Колийн Хувър
Без Хоуп (21)

Събота, 29 септември 2012 г.
10:25 ч.

Стоя край прозореца и нетърпеливо чакам Холдър. Най-после пристига и паркира на алеята. Излизам и заключвам вратата, но когато се обръщам към колата, замръзвам на място. Не е сам. Вратата на колата се отваря и навън се показва някакво момче. Когато се обръща и го виждам, изражението ми, убедена съм, заема някакво средно положение между OMG и WTF. Ето на, бързо усвоявам новостите!

Брекин задържа вратата с огромна усмивка на лице.

— Надявам се, че нямаш нищо против да ви светя днес. Покани ме вторият ми най-най-добър приятел на света.

Посягам към вратата дълбоко озадачена. Брекин изчаква да се кача, после отваря задната врата и се вмъква вътре. Навеждам се напред и врътвам въпросително глава към Холдър, който се кикоти така, сякаш току-що е разказал финала на изключително забавен виц. Виц, на който не съм чула началото.

— Някой от двамата ще бъде ли така добър да ми обясни какво, по дяволите, става? — питам.

Холдър ме хваща за ръката и я притегля към устните си, целува ме по кокалчетата.

— Ще оставя Брекин да ти обясни. И без това говори по-бързо.

Докато Холдър маневрира из алеята, аз се извъртам назад. Извивам въпросително вежди към Брекин.

Той стрелва гузен поглед.

— От около две седмици въртя нещо като двойна игра — смотолевя виновно.

Поклащам глава. Изобщо не мога да проумея какво ми казва. Поглеждам първо единия, после другия.

— Две седмици? Вие двамата съзаклятничите от две седмици? Зад гърба ми? Но защо не ми казахте?

— Заклел се бях да пазя тайна — оправдава се Брекин.

— Ама…

— Я се обърни напред и си сложи колана — нарежда ми Холдър.

Поглеждам го гневно.

— Момент. Опитвам се да разбера защо си се сдобрил с Брекин преди цели две седмици, а с мен едва днес.

Той ми хвърля бърз поглед, после се съсредоточава върху пътя.

— Брекин заслужаваше извинение. Онзи ден се държах като пълен задник.

— А нима аз не заслужавах?

Този път ме поглежда право в очите.

— Не — отвръща твърдо и пак се завърта напред. — Ти заслужаваш не просто думи, Скай. А действия.

Гледам го втренчено и се чудя колко ли време е будувал снощи, за да формулира това съвършено изречение. Той пак ми хвърля поглед, пуска ръката ми и леко ме пощипва по бедрото.

— Стига си разсъждавала толкова. Гаджето ти и най-добрият ти приятел на целия свят ще те водят на битпазар.

Разсмивам се и го плясвам през ръката.

— Как искаш да се радвам, след като в тайния ни съюз се е намърдал предател? Вие двамката ще трябва много сериозно да ми се подмилквате днес.

Брекин обляга брадичка върху облегалката зад главата ми и ме поглежда.

— Струва ми се, че аз си изпатих най-много от цялото премеждие. Гаджето ти ми съсипа последните два петъка с бездънното си отчаяние и с хленченето колко много те желае и обясненията как не иска да те предаде и тям подобни глупости. И ми беше изключително трудно всеки божи ден да се сдържам да не ти се оплача от него.

Холдър стрелва Брекин с поглед.

— Можете да недоволствате по мой адрес колкото си искате. Важното е, че всичко си дойде на мястото. — Той пъха пръсти между моите и стисва ръката ми. Кожата ми пламва, но не знам дали от допира, или от думите му.

— Продължавам да смятам, че днес заслужавам голяма доза подмазване — повтарям. — Така че ще ми купите всичко, което си харесам на пазара. И не ме интересува колко струва, нито пък колко е обемисто или тежко.

— Именно — отвръща Брекин.

Изпъшквам.

— О, боже, виждам, че вече даже си започнал да говориш като Холдър.

Брекин се разсмива, пресяга се през облегалката и ме хваща за ръцете, после ме дръпва към себе си.

— Явно да, понеже копнея да те нагушкам на задната седалка — казва през смях.

— Май не съм ти повлиял чак толкова, щом си мислиш, че само ще я гушкам на задната седалка — намесва се Холдър. И ме плясва по дупето, преди да се настаня отзад при Брекин.

 

 

— Шегуваш се, нали? — Холдър поема солничката, която му подавам. Обикаляме пазара вече повече от час и аз строго се придържам към плана си. Купуват ми всичко, което поискам. Налага ми се да преглътна грозно предателство, а за да се почувствам по-добре, ще са ми нужни голям брой неразумни покупки.

Поглеждам фигурката в ръцете му и кимвам.

— Прав си. По-добре да взема целия комплект. — Грабвам и шишенцето за пипер и му го подавам. Не че ги искам. Не мога да си представя, че някой би ги поискал. Изобщо на кого му е хрумнало да направи солници под формата на тънкото и дебелото черво?

— Обзалагам се, че са били на някой лекар — отбелязва Брекин с възхитен поглед. Бръквам в джоба на Холдър и изваждам портфейла му, после се обръщам към мъжа зад масата.

— Колко?

Онзи свива рамене.

— Знам ли? — измърморва без всякакъв ентусиазъм. — По долар парчето?

— Какво ще кажете за долар и за двете? — питам. Той поема долара и ни кимва за довиждане.

— Добре се пазариш — обажда се Холдър, клатейки глава. — Ама искам следващия път, като дойда у вас, да ги видя на кухненската маса.

— О, отврат, в никакъв случай — възкликвам. — Че кой би искал да гледа черва, докато се храни?

Обикаляме още няколко павилиона и стигаме този на Карън и Джак. Когато пристигаме, Карън буквално подскача от изненада и подозрително оглежда Брекин и Холдър.

— Здрасти — виквам и разпервам ръце. — Изненада!

Джак скача на крака и излиза иззад щанда, за да ме прегърне. Карън го следва по петите, като ме гледа недоверчиво през цялото време.

— Спокойно — успокоявам я, като забелязвам как тревожно гледа ту Холдър, ту Брекин. — Никой не ме е забременявал този уикенд.

Тя се разсмива и ме прегръща.

— Честит рожден ден. — Пуска ме и майчиният й инстинкт най-после се задейства… с около петнайсетина секунди закъснение. — Я чакай. Защо сте дошли? Всичко наред ли е? Ти добре ли си? А къщата?

— Добре е. И аз съм добре. Просто ми доскуча и помолих Холдър да ме заведе на пазар.

Холдър е зад гърба ми, запознава се с Джак. Брекин се промушва покрай мен и възторжено прегръща Карън.

— Аз съм Брекин — обяснява й. — Действам в таен съюз с дъщеря ви за превземане на системата на държавното образование и всичките й лакеи.

— Действаше — уточнявам и го стрелвам гневно. — Действаше в таен съюз с мен.

— Май вече те харесвам — обявява усмихната Карън. После се обръща към Холдър и му стисва ръката. — Как си, Холдър? — Поздравява го учтиво.

— Добре — отвръща той сдържано. Поглеждам го и отбелязвам, че има крайно смутен вид. Не знам дали заради солничките в ръцете му, или защото сега, когато излиза с дъщеря й, срещата с Карън има съвсем друго значение. Опитвам се да разсея атмосферата, като питам Карън дали има някаква торба, в която да натикаме покупките. Тя изважда един плик изпод масата и го подава на Холдър. Той пуска порцелановия комплект вътре, а тя надниква любопитно вътре и ме поглежда въпросително.

— Не питай — казвам. Взимам торбичката и я отварям, та Брекин да пусне и другата ни покупка. Малка картина с дървена рамка, която представлява думите „разтапям се“, изписани с черно мастило върху бяла хартия. Струваше двайсет и пет цента и е абсолютно безсмислена, така че бе задължително да я притежавам.

Двама души спират пред сергията, така че Джак и Карън се връщат обратно отзад, за да ги обслужат. Използвам момента да се обърна и забелязвам, че Холдър ги гледа студено. Това изражение не съм го виждала от онзи път в столовата. Разтревожена се приближавам до него и го прегръщам през гърба. Отчаяно ми се иска да го разведря.

— Хей — опитвам се да отвлека вниманието му. — Добре ли си?

Той кимва и ме целува по челото.

— Супер съм. — После ме прегръща през кръста и ми се усмихва успокоително. — Обеща ми мекици. — Напомня ми и лекичко ме погалва по бузата.

Поклащам глава, успокоена, че всичко е наред. Хич не ми се иска Холдър да изпадне в някое от своите настроения точно пред Карън. Не съм убедена, че ще успее да оцени специфичната му нагласа към живота по начина, по който аз самата започвам да я ценя.

— Мекици ли? — обажда се Брекин. — Мекици ли каза?

Обръщам се към Карън — клиентът си е тръгнал. Стои замръзнала зад масата, втренчила поглед в ръката, увита около талията ми. Буквално е пребледняла.

Какво им става на всички днес? Какви са тия многозначителни погледи?

— Добре ли си? — питам я. Не е като да не ме е виждала с гадже досега. Та Мат направо се беше пренесъл у дома през онзи месец, в който ходех с него.

Тя ме поглежда, сетне очите й за кратко се спират на Холдър.

— Просто не бях разбрала, че двамата излизате.

— А, да — възкликвам. — Редно беше да ти кажа, но всъщност всичко се случи преди около четири часа.

— Аха — отвръща тя. — Ами… добре изглеждате заедно. Мога ли да говоря с теб?

Тя поглежда някъде назад, явно иска да говорим насаме. Измъквам се от ръката на Холдър и тръгвам след нея. Спира и се обръща към мен, клатейки глава.

— Не ми е хич спокойно с тая работа — отбелязва шепнешком.

— Коя работа? Вече съм на осемнайсет и имам гадже. Какво толкова?

Карън въздъхва.

— Знам, но… ами довечера? При положение, че няма да ме има? От къде да знам дали няма да остане през цялата нощ?

Вдигам рамене.

— Няма как да знаеш. Ще трябва да ми се довериш — казвам и веднага ми става гузно, че я лъжа. Ако знаеше, че вече бе прекарал предната нощ с мен, в момента той вероятно щеше да лежи бездиханно на земята.

— Малко се тревожа, Скай. Не сме обсъждали правилата за момчета, когато не съм у дома. — Действително изглежда силно притеснена, така че правя каквото мога, за да я успокоя.

— Мамо, вярвай ми. Наистина ходим само от няколко часа. Няма начин да се случи онова, което си мислиш. До полунощ ще си е тръгнал, обещавам ти.

Тя кима, без да е особено убедена.

— Просто… Знам ли? Като ви видях преди малко… прегърнати… Начинът ви на общуване… Младите двойки не се гледат така, Скай. И се изненадах, понеже ми стана ясно, че се виждате от известно време, а си скрила от мен. Искам да можеш да ми споделяш всичко.

Хващам ръката й и я стискам лекичко.

— Знам, мамо. И повярвай ми, ако не бяхме дошли тук, щях да ти разкажа всичко още утре. Вероятно щях да ти надуя главата. Не крия нищо от теб, да знаеш.

Тя се усмихва и на свой ред ми стисва ръката.

— Държа въпреки всичко утре да ми надуеш главата.