Агата Кристи
Смърт в Лимсток (39)

1.

Нещата никога не се случват, когато ги очакваш.

Моите и на Джоана проблеми до такава степен ме бяха погълнали, че бях страшно изненадан от телефонното обаждане на Неш на следващата сутрин:

— Хванахме я, господин Бъртън!

Бях толкова поразен, че за малко не изпуснах слушалката.

— Имате предвид…

Той ме прекъсна:

— Могат ли да ви подслушват?

Стори ми се, че вратата на кухнята леко се открехна.

— Не. Впрочем не съм сигурен.

— Може би ще е по-добре да дойдете веднага в участъка.

— Ще дойда. Тръгвам веднага.

Пристигнах бързо в полицейския участък. Там намерих Неш и сержант Паркинс. Неш беше усмихнат до уши.

— Ловът продължи дълго — каза, — но все пак накрая успяхме.

Той подхвърли на масата едно писмо. Този път беше написано на машина, а съдържанието му бе далеч по-сдържано в сравнение с предишните:

Няма смисъл да мислите, че ще заемете мястото на мъртвата. Цял град ви се смее. Махнете се още сега. Скоро ще бъде твърде късно. Това е предупреждение. Спомнете си какво се случи с другото момиче. Махнете се и стойте далеч от тук.

— Госпожица Холанд го е получила тази сутрин — обясни Неш.

— Мислехме, че е странно, че единствено тя не бе получавала анонимно писмо — добави сержант Паркинс.

— Кой го е писал? — попитах нетърпеливо.

Неш мрачно рече:

— Съжалявам за това, защото то ще засегне сериозно един много свестен човек, но какво да се прави. Може и той самият да е имал вече своите подозрения, нали?

— Кой го е писал? — повторих.

— Госпожица Еме Грифит.