да разберат голяма част от разговора.

Обсъждането в апартамента се въртеше най-вече около Прескот и фирмата, и как Габриела още не можела да повярва на ужасните неща, които „ония задници“ — разбирай Кеплър и Сурани — били наговорили. Уловиха и коментар, че била страшно шокирана и ядосана за „това, което се случи“.

Записваха целия разговор. Не чуха нищо съществено.

Колкото до наблюдението, отначало почти нямаше какво да се види — сенки, поклащащи се завеси, отражения върху лъскави повърхности. Преди двайсетина минути обаче полицаите доловиха тих шепот и Кеплър примигна смаяно, когато погледна през бинокъла. Стисна рамото на Сурани и прошепна:

— Боже мили!

Двамата ахнаха при вида на Габриела, която съблече пуловера си и по сутиен и тесен клин, се приближи до прозореца и дръпна завесите.

Боже…

За известно време цареше тишина, после в слушалките се чуха страстни звуци.

И все още продължаваха.

— Ъх, ъх, ъх! — прекъснато от някое: — Да! Не спирай! — Или винаги актуалното: — Шибай ме!

— Коленете ме болят. Защо са посипали покрива с чакъл?

— Може би за отводняване.

— Ха, да не би камъните да спрат водата?

— Какво си се вкиснал? — измърмори Сурани. — Я, виж си панталона.

— Какво? Ох, мамка му!

По коленете на Кеплър имаше черни петна, вероятно от катран.

В този момент чу от слушалката заповед:

— Застани на четири крака! Така искаш да те шибам, нали, кучко?

Габриела отговори задъхано, че да, така иска да я шибат.

И ъхкането пак започна.

Индиецът се изсмя, от което колегата му още повече се вбеси. Искаше да се махат от този покрив.

След малко се чу едно продължително „ъъъъх“ — което, Кеплър предположи, означаваше край на купона.

— Оргазъм — прошепна Сурани. — Крайно време беше. Нямам търпение да се махна от този покрив. Умрях от студ. — Изправи се.

— Бъди готов, когато тръгне — каза Кеплър. — Трябва да се лепнем като ваденка за нея.

— Готов съм. Изглеждам ли ти, като да не съм готов? И „да се лепнем като ваденка“? Не можа ли да измислиш по-глупаво клише?

Кеплър се престори, че не е чул.

Следенето обаче се отложи. От апартамента на Габриела отново се чу шепот. И играта отново започна.

Ъх, ъх, ъх…

— Мамка му! — изръмжа Сурани и пак седна.

Кеплър го погледна. Индиецът рядко псуваше. Операция „Чарлс Прескот“ изваждаше най-лошото от всеки.