Джефри Дивър
Картбланш (30)

Двайсет и осма глава

Джеймс Бонд, Феликс Лайтър и Юсуф Насад бяха на петнайсетина метра от фабриката, приведени до голям контейнер, и наблюдаваха Хидт, Ирландеца, арабина в традиционна бяла роба и привлекателната чернокоса жена през прозореца на товарното отделение.

Бонд и Лайтър се бяха качили в алфа-ромеото на американеца, а Насад ги бе последвал с форда си. Проследиха линкълна от хотел „Интерконтинентал“, но двамата агенти веднага разбраха, че арабският шофьор прилага методи за изплъзване. Притеснен, че ще ги забележат, Бонд използва приложение в мобилния си телефон, пусна колата за профил МАСИНТ и откри координатите й с лазер, а после качи информацията в центъра за проследяване в БПКС. Лайтър намали скоростта и остави сателитите да проследят превозното средство и да изпратят резултатите на мобилния телефон на Бонд.

— Мамка му — провлачено изруга Феликс, поглеждайки телефона в ръката на Бонд. — И аз искам такъв.

Бонд беше проследил придвижването на лимузината на картата и насочваше Лайтър, а след него и Насад по общата посока на Хидт, която се оказваше заобиколен маршрут. Накрая колата се отправи обратно към Дейра, старата част на града. Няколко минути по-късно Бонд, Феликс и сътрудникът пристигнаха, оставиха колите на алеята между два прашни склада, срязаха дупка в телената мрежа и се приближиха да видят какво правят Хидт и Ирландеца.

Бонд пъхна слушалка в ухото си, насочи камерата на телефона към четиримата и започна да подслушва с приложение, разработено от Сану Хирани. Микрофонът възстановяваше разговор, наблюдаван през прозорци или прозрачни врати, като четеше вибрациите върху стъклото или други гладки повърхности наблизо и комбинираше звуковите модулации с визуална информация на движенията на устните и бузите, израза на очите и езика на тялото. При подобни обстоятелства микрофонът възстановяваше разговори с точност осемдесет и пет процента.

— Говорят за съоръжение на „Зелена инициатива“, легалната му фирма — каза Бонд на другите, след като изслуша разговора. По дяволите.

— Погледни копелето — прошепна американецът. — Знае, че след половин час ще умрат деветдесет и няколко души, а сякаш обсъжда с продавач в магазин пикселите на широкоекранен телевизор.

Телефонът на Насад зажужа. Той прие обаждането и заговори на отсечен арабски, част от който Бонд успя да дешифрира. Получаваше информация за фабриката. Насад затвори и обясни на агентите, че мястото е собственост на дубайския гражданин Махди ал Фулан. Картината потвърди, че Ал Фулан е човекът, с когото са Хидт и Ирландеца. Той не беше заподозрян във връзки с терористи, не беше ходил в Афганистан и изглежда беше само инженер и бизнесмен. Обаче проектираше и продаваше продуктите си на военни диктатори и търговци на оръжия. Наскоро беше изобретил скенер за противопехотни мини, който различаваше униформите и отличителните символи на врагове и приятели.

Радиус на взрива… — припомни си Бонд.

Разговорът в склада се възобнови. Бонд наклони глава и отново се заслуша.

— Искам да тръгна за… събитието — каза Хидт на Ирландеца. Махди и аз ще отидем там. — Той се обърна към арабския си партньор със зловещи жадни очи. — Не е далеч, нали?

— Не. Може да отидем пеша.

— Може би ти и Стела ще поработите върху някои технически детайли — рече Хидт на Ирландеца.

Дън се обърна към жената, а Хидт и арабинът изчезнаха в склада.

Бонд затвори приложението и се обърна към Лайтър.

— Хидт и Ал Фулан отиват на мястото, където ще се състои атаката. Ще вървят пеша. Смятам да ги проследя. Вижте дали ще откриете нещо друго тук. Жената и Ирландеца ще останат. Промъкнете се по-наблизо, ако можете. Ще ви се обадя, когато разбера какво става.

— И още как — отвърна тексасецът.

Насад кимна.

Бонд провери валтера си и отново го сложи в кобура.

— Почакай, Джеймс — рече Феликс. — Спасяването на онези деветдесет и няколко човека може да разкрие намеренията ти. Ако загрее, че си го погнал, Хидт може да изчезне, да се скрие и да не го намериш, докато измисли нов Инцидент 20. И тогава ще внимава много повече да го запази в тайна. Ако го оставиш да направи онова, което си е наумил, той няма да разбере за теб.

— Искаш да кажеш да ги пожертвам.

Американецът издържа на погледа на Бонд.

— Изборът е труден. Не знам как бих постъпил аз, но трябва да помислиш.

— Вече мислих. Те няма да умрат.

Бонд забеляза, че двамата мъже излизат от комплекса.

Лайтър изтича приведен към сградата, вмъкна се през малък прозорец и безшумно изчезна от другата страна. Отново се показа и направи знак на Насад да отиде при него.

Бонд се провря през дупката в оградата и тръгна след двете мишени. Хидт и Ал Фулан изминаха няколко преки, криволичейки по уличките в индустриалния район, и влязоха в закрития пазар в Дейра стотици сергии и обикновени магазинчета, където човек можеше да си купи злато, подправки, обувки, телевизори, аудио– и видеодискове, шоколадови десерти „Марс“, сувенири, играчки, близкоизточни и западни дрехи… буквално всичко, което може да си представи. Само част от хората там, изглежда, бяха родени в Емирствата. Бонд чу откъслечни разговори на тамилски, малаялам, урду и тагалог, но относително малко арабски. Пазарът гъмжеше от стотици купувачи. На всяка сергия и във всеки магазин се водеха разпалени пазарлъци, трескаво се размахваха ръце, мръщеха се чела и се разменяха накъсани думи.

„Купувай“…

Бонд вървеше на дискретно разстояние и търсеше следи от своята цел — хората, които щяха да умрат след двайсет и пет минути.

Какво си беше наумил Вехтошаря? Генерална репетиция в очакване на кръвопролитието в петък, което щеше да бъде десет или двайсет пъти по-лошо? Или случаят нямаше нищо общо с Инцидент 20? Вероятно Хидт използваше ролята си на международен бизнесмен като прикритие. Бяха ли той и Ирландеца нещо повече от наемни убийци?

Бонд се промъкваше през блъсканицата от търговци, купувачи, туристи и докери, които товареха платноходки. Имаше страшно много хора сега, точно преди магхриб, молитвата по залез-слънце. Дали пазарът щеше да бъде мястото на атаката?

И после Хидт и Ал Фулан излязоха от пазара и продължиха да вървят още половин пресечка. По едно време спряха и се втренчиха в модерна сграда, висока три етажа, с големи прозорци и изглед към Дубай Крийк, пълна с мъже, жени и деца. Бонд се приближи и видя табелка на арабски и английски. Музей на Емирствата.

Това беше мишената. И беше много добре подбрана. Бонд огледа мястото. Най-малко стотина души се разхождаха на партера и сигурно имаше много повече на горните етажи. Между музея и Крийк имаше само едно тясно шосе, което означаваше, че за аварийните превозни средства ще бъде трудно да се приближат до сцената на касапницата.

Ал Фулан се огледа неспокойно, но Хидт влезе. Двамата изчезнаха в тълпата.

Няма да позволя тези хора да умрат — реши Бонд, пъхна слушалката в ухото си и отвори приложението за подслушване на телефона си. Той плати малка входна такса, сля се с група западни туристи и се промъкна по-близо до двамата, които следеше.

Не преставаше да мисли за думите на Феликс Лайтър. Спасяването на хората наистина можеше да предупреди Хидт, че някой е по петите му.

Какво би направил М. при тези обстоятелства?

Бонд предположи, че старецът би пожертвал деветдесетте, за да спаси хиляди. Той беше служил като адмирал на активна служба в Кралската флота. Офицерите на това ниво непрекъснато трябваше да взимат подобни трудни решения.

Но, по дяволите — помисли си Бонд. — Трябва да направя нещо. Той видя тичащи насам-натам деца, мъже и жени, които разглеждаха експонатите и оживено разговаряха, смеещи се хора и други, които кимаха прехласнати от интерес, докато екскурзоводът обясняваше.

Хидт и Ал Фулан влязоха навътре в сградата. Какво правеха? Смятаха да оставят взривно устройство? Вероятно го бяха изработили в Марч, ако това беше целта им тук.

Или индустриалният проектант Ал Фулан беше изобретил нещо за Хидт.

Бонд обиколи голямото мраморно фоайе, пълно с арабско изкуство и антики. Огромен позлатен полилей осветяваше помещението. Бонд небрежно насочи микрофона към двамата мъже. Улови десетки откъслечни разговори на други хора, но нищо от Хидт и Ал Фулан. Ядоса се на себе си, настрои уреда по-внимателно и най-после чу гласа на Хидт:

— Отдавна очаквам този момент. Трябва още веднъж да ти благодаря, че го осъществи.

— С удоволствие правя каквото мога — отвърна Ал Фулан. — Хубаво е, че работим заедно.

— Трябва да снимам телата — разсеяно прошепна Хидт.

— Да, разбира се. Каквото искаш, Северан.

Колко близо може да отида до труповете?

— Наближава седем — продължи Хидт. — Готови ли сме?

Какво да направя? — отчаяно се запита Бонд. — Ще умрат хора.

Целта на врага диктува реакцията ти.

Той забеляза противопожарна аларма на стената. Можеше да я включи и да евакуира сградата. Но видя и камери за наблюдение, и пазачи. Веднага щяха да го разпознаят като човека, дръпнал лоста, и въпреки че щеше да се опита да избяга, охраната и полицаите можеше да го задържат и да намерят оръжието му. Хидт можеше да види лицето му. Лесно щеше да се досети какво се е случило и мисията щеше да пропадне.

Имаше ли по-уместна реакция?

Не можа да измисли нищо по-добро и се запромъква към таблото с противопожарната аларма.

Седем без пет.

Хидт и Ал Фулан вървяха бързо към врата в дъното на фоайето. Бонд застана до алармата. Беше в обсега на трите камери.

И единият пазач беше на не повече от шест-седем метра от него. Той видя Бонд и вероятно забеляза, че поведението му не е точно на безгрижен западен турист в исторически музей. Мъжът наведе глава и заговори по микрофон, прикрепен на рамото му.

Пред Бонд семейство се възхищаваше на диорама на надбягване с камили. Момченцето и бащата се смееха на комичните образи.

Седем без четири минути.

Ниският дебел пазач се обърна към Бонд. Носеше, пистолет и беше разкопчал кобура си.

Седем без три минути.

Пазачът тръгна. Ръката му беше близо до пистолета.

Хидт и Ал Фулан бяха само на двайсетина крачки.